3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София, 26.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2371/2013 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д. от [населено място] чрез адв. М. и Г. срещу решение № І 171 от 12.12.2012 по гр.дело № 2036/2012г. на Бургаски окръжен съд ,с което е отменено решение № 138 от 03.08.2012г по гр.д. № 131/2011г на А., като иск на касаторката по чл. 19 ал.3 от ЗЗД ,основан на конвертиране на формално нищожна покупко-продажба по нотариален ред в предварителен договор ,е отхвърлен.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса , първият : налице ли е писмен договор по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗЗД ,когато нотариалният акт , чиято нищожност е прогласена ,е с положен пръстов отпечатък на десния палец от страна на продавача. Този въпрос ,като свързан с прилагане на чл. 188 ГПК ,е изтъкнат и от въззивния съд като решаващ за изхода на спора и с решението е даден отрицателен отговор, като е прието ,че изискуемата за предварителен договор писмена форма липсва в този случай и пръстов отпечатък не може да се идентефецера със саморъчния подпис, както и поради това ,че конверсия има само когато и двете страни по договора я искат .По въпроса защитата изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид мотивите на ТР №94/1970 ОСГК, основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК предвид противоречие с решение №123/04.01.2011 по д.№1843/2010г на БОС , постановено по сходен казус ,също и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като уеднаквена практика на съдилищата според точния смисъл на закона няма по въпроса .
На следващо място , като правен въпрос при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се изтъква значението , което имат изискванията на чл. 33 от ЗС при иск за обявяване на предварителен договор за окончателен Решението е в противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК (реш. №250/2010 гр.д № 3/2009 ІІІ г.о )
В отговор на касационната жалба ответниците П. Т. Г. , Д. Т. К. , П. и Н. М. оспорват доводите за касаторката за допускане до обжалване и изтъкват невъзможността да се търси съпоставка с правни разрешения , при които подпис е положен ,тъй като в случая нотариалният акт не носи подписа на продавача .Становището на ищцовата страна обезсмисля правилата на ГПК относно писмената форма, условието за конверсия при договорите е документът да е подписан.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос. При даденият с обжалваното решение отговор на същия е тълкувано условието на чл. 188 ГПК документът да е подписан ,като не е налице противоречие с преките тълкувателни указания по ТР №94/1970 ОСГК. В цитираното решение №123/04.01.2011 по д.№1843/2010г на БОС не е разглеждан , дори засяган конкретно поставения в изложението въпрос. Основанието за допускане до обжалване следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,като Върховен касационен съд приема доводите на защитата за необходимост от установяване на практика по тълкуването на условието за писмена форма при конверниране на нищожен нотариален акт в предварителен договор .
По вторият самостоятелно изведен въпрос, дали за уважаване на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД е необходимо съдът да съобразява наличието на покана до съсобствениците по чл. 33 ал.1 ЗС , практиката на ВКС е установена в смисъла , поддържан от защитата , но по този въпрос въззивния съд не се произнесъл решаващо.В мотивите е обсъдено неправилно приетото на първа инстанция по отношение на това била ли е ищцата между съсобствениците към момента на решението му за обявяване на договора за окончателен , но обратния извод , т.е че искът следва да се отхвърли поради нарушен чл. 33 ал.1 ЗС, въззивният съд не е изразил изрично .Поради това поставеният втори въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване,но ще намери съответно обсъждане в решението по същество ,тъй като касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № І 171 от 12.12.2012 по гр.дело № 2036/2012г. на БОС
Оставя без движение касационната жалба,в седмичен срок ищцата да внесе 148,50 лева държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .