2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
С., 15.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 649/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. в качеството на [фирма] -[населено място], срещу решение № 44 от 26.03.2010 г. по в. гр. д. № 29/2010 г. на Г. окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 280 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 1224/2009 г. на С. районен съд, с което по предявен от [фирма] против М. М. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 24 335.59 лв., представляваща неизплатени задължения по 12 бр. фактури за периода 27.10.2008 г. – 30.12.2008 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, и разноски по делото в размер на 3 124 71 лв., като на [фирма] са присъдени и разноски за въззивното производство в размер на 1 250 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторката поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е отказал да й допусне свидетели за установяване на релевантни за спора обстоятелства, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е преценил правилно показанията на разпитаните свидетели и доказателствената стойност на представената от нея тетрадка – извлечение, отразяваща извършени плащания за погасяване на вземанията, предмет на иска по чл.422 от ГПК, и е основал решението си на нови обстоятелства, въведени от ищеца в нарушение на установената в чл.266 от ГПК забрана. Релевира и довод за нарушение на материалния закон – чл.55 от ТЗ и чл.7 от ЗСч., при формиране на изводите на въззивната инстанция за липса на надлежно осчетоводени плащания, релевантни за съществуването на спорните вземания.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се твърди, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, за да се даде отговор на въпроси от значение за точното прилагане на закона. Изложението не съдържа конкретни въпроси, а само твърдения, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали „противоречие при тълкуването на чл.55 от ТЗ и чл.7 от ЗСч. досежно правната сила на съставени първични документи” и са възприели становище, което „противоречи на утвърдената междуфирмена практика”, както и че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.266 от ГПК, което рефлектира върху правилността на решението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 1224/2009 г. е образувано пред С. окръжен съд по искова молба на [фирма], с която е предявен иск по чл.422 от ГПК срещу М. К. М. в качеството на [фирма] за установяване съществуването на вземане за сумата 24 335.59 лв. – дължима цена на продадени стоки по 12 бр. данъчни фактури, ведно със законните лихви от 31.07.2009 г. до окончателното плащане. Искът е предявен по повод подадено от ответницата – длъжник възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед № 834/31.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на [фирма] в производството по ч. гр. д. № 988/2009 г. на С. районен съд.
Първоинстанционният съд е уважил иска и е признал за съществуващо вземането, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е възприел изводите на първоинстанционния съд за съществуване на защитаваното с иска вземане, предвид наличието на непогасени задължения в тежест на ответницата на обща стойност 24 335.59 лв., произтичащи от договори за търговска продажба на стоки, оформени с описаните в исковата молба 12 бр. данъчни фактури. За недоказано е счетено възражението на ответницата за погасяване на задълженията чрез плащане като са изложени са съображения, че представената от нея тетрадка – извлечение, сочена като първичен счетоводен документ за извършените плащания, не се ползва с доказателствена стойност съгласно чл.55, ал.2 от ТЗ и не доказва нито плащането на цената по конкретните продажби, нито получаването на отразените в съдържанието й суми от ищеца – продавач.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които не са обосновани от касаторката. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които могат да се определят като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а са въведени само доводи за неправилност на решението, относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.
Независимо от отсъствието на основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, решението по в. гр. д. № 29/2010 г. на Г. окръжен съд следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като съществува вероятност да е процесуално недопустимо. Допустимостта на установителния иск по чл.422 от ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, респ. чл.417 от ГПК. По делото съществуват данни, че преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК издадената в полза на заявителя – ищец [фирма] заповед по чл.410 от ГПК е обезсилена на основание чл.415, ал.2 от ГПК с разпореждане № 1030/23.09.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 988/2009 г. на С. районен съд. Срещу разпореждането за обезсилване е подадена частна жалба, но същата не е администрирана и се намира в кориците на гр. д. № 1224/2009 г. При тези обстоятелства и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обжалваното решение трябва да се допусне до касационен контрол, за да се провери процесуалната му допустимост.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 44 от 26.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 29/2010 г. на Г. окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката М. К. М. в качеството на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 486.71 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :