О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 17.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1845/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Е. В.,чрез пълномощник адв.Д. К. срещу решение № 76/ 07.03.2017 г. по гр.д.№ 108/2017 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 4/ 05.01.2017 г. по гр.д.№ 3420/ 2016 г. на Районен съд-Враца. С него са отхвърлени предявените от касаторката срещу Общинско предприятие „Спорт и туризъм“-В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ : за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 164/14.07.2016 г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и за отмяната на заповедта, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност домакин, за осъждане на основание чл.225 ал.1 КТ на ответника да й заплати сумата 2 580,54 лв. обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение в периода 14.07.2016 г.-14.01.2017 г., както и евентуално съединените искове с правно основание чл.220 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ-за сумата 430,09 лв. обезщетение за неспазен срок за предизвестие и за сумата 175,95 лв. обезщетение за неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, начиная от 10.08.2016 г. до окончателното им плащане.
В касационната жалба се твърди, че не е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на правоспособност за управление на МПС не само по чл.328 ал.1 т.6 КТ , но и по чл.328 ал.1 т.11 КТ, както неправилно е променил квалификацията на основанието съдът. Твърди, че притежава нужното образование и компютърни умения, а работодателят злоупотребява с права, като въвежда изисквания, които не са необходими за изпълнение на работата. Поддържа също, че заповедта за уволнението й не е мотивирана и не е извършен подбор. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката твърди, че основанието да поиска касационно обжалване е чл.281 т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е неправилно и предявените искове е следвало да бъдат уважени. Намира, че трудовото й правоотношение е прекратено в нарушение на чл.328 ал.1 т.6 КТ, че не е проведен подбор в нарушение чл.329 КТ, че е налице злоупотреба с право на работодателя, че е нарушено равенството на страните в спора след като от съда са поправени данните, съдържащи се в заповедта. Твърди, че е изпълнявала трудовите си задължения отговорно и без нарушения. Поддържа, че не е обосновано въвеждането на изискване за висше образование, тъй като домакинът принадлежи към групата на помощния персонал по НКПД 2011 г.,код 4321 3022. В тази смисъл е решение по гр.д.№1425/2013 г. на Окръжен съд-Варна. Поддържа също, че съдът е ограничен да извърши проверка само на съдържащите се в заповедта данни. В този смисъл са решение по гр.д.№ 2822/2009 г. на Районен съд-Стара Загора и решения на ВКС № 324/1998 г.,ІІІ г.о. и решение № 1121/2007 г., ІІІ г.о. Всички те не са приложени.В заключение заявява, че съдът не е имал право да сочи като причина за прекратяването на договора основанието по чл.328 ал.1 т.11 КТ при липса на правоспособност за управление на МПС.
Ответникът по касационната жалба Общинско предприятише „Спорт и туризъм“ в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Ц. С. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение по предявените искове с правно основание чл.220 ал.1 КТ за сумата 430,09 лв. обезщетение за неспазен срок за предизвестие и с правно основание чл.224 ал.1 КТ- за сумата 175,95 лв. обезщетение за неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 10.08.2016 г. до окончателното плащане. Касационната жалба е подадена на 10.08.2016 г., след влизане в сила на изменението на ГПК, публикувано в Държавен вестник бр.50/2015 г. и допустимостта й следва да се преценява съобразно действащата промяна на чл. 280, ал. 2 ГПК. Цените на горепосочените искови претенции са под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане
В останалите части тя е допустима, като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че касаторката е заемала длъжността домакин при ответника по безсрочен трудов договор. Намерил е за неоснователен доводът, че заповедта за прекратяването му на основание чл.328 ал.1 т.6 пр.1 и пр.2 КТ е немотивирана поради наличното й словесно съдържание. В нея е посочено, че тя не притежава необходимото образование и професионална квалификация, изискуеми след промяната на длъжностната й характеристика. Била е своевременно запозната с проекта на новата длъжностна характеристика , предоставен й е срок за възражения по новите положения в нея. Впоследствие й е връчена новата длъжностна характеристика заедно със заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Приел е, че се установява ясно и несъмнено същността на фактическите основания за уволнение и не е накърнено правото на защита. Относно довода за неправомерно преквалифициране на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е счел, че при противоречие между словесното описание и правната квалификация съдът следва да се ръководи от словесно посочените основания и че противоречието между тях не води до незаконност на уволнението. Цитирал е задължителна съдебна практика в тази насока по гр.д.№ 6117/ 2013 г., ІV г.о., гр.д.№ 1231/ 2012 г., ІV г.о., гр.д.№ 269/ 2012 г., ІV г.о., гр.д.№ 380/2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 1654/ 2009 г., ІІІ г.о Промяната не опорочава заповедта, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация на работодателя, а е длъжен сам служебно да даде такава. Изразил е становище, че не споделя позицията на първоинстанционния съд относно приложението на хипотезата на чл.328 ал.1 т.11 КТ.Посочил е ,че относно разграниченията на чл.328 ал.1 т.6 КТ и чл.328 ал.1 т.11 КТ е налице обилна противоречива практика, която цитира и възпроизвежда противоречивите становища, застъпени в нея. В заключение приема, че промените са реално осъществени, а касаторката не отговаря на въведените нови изисквания за висше образование и свидетелство за правоуправление на МПС. Тя има средно, а не висше образование. Въвеждането на това изискване е по целесъобразност и не подлежи на контрол, независимо че не е посочена конкретната специалност и вид. Относно довода за злоупотреба с право е намерил, че той е неоснователен, доколкото касаторката не е изтъкнала конкретни факти и обстоятелства, от които да могат да се направят такива изводи. Наведени са твърдения, че работодателят е бил наясно, че касаторката не притежава висше образование , че повечето служители в предприятието са със средно образование, без документи за работа с компютър и са неквалифицирани пенсионери. Те не дават основание да се приеме наличие на нарушение на чл.8 КТ. Посочил е, че новите изисквания се отнасят за още двама служители със сходни длъжности- касиер-домакин.Освен това касаторката работи на длъжността си повече от година след възстановяването й от предишно уволнение. В длъжностната характеристика са въведени нови отговорности, които следва да бъдат отнесени към новите изисквания . Посочил е, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена от първоинстанционния съд и е споделил изводите му относно обстоятелствата по делото и направените правни изводи за мотивираност на заповедта за уволнение, за наличие на възможност касаторката организира защитата, за липса на злоупотреба с право от страна на работодателя при извършената промяна , за законосъобразно въвеждане на изискването за наличие на правоспособност за управление на МПС.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението , постановено от въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не се съдържа дори опит за формулиране на правен въпрос, като общо основание за допустимост. Изложените в него доводи представляват оплаквания за допуснати нарушения по чл.281 т.3 ГПК, което сама касаторката заявява. Правилността на обжалваното решение, съгласно разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК-т.1, не може да бъде предмет на обсъждане във фазата по селекция на касационната жалба, а в следващото производство по чл.290 ГПК. Касаторът следва да отграничава основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата й / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл. 290 ГПК, определения по чл. 274, ал. 3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.Когато касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280 ал.1 т. и т.2 ГПК той задължително следва да приложи практиката ,на която се позовава и да направи пълен анализ и съпоставка на изводите по поставения въпрос в нея и в обжалваното решение . Всичко това не е сторено и ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за преодоляване на създадената противоречива практика по чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ е образувано тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, които са установени с представения договор за правна защита и съдействие и банков превод за плащането на уговореното възнаграждение за адвокатска защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от Е. Е. В. срещу решение № 76/07.03.2017 г. по гр.д.№108/2017 г. на Окръжен съд-Враца, в частта, с която е потвърдено решение №4/05.01.2017 г. по гр.д.№3420/2016 г. на Районен съд-Враца за отхвърляне на предявените евентуално от касаторката срещу Държавно предприятие „Спорт и туризъм-В. искове с правно основание чл.220 ал.1 КТ за сумата 430,09 лв. обезщетение за неспазен срок за предизвестие и с правно основание чл.224 ал.1 КТ-за сумата 175,95 лв. обезщетение за неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, начиная от 10.08.2016 г. до окончателното им плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д..№1845/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/07.03.2017 г. по гр.д.№108/2017 г. на Окръжен съд-Враца в останалите части.
ОСЪЖДА Е. Е. В. да заплати на Държавно предприятие „Спорт и туризъм“-В. сумата 480 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: