6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 04.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5556 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, постановено на 09.05.2013г. по гр.д.№180/2013г., с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по насрещния иск, предявен от Н. Т. П. против А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М., че Н. Т. П. е собственик на основание давностно владение на 5/8 ид.части от двете стаи /мазета/, находящи се в югоизточната страна на приземния етаж /зимничен/ на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-2149, кв.185 по плана на [населено място], на калкан с жилищната сграда на Г. Т. М..
С определение №624/11.12.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса в кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата.
К. поддържат на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран-ищцата по насрещния иск е поискала да се признае за установено, че е собственик на две стаи и коридор, които тя ползва за жилище, а съдът я е признал за собственик на две мазета. Поддържат също така, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като въззивният съд не е обсъдил доказателствата съвкупно, а избирателно и неправилно е приложил материалния закон. Излагат съображения, че е недопустимо да се придобива по давност реална част от имот, както и че мазето не е самостоятелен обект, а принадлежност към жилищния етаж, който обслужва. Поддържат, че по делото не е установено сградата да има тавански складови помещения, а само подпокривно пространство, поради което и не може мазетата да бъдат придобити по давност. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Ответницата по касационна жалба Н. Т. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл.287 ,ал.1 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Н. Т. П. е предявила срещу А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М. иск за признаване за установено, че е собственик на двете стаи и коридора от югоизточната страна на приземния етаж на триетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход и стълбище от двора, построена в УПИ ІV-2149, кв.185 по плана на [населено място].
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен за 5/8 идеални части от обектите, описани в решението като две стаи /мазета/.
Прието е,че през 1975г. с н.а. №165/1975г. на Н. П. е учредена суперфиция за придобиване в собственост на първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид.част от зимничните помещения, като суперфицията е учредена от ответниците по иска. С н.а.№166/1975г. е учредено право на строеж на Т. М. /баща на Н. П., Г. М. и А. М./, но в този нотариален акт е прието, че не е посочено да се дава право на собственика на третия етаж да стане собственик и на част от зимничните помещения. Прието е, че сградата е построена през 1978г. като през 1981г. Т. М. се е разпоредил срещу задължение за издръжка и гледане с притежавания от него трети етаж в полза на А. М.. През 2008г. пък А. М. е прехвърлил на дъщеря си П. М. втория жилищен етаж ведно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 ид.част от зимничните помещения срещу задължение за издръжка и гледане /н.а.№193, том ІІІ, н.д.№545/2008г./.
Въз основа на изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е прието, че по одобрен през 1975г. архитектурен проект сградата се състои от мазета в полуподземен етаж, три жилищни етажа и таван. Прието е, че зимничния етаж се състои от три мазета, коридор и укритие, като в архитектурния проект не е отбелязано кое мазе към кое жилище от триетажната жилищна сграда принадлежи. Прието е, че приземния /зимничен/ етаж няма характер на жилищен, предназначен е за мазета, няма необходимата височина над прилежащия терен, като към преустроените и използвани за жилищни помещения мазета няма задължителните за обслужване на жилище баня и тоалетна.
Прието е, че Н. П. от 1982г. до 1997г. е осъществявала фактическа власт върху претендираните обекти с намерение за своене, като владението е било явно, не е било съмнително, било е спокойно и непрекъснато. С оглед на това е прието, че всички признаци от фактическия състав на придобивната давност от обективна и субективна страна по отношение на обектите, които П. е владяла със съпруга си, са налице.
Прието е, че сочените в исковата молба две стаи представляват мазета /две складови помещения/, обединени чрез преградна стена, отнемаща част от общия коридор на избения /зимничен или приземен/ етаж, които по своята същност представляват принадлежност към жилището /чл.37 ЗС/ и поради това следват собствеността на главната вещ /чл.98 ЗС/. Прието е, че независимо от функционалното обособяване на избените помещения като жилищни и като отделен обект на ползване, не може да се приеме, че отговарят на изискването за жилище, тъй като не се намират на жилищен етаж и нямат необходимите санитарни помещения. Прието е обаче, че като две отделни складови помещения те са годен обект за придобиване по давност с оглед на обстоятелството, че ищцата Н. П. притежава идеална част от самостоятелен обект /жилище/ в същата сграда-етажна собственост. Прието е, че и двете складови помещения като част от главната вещ /жилище/ са принадлежност към него и в този случай могат да се придобиват по давност и са придобити по този ред в режим на съпружеска имуществена общност от Н. П. и покойния й съпруг, с оглед на което на ищцата са признати права върху 5/8 ид.части от тези помещения.
По отношение на коридора е прието, че не може да бъде придобит по давност, тъй като представлява обща част.
Изложени са съображения, че доводите, че ищцата не е претендирала мазета и няма приземен етаж са неоснователни, тъй като е важно какво е естеството на претенцията и какви обекти в действителност са включени в нея, а не начинът на формулиране на претенцията и обозначаване на обектите.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса в кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата.
В решение №1368/03.12.2008г. по гр.д.№4834/2007г. на ІV ГО на ВКС е прието, че мазето няма самостоятелен статут-то по общо правило е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на недвижимите имоти. Избата може да се придобива самостоятелно само ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието й като самостоятелен обект. Прието е, че е допустимо избеното помещение да се придобива от лице, притежаващо в същата сграда, която е в режим на етажна собственост, друг самостоятелен обект и по този начин избата става прилежаща част към него. Във всички случаи обаче избеното помещение е прието, че не трябва да е единствено складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличие на такова /напр. жилищата, ако нямат таванско или други помещения с подобно предназначение/. В противен случай отделянето му е невъзможно.
В решение №1266/07.07.1995г. по гр.д.№1439/1994г. на ІV ГО на ВС е прието, че е допустимо да се придобива по давност избено помещение в сграда, в която страната притежава жилище и ако някое от лицата, притежаващо жилище в сградата владее мазето на друго лице, което също притежава жилище в тази сграда, е допустимо владението да се превърне в собственост.
Настоящият състав на Първо ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Благоевградския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1368/03.12.2008г. по гр.д.№4834/2007г. на ІV ГО на ВКС, а именно, че избено помещение в сграда в режим на етажна собственост могат да бъдат придобивани по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти. Съображенията за това са следните:
Ако в сградата различни лица притежават самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово помещение, необходимо е такова помещение /независимо дали в тавана или в зимника/ да съществува като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един самостоятелен обект да има възможността да ползва такова помещение и да притежава собственост върху него. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователни са доводите на касаторите, че решението е недопустимо като постановено извън заявения петитум. Описанието на обекта в диспозитива на решението с допълнителни индивидуализиращи белези наред с посочените в петитума на исковата молба не съставлява произнасяне по претенция, различна от заявената и не обосновава недопустимост на решението.
По същество обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.98 ЗС и чл.79 ЗС/, както и поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Неправилно въззивният съд е приел, че при установената по делото фактическа обстановка не съществуват пречки Н. П. да придобие по давност по време на брака си процесните две складови помещения в зимничния етаж. След като по делото е установено безспорно, че Н. П. притежава правото на собственост върху първия етаж от сградата, правото на собственост върху втория етаж е принадлежало на А. и Е. М., които през 2008г. са прехвърлили собствеността на дъщеря си П. М., а третият етаж е принадлежал на Т. М., който през 1981г. е прехвърли собствеността на А. М., за да се приеме, че един от етажните собственици може да придобие по давност правото на собственост върху две от зимничните помещения в сградата, необходимо е да се установи по категоричен начин, че в сградата съществуват и други складови помещения /независимо дали в зимника, тавана или към самите жилищни обекти/, като за всеки самостоятелен жилищен обект има поне едно такова помещение. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че приземният етаж на сградата е предвиден за мазета /зимнични помещения-3 на брой/, предназначени за складови по одобрения архитектурен проект, като по архитектурен проект е предвидено изграждането и на таван. Следователно ако предявеният иск за признаване право на собственост върху две от зимничните помещения бъде уважен, би останало само едно зимнично складово помещение, доколкото находящото се в зимничния етаж укритие е помещение със специално предназначение, което не е достатъчно да има такова помещение за всеки един от самостоятелните жилищни обекти в сградата. Не е установено обаче дали таванът на сградата представлява подпокривно пространство, което представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, или се състои от отделни помещения, които биха могли да бъдат използвани като складови, като не са дадени и указания за събиране на доказателства за това съществено за спора обстоятелство. Приемайки, че е възможно придобиването на две от складовите помещения по давност, въззивният съд е следвало да даде указания за установяване предназначението на подпокривното пространство. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило неправилност на постановеното решение. По реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на съдебно-техническа експертиза с цел установяване дали таванът е предвиден по архитектурен проект и изграден като подпокривно пространство или има нужната височина, обем и нормален достъп от стълба и от него могат би да бъдат обособени складови помещения, евентуално съществуват ли обособени складови помещения към отделните самостоятелни жилищни обекти, които да отговарят на изискванията за принадлежащи такива към жилища, като следва да се има предвид, че доказателствената тежест за установяване наличието и на други складови помещения е на предявилото иска лице.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, постановено на 09.05.2013г. по гр.д.№ 180/2013г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Благоевградския окръжен съд.
Председател:
Членове: