4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 07.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на седемнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1683/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. де Г. срещу решение №1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение от 18.11.2009гг по гр.д. № 3313/2006г на СГС,1-ви състав ,е бил уважен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД при условие , че касаторката заплати на Р. Г. П. от [населено място] , в качеството и на [фирма] сумата 32500 евро в двуседмичен срок . Решението се обжалва само в частта за условието .
Постъпила е касационна жалба от Л. Д. де Г. и срещу решение № 877 от 31.05. 2011г по същото дело , с което е оставена без уважение молба на касаторката за поправка на очевидна фактическа грешка,допусната в решението относно размера на присъдената по чл.297 ал.1 изр. второ от ГПК (отм) сума
Въззивният съд решаващо е приел , че твърдението на ищцата в исковата молба за това колко на брой от договорените със срок и условия вноски по предварителния договор са безспорно погасени , сочи на признание , че третата по ред вноска не е заплатена и въпреки ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства и заключение на вещо лице за обратното , тя ще следва да се включи в размера на присъдената цена по чл. 297 ал. 1 изр. второ от ГПК (отм). Предвид тези свои съображения по фактите и приложимия закон , изложени в решението от 29.12.2010г, Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата за поправка на решението като е приел ,че не се касае за фактическа грешка .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решение №1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апелативен съд , в обжалваната част , се поставят свързани и уточняващи се взаимно въпроси относно признаците на признанието по чл. 175ГПК (чл.127ал.2 ГПК отм) и обстоятелства , от които то се извежда – трябва ли признанието да съвпада с твърдение на противната страна, , да е относно факт , по който има спор , да е изрично ,категорично , несъмнено , или всяко изявление може да се тълкува като признание. Налице ли е съдебно признание на факт с негативни за ищеца последици ,когато обстоятелството,прието за признато, не се оспорва от противната страна и се установява от доказателствата (заключение на вещо лице , писмени доказателства ) и не са ли така доказаните обстоятелства по размера на плащането тези „всички обстоятелства по делото” , които има предвид чл. 175 ГПК при преценката на признанието. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , цитират се решение №475/2010 по 1311/09 ІІІ г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК , според което за да е налице признание относно факт , изявленията на страните относно същия следва да съвпадат ,както и че съдът преценява признанието с оглед всички обстоятелства по делото .В приложеното решение №549/88г гр.д№470/1988г Іг.о е подчертано значението на посочен от страната банков документ за наличен влог ,като препятстващо извод за признание в обратен смисъл .Приложено е и решение №1933/84г по гр.д.986/84г ІІ г.о , което е неотносимо , тъй в същата връзка като е коментирано значението , което имат съставени по съответния ред актове за установяване на произход , докато в случая писмените доказателства нямат подобно изключително значение .
Изложението по жалбата срещу решение № 877 от 31.05. 2011г поставя въпросите подлежи ли на поправка , съответно предствалява ли очевидна фактическа грешка основаването на извод на съда върху противоречащи си фактически констатациии, възпроизведени в диспозитива , предствалява ли очевидна фактическа грешка заявена от съда в мотивите фактическа констатация , за която липсва писмено доказателство. С довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се цитират решения от практикатат на ВКС , в които погрешното пресмятане на квоти при делбата сочи на явна фактическа грешка ( реш.№1128/08 ІІІ г.о), също пропускът да се посочи начална дата на лихвата (реш.1262/08 ІІ г.о ) ,че фактическата грешка може да бъде свързана и с правни изводи (реш.№167/09 І г.о.) Прилагат се и определения от практиката на ВКС с констатирани и отстранени фактически грешки. Въззивният съд е дал обратно на изразеното в практиката разрешение като е приел ,че в случая не се касае за фактическа грешка .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решение №1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част , по въпроса трябва ли прецененото като признание (чл. 175ГПК, чл.127ал.2 ГПК отм) изявление на ищеца да съвпада с твърдение на противната страна относно факт , по който има спор , да е изрично , категорично , несъмнено – кое изявление по делото може да се приеме за признание и как съда го преценява . По същия въпрос решение №475/2010 по 1311/09 ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК постановява , че има характер на признание изявление , което съдържа неизгодни за страната факти , а когато фактическите твърдения на страните съвпадат , това е указание за истинността им . Затова съдът преценя признанието заедно с всички обстоятелства по делото .
В настоящия случай , в противоречие с тази практика въззивният съд е приел , че признание за факт с неблагоприятни последици може да се изведе от тезата в исковата молба , когато не се заявява изрично благоприятната правна последица(погасяване на задължение по определен брой вноски) , свързана със самия факт ( наличие на плащане ) , дори последният да се твърди и установява .Така признаците на признанието нямат връзка с оспорваното от ответника . Прието е още ,че така намереното признание е основание да се игнорира значението на доказателствата , ангажирани от ищцовата страна за положително установявяне на самия факт и то с оглед последицата , която се претендира , но която последица според въззивния съд ищцата сама била отрекла неблагоприятно по смисъла на чл.127 ал.2 ГПК отм .в исковата молба
Останалите въпроси са уточвяващи спрямо вече обсъдения , самостоятелно те не отговарят на условието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за формулиран правен въпрос . Чрез тях се изразява оплакването за неправилно, без връзка с предмета на спора и доказателствата и в друг контекст тълкуване на изявеното от ищцата . Оплакванията са касационни ,те ще намерят отговор при разглеждане на жалбата по същество .
Неоснователна е тезата за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във връзка с решението от 31.05. 2011г ,с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка. Неотносимо се изтъква съдебна практика , при която са констатирани допуснати и са поправени очевидни фактически грешки в математическите изчисления при изразяване на квоти ,в пропуска да се посочи с изрично дата , при вече формирана воля за начален момент на присъденото и пр. Случаят по делото не е идентичен , тъй като решаващият съд е изтъкнал ясно формираната си воля защо при фактите , които според защитата задължително е следвало да го доведат до други изводи по дължимия остатък , е приел оспорвания размер на плащане по предварителния договор. Съгласно трайната практика , фактическа грешка е налице при разминаване между ясно изразената вола на съда и външното й отразяване , което в случая не е налице .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1028 от 29.12.2010г по гр.дело № 111/2010г. на Софийски апилативен съд в обжалваната част , по условието Л. Д. де Г. да заплати на Р. Г. П. от [населено място] , в качеството и на [фирма] сумата 32500 евро в двуседмичен срок .
Не допуска до касационно обжалване решение № 877 от 31.05. 2011г по същото дело , с което е оставена без уважение молба на Л. Д. де Г. за поправка на очевидна фактическа грешка,допусната в решението относно размера на присъдената по чл.297 ал.1 изр. второ от ГПК (отм) сума
Оставя без движение касационната жалба,в седмичен срок ищецата да внесе 1280 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .