3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
С., 17.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1194/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.А.Х. и адв.В.В. – пълномощници наАлберт Ж. Г.,И. Ж. Г. и А. С. срещу решение Nо 154 от 17.09.2008 г. по гр.д. Nо 354/07 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решение № 180 от 12.02.2007 год. по гр.д. № 299/03 год. на Б. районен съд,в частта,в която е уважен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху идеални части от реституираните имоти по ЗВСОНИ.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторите твърдят,че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правни въпроси относно доказването на активната легитимация по иск с правно основание чл.108 ЗС,при неоспорена реституция по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ и по конкретно:с какви доказателствени средства се доказва наследствена връзка с втората преживяла съпруга – удостоверение за наследници,актове за раждане на децата или чрез завещание,направено от нейно дете,в което са посочени поименно и други лица,като нейни наследници;при липса на конкуренция на основанието за собственост между наследниците следва ли в това производство отново да се доказва правото на собственост на техния наследодател.Представят и се позовават на влезли в сила съдебни актове – решение № 501/04 год. на ІІ го.ВКС и решение № 1098/97 год. на БРС.
Ответната страна ,чрез пълномощника си адв.П.В. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови решението си въззивния съд е приел,че ищците – сега касатори не са доказали,че те и ответниците в производството са единствените наследници на Р. П.,родена 1871 год. в[населено място],тъй като от оставеното завещание на сина й – А. П. се установява,че има шест сестри и трима братя,за които липсват доказателства установяващи колко от тях са деца на Р..Освен това не е извършено пълно доказване на факта за собствеността върху имотите в лицето на общата им наследодателка Р. П.,тъй като декларацията й по ЗОЕГПНС и решението за отчуждаване не създават изключителни права на собственост,без доказване на придобивното основание.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите не се позовават на такава практика.Доколкото обаче се позовават на влезли в сила съдебни актове следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представените,по поставените въпроси.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 154 от 17.09.2008 г. по гр.д. Nо 354/07 г. по описа на Окръжен съд – Бургас
Указва на касаторите ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесат по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 766 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: