4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 28.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 495/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г.; Г. М. М., действаща лично и със съгласието на майка си И. Д. Г.; Ф. М. М. и Т. М. М., чрез своята майка и законен представител И. Д. Г.; Ф. А. С. и Б. Р. М., всички представлявани от адвокат Й. Ц. Й. от В., срещу решение № 25 от 22.02.2010 г. по в. т. д. № 741/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 174 от 04.11.2009 г. по гр. д. № 563/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени изцяло предявените от същите лица срещу З. акционерно дружество “А.”, гр. София искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 06.09.2007 г. в размер на 80 000 лв. за всяка от ищците, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 06.09.2007 г. до окончателното й изплащане.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения срещу приетата от въззивния съд обвързаност на предявените срещу застрахователя искове по чл. 226, ал. 1 КЗ с предявените срещу първоначалната ответница по делото Н. А. Я. /собственик на автомобила, с който е причинено процесното пътно-транспортно произшествие/ искове с правно основание чл. 50 ЗЗД. Според касаторите, тъй като производството по тези искове впоследствие е прекратено поради оттеглянето им, отговорността на застрахователя, конституиран като ответник по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, следва да бъде преценявана единствено с оглед отговорността на водача на автомобила, причинил процесното пътно-транспортно произшествие, а не с оглед отговорността на собственика му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за делото процесуалноправен въпрос: при иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, предявен само срещу застрахователя, следва ли същият да се разглежда като съединен с искове по чл. 45-50 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите твърдят, че поставеният от тях въпрос е решен в противоречие с т. 9 от ППВС № 7/1978 г., както и че същият се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представят множество първоинстанционни и въззивни решения. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е мотивирано с необходимостта да бъдат очертани обективните предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение, с оглед дадената от съда квалификация на спорното право.
Ответникът по касация – З. акционерно дружество “А.”, гр. София – изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 17.05.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу ЗАД „А.” искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилото на 06.09.2007 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел, че не е доказан съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, относим към въведения от ищците предмет на спора, а именно – че увреждането е настъпило в резултат на техническата неизправност на автомобила, с който същото е причинено. Изводът, за значимостта на този елемент е обоснован с правната квалификация на всеки от предявените искове като такива по чл. 226, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД, която квалификация първата инстанция е дала на спорното право въз основа на твърденията на самите ищци, изложени в исковата молба срещу първоначалната ответница Н. А. Я., в молбите им от 08.10.2008 г. и от 17.11.2008 г. за привличане на ЗАД „А.” като евентуален ответник и в съдебно заседание от 09.10.2008 г. Тази правна квалификация е възприета и от въззивния съд, като е отчетено, че същата е надлежно съобщена на ищците в доклада по чл. 146 ГПК и че именно с оглед на нея са посочени подлежащите на доказване от страните факти, като са им дадени изрични указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест.
Настоящият състав намира, че независимо от значимостта му за изхода на делото, поставеният от касаторите въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. По отношение на този въпрос не са доказани нито основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – тъй като представените съдебни актове са неотносими към спора, нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като липсва необходимост от изясняване пределите на силата на пресъдено нещо на предявения иск, доколкото по този въпрос съществува достатъчно съдебна практика.
Касационният контрол следва, обаче, да бъде допуснат поради вероятността въззивното решение да е процесуално недопустимо – вероятност, произтичаща от нередовността на исковата молба срещу ответника З. акционерно дружество “А.”, гр. София, с оглед обстоятелството, че същият е привлечен в хода на процеса като евентуален ответник, но впоследствие, след оттегляне на исковете срещу първоначалната ответница Н. А. Я., е останал единствен ответник по делото. Преценката за вероятна недопустимост на обжалваното решение, извършена в производството по чл. 288 ГПК, представлява напълно достатъчно основание за допускане на касационното му обжалване, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса, постановено от Великотърновски окръжен съд с определение от 28.05.2008 г., такава не се дължи и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 25 от 22.02.2010 г. по в. т. д. № 741/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на , за когато да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: