О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 06.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на трети ноември , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2943/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ гр. СОФИЯ с пълномощник адв. М. П. от САК срещу решение №2854 от 08.04.2016г по гр.дело № 13754/2015г. на Софийски градски съд , в частта , с което е потвърдено решение от 01.10.2015г по гр.д №19284/2015г на Софийски районен съд по трудов спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение , признато за незаконно поради нарушение на чл.193 ал.1 КТ без да се разглежда трудовия спор по същество , съответно исковете по чл. 344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ са уважени .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпроса за приложението на императивната норма на чл. 193 ал.1 КТ и даването но работодателя на срок за обяснения. Изтъква се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , подкрепено със съдебна практика на ВКС по чл. 290 , чл. 291 ГПК (реш.857/2011 по гр.д №1068/2009 ІV г.о,реш.№221/2014г по 7639/2013 ІVг.о ,реш. № 272/2014г по гр.д № 145/2014г ІV г.о ) при какви обстоятелства даден срок може да се приеме за недостатъчен с оглед реалната възможност да се дадат обяснения.
Ответницата по касационната жалба М. В. В. е заявила отговор.цитираните решения не могат да обосноват защитната теза на касатора , нямат отношения към настоящия спор .Въззивният съд правилно е приложил разрешението , че срокът за обяснения следва да е съобразен с реалните възможности за работника да ги даде и в случая се касае за обстоятелства , посочени в решение №137/2010 гр.д №20/2009 ІV г.о на ВКС , като налагащи по- дълъг срок .
В обжалваното решение ,изискването на чл. 193 ал.1 КТ е прието за нарушено от работодателя при налагане на дисциплинарно наказание уволнение за посочени в 9 точки различни нарушения , съгласно заповед №РД-15/27.02.2015г на министъра на здравеопазването, поради това ,че с писмо изх.№74-7-9/25.02.2015г министърът е изискал даване на обяснения в 23 точки – констатирани в резултат на проверка нарушения , като е поискано ищцата В. – директор на НЦТХ, да представи писмени обяснения най-късно до 12 часа на следващия ден – 26.02.2015г като при твърдения да се посочат и доказателствата, а писмото е било връчено на последната в 17.00 часа на 25.02.2015г.Обяснения по всички 23 точки са били депозирани писмено в дадения от работодателя срок. На свой ред въззивният съд е приел ,че на В. не е била дадена реална възможност да даде обяснения и е налице формално основание за отмяна на уволнението .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос .
Върховен касационен съд възприема довода за разрешен в противоречие с установената практика на ВКС въпрос за прилагане на императивната разпоредба на чл. 193 , ал.1 КТ при даден от работодателя срок за представяне на писмени обяснения , когато се касае за поискани обяснения при множество констатирани отделни нарушения ( в 23 точки) , по всяко от тях .Недостатъчност на срока въззивният съд е преценил като основание за прилагане на чл. 193 , ал.2 КТ , без да изследва отразил ли се е дадения кратък срок – до 12.00 часа на следващия ден, на възможността за депозиране на обяснения, на съдържанието им, или на възможността работодателят да ги вземе предвид . Срокът е приет за недостатъчен като цяло , без оглед на фактите по всяко от множеството вменени нарушения , които са различни и без оглед и на реалните обяснения, дадени от ищцата по всяко от твърденията (също в 23 точки) в указания срок. В трайно установената практика на ВКС ( реш.440/2002 гр.д №784/2001 ІІІг.о , реш.№171/2010 гр.д №68/2009І г.о , реш. 857/2011 ,гр.д №1068/2009ІV г.о и др.) при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това , което налага съдът да прецени всички обстоятелства , съобразявайки целите на чл.193 ал.1 КТ с оглед защитния характер на нормата и възможността дисциплинарният орган да прецени всички обстоятелства. (реш.№137/2010г., гр.д №20/2009, ІV г.о). Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения се преценява с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения , необходимост от справки по документи и пр., която конкретност предпоставя и една друга необходимост : преценката по чл. 193 ал.1 КТ , респ. чл. 193,ал.3 КТ съдът да прави за всяко от нарушенията по заповедта за уволнение , мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно наказание .
Друг е обективирания във въззивното решение подход. Ето защо произнасянето на СГС по въпроса в изложението обуславя допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед на което Върховният касационен съд , ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №2854 от 08.04.2016г по гр.дело № 13754/2015г. на Софийски градски съд , в обжалваната част .
Да се съобщи на касатора задължението му да внесе 180, 50 лв държавна такса .
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .