Решение №811 от 28.10.2009 по гр. дело №1683/1683 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 811
София,   28.10.2009 година
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:                 ЕМИЛ ТОМОВ
                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1683 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Р. А. П., със съдебен адрес в гр. П., срещу решение от 03.10.2007 г. по гр.д. № 1475 /2007 г. на Пловдивски окръжен съд, VІ с-в., с което е оставено в сила решение от 04.01.2007 г. по гр.д. № 5256 /2004 г. на Пловдивския районен съд – VІ гр.с-в., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 51 по делото, в частта по определените квоти на част от страните.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила – нарушена е разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК като не са съобразени доказателствата по делото, не е взета (предвид) грешката в числителите на дробите, с които са изписани идеалните части на съделителите. Жалбоподателят иска отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
Ответниците в производството – останалите съделители не изразяват становище.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
За да постанови обжалваното решение по въззивна жалба със сходно съдържание като касационната, въззивният съд е установил, че в мотивите на съдебното решение, с което е допусната делбата и в диспозитива на същото правата на съделителите в съсобствеността са определени по един и същ начин, което се признава и от молителя (жалбоподател в касационното производство) в молбата и по чл.192,ал.2 ГПК (отм.), следователно не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, поради което въззивният съд е намерил, че няма очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена по реда на чл.192,ал.2 ГПК (отм.) и следователно молбата за поправката и е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
В касационната жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, предвидени като касационни основания в разпоредбата на чл.218б,ал.1,б.”в” от ГПК (от 1952 г.). При извършената служебна проверка касационният съд не установи нарушения на процесуалния и материалния закон.
В молбата на жалбоподателя (л.176) за поправка на очевидна фактическа грешка е написано единствено, че и в мотивите и в диспозитива на решението по допускане на делбата при изписването на квотите на наследниците на А. П. е допусната очевидна фактическа грешка и молителят е поискала да се напишат други числители на дробите, с които са изписани идеалните части за част от съделителите. Не е посочена никаква грешка в изчисленията на правата на съделителите.
В мотивите на решението, чиято поправка се иска, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения (л.108,стр.2) за начина, по който е определил (изчислил) правата на съделителите, в мотивите и диспозитива правата, изразени в дроби, са отразени по един и същ начин, а сборът на числата в числителите е равен на знаменателя, поради което следва да се приеме, че няма несъответствие между формираната в мотивите и изразена в решението (диспозитива) воля. Както правилно е приел въззивният съд, в производството за поправка на очевидна фактическа грешка не могат да бъдат отстранявани пороци на решението, водещи до неправилност (в случая определяне на правата на съсобствениците), това е могло да стане единствено по реда на инстанционния контрол, но решението не е било обжалвано.
Съгласно чл.218ж. от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.10.2007 г. по гр.д. № 1475 /2007 г. на Пловдивски окръжен съд, VІ с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top