3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.810
София.23.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 623/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. В. от гр.София, чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 286 от 29.03.2010 г. по гр.д.№ 12/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 3286/2005 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, девети състав за отхвърляне на предявения срещу З. И.” АД иск по чл.407/отм./ ТЗ за разликата над 25 000 лв. до 42 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искането за отмяната му и уважаване изцяло на иска, ведно със законната лихва и разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с релевантните към размера на обезщетенията за неимуществени вреди обстоятелства, както и с предпоставките, при които би могло да се приеме наличие на принос на пострадалото лице. Поддържат се всички основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касация – З. И.” АД, чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на решението, а и по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното въззивно решение, Апелативен съд – София, зачитайки задължителната сила на влязлата в сила присъда срещу деликвента И. П. М. и преценявайки наличието на валиден договор между него и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, както и приетите по делото заключения на автотехническата експертиза, медицинските експертизи и събраните писмени и гласни доказателствени средства, е счел за доказан по основание предявеният иск по чл.407/отм./ ТЗ. Въззивният съд е преценил, че с оглед справедливото репариране на всички болки и страдания на ищцата/сега касатор/ от многобройните и тежки увреждания, след приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД/ с оглед допуснато нарушение на чл.102 ал.3 ЗДвП/ неимуществените вреди се съизмеряват с общата сума от 25 000 лв., или още 5 000 лв. над определеното от първата инстанция обезщетение. В осъдителната част решението е влязло в сила съгласно чл.296, т.2, предл.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
При произнасяне по направеното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и съответно за наличие на предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд, преценявайки приетото виновно неизпълнение на задължението за носене на предпазна каска при пътуване/возене с мотоциклет, е определил обективния принос на пострадалата, което е в отклонение от задължителните указания, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г. Безспорно е, че материалноправният въпрос, свързан с приложението на посочената разпоредба, е значим за изхода на делото, като е доказана и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Предвид този извод, не се налага преценка дали са налице останалите алтернативно поддържани основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, са относими към поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение и е недопустимо да се преценяват в стадия по селекция на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 286 от 29.03.2010 г. по гр.д.№ 12/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав, в обжалваната част.
Насрочва делото за: 30.03.2011 г. – 9.00 ч. , за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: