О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1552/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, както и по касационна жалба на Р. П. П. срещу решение №2355 от 09.12.2016г по в. гр.дело № 3361/2016г. на Софийски апелативен съд . Разгледан е иск за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДВ , като присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 70 000 лева е намалено на 7 000 лева .
Прокуратурата обжалва решението в частта , с което е потвърдено присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до размера на сумата 7 000 лева, ищцата обжалва решението в частта , с която след частична отмяна на решение от 20.05.2016г по гр.д № 9172/2015г на Софийски градски съд , въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение. В частта за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 100 000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила .
Към жалбата на Р. П. П. е приложено изложение от пълномощниците адв.В. В. и В.М.. Изтъкнато е основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението. Обстоятелствата , подлежащи на преценка са указани в ППВС № 4/1968г, те са изтъкнати само декларативно от въззивния съд : възраст , личност , обществено положение , тежест на обвинението , медийно отразяване на наказателното преследване , без да са обсъдени , т.е да е коментирано как конкретно се отразяват тези принципно релевантни обстоятелства върху размера на обезщетението, намален десет пъти .Формулиран е въпроса за задължителната преценка на всички конкретни , обективни обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта в чл. 52 ЗЗД. Противоречието е с решения №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о ,реш. № 158/2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о , реш. № 215/2014г по гр.д №1287/2014г ІІІ г.о ,че когато въззивният съд формира извод за прекомерност на присъдено на първа инстанция обезщетение и прилага критерия чл. 52 ЗЗД ,следва да обоснова критерия не абстрактно , а въз основа на конкретните обстоятелства , които собствено преценява. Разрешен в противоречие с практиката на ВКС по цитираните решения е и въпроса как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област ,която е професианалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на обезщетението , кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид .
Към жалбата на Прокуратурата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по същия процесуален въпрос , формулиран като въпрос за определянето на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обстоятелства . Сочи се противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Сочи се и противоречие с и т.2 ГПК се цитират реш. №302/2011г, по гр.д № 78/2011г ІІІ г.о , както и решения за въззивни съдилища с довод за различно разрешаване на еднородни случаи .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД в процесуалния му аспект , поставен от двете страни в изложенията им . Противоречие с цитираната и приложена от защитата съделбна практика на ВКС е налице и по конкретния въпрос ,формулиран в изложението на Р. П. П. кои обстоятелства следва да се имат предвид при определяне на обезщетение по справедливост при незаконното обвинение за умишлено престъпление в област ,която е професионалната реализация на обвиняемия, но той ще намери каузален отговор ,тъй като въззивното решение се допуска до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпрос , формулиран по-общо . По основанието на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК Прокуратурата не е формулирала ясно правен въпрос Индивидуалният характер на вредата, която ищцата е заявила като подлежаща на обезщетяване , изключва сходство със случаите по приложените към изложението съдебни решения .
Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това , че с цитирането в принципно указаните насоки по ППВС №4/1968г кои групи обстоятелства са от значение , в случая се изчерпва обосновката на решаващия извод за справедлив размер на обезщетението без да се обсъди и прецени конкретното им проявление. Справедливостта не е абстрактно понятие , тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. При решаващи съображения , формирани без тези обективни характеристики са бъдат конкретно преценени , е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, цитирана от двете страни, по решаващ за изхода на делото правен въпрос.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №2355 от 09.12.2016г по в. гр.дело № 3361/2016г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .