7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София,30.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2493/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К. – Н. от [населено място], приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 от ГПК от адв. В. – П. срещу решение № 297 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът [фирма] – [населено място], чрез адв. К., е подало писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който е изложило съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – Пловдив е потвърдил решение № 3935 от 13.11.2017 г. по гр. дело № 5071/2017 г. на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от В. П. К. – Н. против [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 283 от ГПК, но е частично процесуално недопустима. Съображенията са следните.
По силата на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева. Цената на иска се посочва от ищеца и се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 70, ал. 1 от ГПК.
В случая предявените искове по чл. 220, ал. 1 от КТ за обезщетение за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, са съответно в размер на 465 лв. и 287. 85 лв. – т.е. с цена под минималния праг за достъп до касация, предвиден в закона. Ето защо касационната жалба на В. П. К. – Н. срещу въззивното решение в тази му част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останала си част – срещу въззивното решение по исковете за защита срещу незаконно уволнение, по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 от КТ, касационната жалба е допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Въззивният съд е постановил горния резултат като е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжността „управител на аптека“ до 08.02.2017 г., когато е прекратено това правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключване на договор за управление с нов управител. Установил е, че трудовите функции на ищцата по длъжностни характеристики за заеманата длъжност и в частност актуалната такава към датата на уволнението определят тази длъжност като ръководна. Същественото в случая според въззивния съд е предвиденото участие на ищцата в разработване на лекарствена стратегия на лечебното заведение като участник в фармакотерапевтичните комисии; вмененото й задължение за изготвяне на проектобюджет на лечебното заведение в частта му, касаеща лекарствените продукти; участието й във всички дейности свързани с договаряне, снабдяване и доставка на необходимите лекарствени продукти; предвиденото й правомощие да отправя предложения за структурни промени и за подобряване дейността на аптеката и представянето им на управителя на лечебното заведение; задължението й да предлага и дава мотивирано мнение за назначаване и освобождаване на персонала в аптеката. Така е достигнал до извод, че ищцата е упражнявала ръководна длъжност в болничната аптека, поради което е счел, че тя е на пряко подчинение на управителя на лечебното заведение. Съдът е обсъдил и въпроса за наличието на останалите материалноправни предпоставки от фактическия състав на специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ и е намерил същите да са се осъществили в случая.
Прието е, че е налице сключен договор за управление на предприятието, чийто срок на действие е ограничен до провеждане на конкурс за нов управител. Направен е извод, че макар да е заемал временно тази длъжност, управителят, който е извършил уволнението, е имал по силата на договора с принципала (Общински съвет – П.) пълноправни правомощия на такъв, вкл. и работодателска власт спрямо работниците и служителите в предприятието. В тази връзка въззивният съд е изложил, че от този управител също се е изисквала управленска концепция, съобразно която е имал правото на подбор на екип, което е осъществил с процесното уволнение. Счел е и че то е извършено в установения 9-месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК – т. е. дал е разрешение по тях в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решения №№ 718/21.10.2010 г. по гр. д. № 67/2010 г.; 123/13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г., ІV г. о.; 230/08.06.2015 г. по гр. д. № 346/2015 г., ІV г. о. и 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г., ІV г. о.
Поставените в изложението материалноправни въпроси в приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК могат да се обобщят в няколко групи:
– статутът на лицето, което е назначено да изпълнява длъжността управител на предприятието със срок до провеждане на конкурс, предоставя ли му правото на избор на екип с оглед правомерното упражняване правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ;
– липсата на собствена програма за управление на този управител, която да бъде одобрена от принципала, респ. встъпването в изпълнение (временно) на чужда бизнес програма позволява ли на този управител да извърши правомерно уволнение на лице от ръководния персонал на предприятието, а във втората хипотеза и дали това е възможно след като изпълнението (от предходния управител) на чуждата бизнес програма е продължило много повече от 9 месеца преди датата на уволнението;
– кое е меродавното за определяне на една длъжност за ръководна – само промяната в кода й в длъжностната характеристика в по – висок или мястото й в структурата на едно предприятие, съгласно длъжностното и поименното щатно разписание;
– ръководна ли е длъжност „управител на болнична аптека“, която в Правилника за устройството и дейността на предприятието не е предвидена изрично като такава.
Повдигнатият процесуален въпрос, уточнен и конкретизиран от изложението, се изразява в това дали ответникът – работодател, в чиято доказателствена тежест е установяването на законосъобразността на проведеното уволнение, следва да ангажира доказателства за наличие на конкретна бизнес програма, разработена въз основа на съответна бизнес задача, съдържаща определени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати и за реализирането на която му е предоставено правото на избор на екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ или е достатъчно – ако ползва стопанската програма и задачите на предходен управител на предприятието – само да установи волеизявлението си за изричното му присъединяване към изпълнение по нея и на там поставените задачи.
Развиват се и твърдения в изложението за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, относно следните правни въпроси, поддържани като обуславящи делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
– договорът за възлагане на управлението на лице със срок до провеждане на конкурс за заемане на длъжността има ли естество на същински мандатен договор по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ или е договор за заместване и за временно представителство на предприятието;
– какъв е характера на договора за управление на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ – мандатен договор за управление с редовно избран управител или договор за заместване и временно представителство на предприятието;
– има ли значение изричната воля на принципала (едноличния собственик на капитала) за вида на договора за управление с лице, назначено до избора на нов такъв след конкурс и обема на неговите правомощия, вкл. и относно упражняване правото на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ;
– ръководна ли е длъжността на управителя на вътреболнична аптека в лечебно заведение, която осъществява дейност като функционално и подпомагащо звено за обслужване единствено на това заведение и лечебните сектори в него, без да работи с пари и от това звено да зависи печалбата на предприятието.
Поддържа се, че по тези въпроси няма отговор в съдебната практика, поради което счита, че попадат в приложното поле на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за селекция на касационната жалба, като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на въззивното решение до касационен контрол се извежда и по аргументи за неговата очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като не е съобразено с преобладаващата съдебна практика, както и поради противоречието му със събраните по делото доказателства.
По повдигнатите в изложението правни въпроси по допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 от КТ настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното.
Първият в групата от поставените в изложението материалноправни въпроси покрива общото основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е от значение за изхода на делото, но не се открива поддържаното противоречие в изводите на въззивния съд с разрешенията, дадени в конкретно посочените в изложението и приложени към него съдебни решения, обективиращи практиката на ВКС и цитирани по-горе.
Съгласно тази практика, прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ принадлежи на лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя – принципал произтича от договор за управление. С последният собственикът на едно предприятие възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Обемът на правомощията на управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният е обусловен задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт съдържа уредба, която следва да се съобрази – така чл. 63 от Закона за лечебните заведения, каквото, съгласно чл. 10, т. 3б от същия, е ответното дружество. Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми (чл. 63, ал. 3 от ЗЛЗ и Наредба № 9 от 26.06.2000 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по ЗЛЗ) не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 от КТ за ръководители, чието договор за управление е сключен за по-малък срок или е в зависимост от настъпването на определено условие – напр. до провеждане на конкурс за нов управител. Като е приел, че управителят на ответното дружество, комуто е възложено неговото управление до провеждане на конкурс за нов управител, разполага с всички правомощия на такъв, вкл. и да упражни потестативното си право на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ спрямо ищцата, въззивният съд е дал правно разрешение на поставения въпрос, което е в пълно съгласие с тази практика.
Останалите поставени в изложението материалноправни въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК и не осъществяват обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото по тях въззивният съд не е изложил мотиви и те не се явяват от значение за изхода на делото. Той не е обсъждал характера на изпълняваната от управителя стратегия – негова лична или чужда такава (напр. на предходен управител), нито пък е формирал извод, във втората хипотеза, за продължителността (времетраенето) на изпълнението на тази чужда програма, както и не обсъждал дали уволнението е извършено в 9 – месечния срок от започване на изпълнението на тази чужда програма. Не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и въпросът за промяната в по – висок на кода в длъжностната характеристика на ищцата, нито пък този за мястото на заеманата от нея длъжност в структурата на ответното предприятие, съгласно длъжностното и поименното щатно разписание, и утвърдената негова структура. Меродавно за решаващата преценка на въззивния съд по този фактически въпрос са били трудовите функции на ищцата, очертани от нейната длъжностна характеристика на „управител на аптека“ в ответното предприятие към датата на уволнение, според които тя е определена като лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
По идентични съображения като тези по предходния пункт се очертава и липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за селекция на касационната жалба по последния от повдигнатите материалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е така, защото във въззивното решение липсват мотиви за преценка на заеманата от ищцата длъжност като ръководна с оглед организационната структура на ответното предприятие, разписана в Правилника за устройството и дейността му.
Повдигнатият процесуален въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обуславя изхода на делото – покрива общото основание за селекция на касационната жалба. В мотивите си въззивният съд е приел, че от управителят на предприятието, който е извършил уволнението се е изисквала управленска концепция, съобразно и в изпълнение на която е упражнил потестативното си право по чл. 328, ал. 2 от КТ и така е осъществил избор на екип, без обаче по делото да са ангажирани доказателства за наличието на такава (било стара – на предходен управител, или нова), а само на нарочен акт, обективиращ волеизявлението на управителя, с което изрично се присъединява (приема да изпълнява) бизнес плана и задачите към него на предходния управител на предприятието. Този извод е в противоречие с приетото в Решение № 249 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. и Решение № 230 от 08.06.2015 г. по гр. № 346/2015 г., и двете по описа на ВКС, ІV г. о., че липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма, в изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ рефлектира върху неговата законосъобразност. Така се обосновава приложно поле на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Повдигнатите в изложението материалноправни въпроси, посочени да попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, също не обосновават допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По отношение на първите два от тях е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но спрямо всички поставени въпроси отсъстват предпоставките на допълнителното такова – по т. 3.
Въззивният съд е разгледал спора за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ като е съобразил постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана и в част от цитираните по-горе решения (напр. Решение № 123/13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на ВКС, ІV г. о., както и в Решение № 259/20.12.2017 г. по гр. д. № 1235/2017 г. и Решение № 179/04.06.2012 г. по гр. д. № 665/2011 г. на ВКС, и двете по описа на ІV г. о.), че правото да го извърши принадлежи на лицето, което е сключило договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието (принципалът) и лицето, което ще управлява предприятието. За валидността му, респ. за упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е без значение срокът на възлагане на управлението, дори и в хипотезата на поставянето му в зависимост от настъпване на определено условие – напр. до провеждане на конкурс. Лицето, комуто е възложено управлението, разполага с всички управленски и представителни функции, вкл. и на работодател на служителите и работниците в предприятието. В тази връзка без правно значение за спора и респ. не е обуславящ делото въпросът за значението на волята на принципала при възлагането на управлението на предприятието. Такъв характер има и последния поставен в изложението въпрос : „ръководна ли е длъжността на управителя на вътреболнична аптека в лечебно заведение, която осъществява дейност като функционално и подпомагащо звено за обслужване единствено на това заведение и лечебните сектори в него, без да работи с пари и от това звено да зависи печалбата на предприятието?“. Той не обосновава приложно поле на общото основание за допускане на касационното обжалване, защото в решението на въззивния съд липсват изложени мотиви за фактическата преценка на заеманата от ищцата длъжност като ръководна според осъществяваната дейност от аптеката и нейния характер.
При отсъствие на общо основание за селекция на касационната жалба е безпредметно да се обсъжда наличието на допълнителното такова – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ.
Поддържа се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като основание за допускане на касационен контрол и това, че въззивното решение е „очевидно неправилно“.
Така посочено основанието не може да обоснове предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е мотивирано наличието му. Посочването единствено, че въззивното решение не е съобразено с преобладаващата съдебна практика и противоречи на събраните по делото доказателства не осъществява основание за селекция на касационната жалба.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите на съдебното решение и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторката не е обосновала наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение ще следва да бъде допуснато по повдигнатият процесуален въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: дали ответникът – работодател, в чиято доказателствена тежест е установяването на законосъобразността на проведеното уволнение, следва да ангажира доказателства за наличие на конкретна бизнес програма, разработена въз основа на съответна бизнес задача, съдържаща определени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати и за реализирането на която му е предоставено правото на избор на екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ или е достатъчно – ако ползва стопанската програма и задачите на предходен управител на предприятието – само да установи волеизявлението си за изричното му присъединяване към изпълнение по нея и на там поставените задачи.
Мотивиран от горното и доколкото касаторката не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на В. П. К. – Н. от [населено място], приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 от адв. В. – П. срещу решение № 297 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 3935 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 5071/2017 г. на Районен съд – Пловдив, в частта за отхвърляне на предявените от В. П. К. – Н. от [населено място] против [фирма] с ЕИК[ЕИК], с седалище и адрес на управление [населено място], [улица] искове по чл. 220, ал. 1 от КТ за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 465 лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск в размер 287. 85 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в останалите му обжалвани части.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: