2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
гр. София, 17.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2760 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на малолетния ищец по делото В. В. Д. (представляван от майка си Л. И. К., чрез назначения процесуален представител по делото адв. Е. С.) срещу решение № 59/14.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 2842/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 2973/13.08.2015 г. по гр. дело № 4142/2014 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), е отхвърлен, предявеният от името на малолетния жалбоподател срещу Н. В. Д., осъдителен иск с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата 6 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на малолетния ищец, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и нервност, безсъние, напрежение и множество обидни изрази, в резултат на психически тормоз, осъществен от ответника на следните дати и периоди: март-април 2009 г., 02.04.2010 г., 16.01.2011 г., май 2011 г., 11.11.2011 г. и септември 2013 г., ведно със законната лихва в размер 616.22 лв. за периода 01.08.2013 г. – 14.03.2014 г. и със законната лихва върху главницата от последната дата до окончателното погасяване; като в тежест на малолетния касатор са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: какво е значението и как съдът следва да преценява решение по ЗЗДН, с което са постановени мерки за защита на пострадалото лице и е приет за установен актът на извършено насилие, при положение, че за установяване на последното в производството по иска по чл. 45 от ЗЗД са събрани и други писмени и гласни доказателства. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като се излагат съображения и аргументи, че този процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като по него липсва постоянна съдебна практика.
Ответникът Н. В. Д. в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваната част от решението си, окръжният съд е установил, че по настоящото дело е приложено гр. дело № 21273/2011 г. на ПРС, по което по реда на ЗЗДН е постановено решение, с което съдът е задължил ответника по настоящото дело да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетния ищец и майка му, забранил му е да ги приближава, както и жилището им, местоработата на майката и местата за социални контакти на пострадалите. Въззивният е установил също, че в мотивите към решението по ЗЗДН съдът е приел, че на 11.11.2011 г. ответникът по настоящото дело е извършил акт на домашно насилие спрямо малолетния ищец, изразяващо се в нанасяне на удари с пръчка в областта на дясното бедро. Окръжният съд е приел, обаче, позовавайки се на решение № 159/15.03.2010 г. по гр. дело № 1654/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, че това решение по ЗЗДН не се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН), тъй като е постановено в производство по спорна съдебна администрация, при което липсва потестативно право, което да е предмет на СПН. С оглед на това е намерил и че твърдението, че ответникът е извършил такъв акт на домашно насилие следва да се установи в настоящия процес със съответните допустими доказателствени средства. Съдът е приел, че в тази насока по делото е представено само съдебно-медицинско свидетелство, от което се установява, че по десния крак на малолетния ищец са установени две кръвонасядания, като е намерил, че няма преки доказателства за това как са причинени тези телесни увреждания. Посочил е и че за установяване на акта на домашно насилие в производството по ЗЗДН са били ангажирани свидетелски показания, които не са били събрани в настоящото производство. Обсъждайки преди това, събраните по настоящото дело гласни доказателства, окръжният съд е приел, че свидетелките Л. и Н. нямат преки и непосредствени впечатления за сочените от тях обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат показанията им, които не биха могли да установят процесните неимуществени вреди; посочил е и че последните не се установяват и от показанията на доведените от ответника свидетели Г. и З..
При така изложените мотиви от въззивния съд, изведеният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ правните изводи за обжалваната част от решението и е от значение за изхода на правния спор по делото, поради което съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
Налице е и наведеното от страна на жалбоподателя, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Решение № 159/15.03.2010 г. по гр. дело № 1654/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд, и което се изтъква в отговора на касационната жалба, не дава отговор на изведения от страна на касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 12 от ГПК. В това решение на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК е прието единствено, че решенията по чл.чл.12-19 от ЗЗДН са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения; че независимо, че тези решения са насочени към промяна на гражданските правоотношения, те се постановяват от съда не по силата на потестативно право на една страна спрямо друга, поради което не се ползват със силата на пресъдено нещо; при тях липсва потестативно право, което да е предмет на СПН, а новото правно положение, което тези актове пораждат не може изобщо да се ползва от СПН. Страните не сочат и не се установява друга задължителна практика на ВКС във връзка с изведения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 12 от ГПК, като настоящият съдебен състав намира, че създаването на такава би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. – би допринесло и за развитието на правото.
В заключение – касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: какво е значението и как съдът следва да преценява решение по ЗЗДН, с което са постановени мерки за защита на пострадалото лице и е приет за установен актът на извършено насилие, при положение, че за установяване на последното в производството по иск по чл. 45 от ЗЗД са събрани и други писмени и гласни доказателства.
Малолетният жалбоподател-ищец е освободен от внасянето на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – с разпореждане от 05.08.2014 г. на първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59/14.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 2842/2015 г. на Пловдивския окръжен съд – в частта, с която е отхвърлен, предявеният от В. В. Д. срещу Н. В. Д., осъдителен иск с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, и относно разноските по делото.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.