7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. София, 21.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3249/2016 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Общински детски комплекс – П. и Регионален инспекторат по образованието – П. са подали касационни жалби срещу решение № 507 от 21.03.2016 г. по гр. дело № 357/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 граждански състав.
Ответникът по касация – А. А. К. оспорва жалбите.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение, в обжалваната пред настоящата инстанция част, състав на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ се е произнесъл по исковете, предявени против Общински детски комплекс – П. от А. А. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 137.79 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, които е уважил, като е потвърдил решение № 3746 от 12.11.2015 г. по гр. дело № 1665/2015 г. на Пловдивски районен съд, 8 граждански състав в същата част.
С определение № 102 от 08.02.2017 г. на състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 507 от 21.03.2016 г. по гр. дело № 357/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 граждански състав по касационната жалба на Общински детски комплекс – П. и по касационната жалба на Регионален инспекторат по образованието – П. в обжалваните части. Правният въпрос по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ по касационната жалба на Общински детски комплекс – П. е следният: „При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството дали работникът/ служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, или не я познава и ще следва най – напред да я издири и да се запознае с нея.”. Правният въпрос по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ по касационната жалба на Регионален инспекторат по образованието – П. е следният; „Разумен и достатъчен ли е определеният срок за даване на писмени обяснения от служителя, когато в този срок служителят представи освен обясненията си, но и подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани, но и от всички възражения и обяснения е видно, че служителят добре е организирал защитата си и не възнамерява да представи допълнителни такива, нито да сочи и представя доказателства в подкрепа на обясненията си в своя защита ?”. По касационната жалба на Общински детски комплекс – П. правният въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ е следният: „Когато в една заповед за дисциплинарно наказание са визирани многобройни нарушения на трудовата дисциплина и съдът приеме, че една част от нарушенията не са достатъчно конкретизирани, но друга част от нарушенията са достатъчно конкретизирани, той следва ли да разгледа по същество нарушенията, за които е приел, че са достатъчно конкретизирани по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.”.
Въпросите по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, както се вижда от изложените цитати съвпадат по съдържание и могат да се обобщят в един въпрос, имащ следното съдържание: При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани.
По така конкретизирания, съобразно разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правен въпрос, ВКС в настоящия си състав споделя практиката, обективирана в решения по гр. дело № 1008/2011 г., решение по гр. дело № 1342/2010 г. на състави на ІІІ г.о. на ВКС. Съгласно приетите в посочената тълкувателна практика правни разрешения, не е необходимо спазването на определена процедура от работодателя по чл. 193 КТ, като същият не е длъжен да съобразява определен от него срок, да изчаква изтичането му, ако от поведението на работника или служителя може да се направи еднозначен извод, че той не възнамерява да представи допълнителни обяснения.
По цитирания въпрос относно приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, ВКС в настоящия си състав споделя практика, обективирана в решение по гр. дело № 242/2012 г. на състав на ІІІ г.о., както и в решение по гр. дело № 1528/2009 г. на състав на ІV г.о. Съгласно приетите в посочената тълкувателна практика правни разрешения дисциплинарното уволнение е законно и когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193 – 195 КТ само за част от нарушенията или са установени само част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ, стига наказанието да им съответства по тежест.
Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба на Общински детски комплекс – П., ВКС в настоящия си състав приема следното:
С цитираното въззивно решение, в обжалваната пред настоящата инстанция част, състав на ПОС се е произнесъл по исковете, предявени против Общински детски комплекс – П. от А. А. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 137.79 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, които е уважил, като е потвърдил решение № 3746 от 12.11.2015 г. по гр. дело № 1665/2015 г. на Пловдивски районен съд, 8 граждански състав в същата част. Въззивният съд е приел, че със заповед № РД – 04 – 7/12.12.2014 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – П. трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „Директор на Общински детски комплекс – [населено място]” е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено наказание по чл. 188, т. 3 КТ за нарушения по чл. 187, т. 3, предложение първо, т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Уважаването на посочените искове, решаващият състав е обосновал с допуснати нарушения от работодателя на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ. Оспорването от ищеца на процесната заповед, въз основа на твърдения за нарушения на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 333, ал. 3 КТ съдът е отхвърлил, като неоснователно, предвид изводи по доказателствата, съгласно които тези фактически състави не са установени. По твърденията на ищеца за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ в мотивите на въззивното решение лаконично е констатирано, че обяснения са искани за всички нарушения и такива са били представени на работодателя, като изводът е, че за депозиране на обясненията работодателят е дал 5 – дневен срок, който ПОС намира за недостатъчен, с оглед на големия обем на сочените нарушения по 67 пункта.
Предвид приетите по – горе разрешения, относно поставения правен въпрос по приложението на чл. 193, ал.1 КТ изводът на въззивната инстанция е направен в противоречие със същите разрешения. В конкретния случай работодателят не е бил длъжен да съобразява определен от него срок, да изчаква изтичането му, след като са налице данни, че ищецът е бил запознат с документите, към които препраща процесната заповед, а и от поведението му е могло да се направи извод, че той не е възнамерявал да представи допълнителни обяснения. В тази връзка изводът на ПОС по прилагането на чл. 193 КТ не е съобразен с приетите по – горе правни разрешения, както и не е мотивиран с оглед на данните, установяващи, че ищецът е бил запознат с документите, към които препраща процесната заповед.
Предвид приетите по – горе разрешения, относно поставения правен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ изводът на въззивната инстанция, относно мотивиране на процесната заповед е направен в противоречие със същите разрешения. Въззивният съд е приел, че изложените в процесната заповед по чл. 188, т. 3 КТ нарушения не са конкретизирани. Според съдебният състав повечето от тях са посочени общо, не са конкретизирани по време, не само, че не е казано кога е извършено съответното нарушение – действие или бездействие, а и кога, в какъв период е следвало да бъде извършено. Изложено е разбирането, че в процесната заповед били посочени 67 нарушения на трудовата дисциплина, но само по точки 18, 24, 25, 26, 27, 28, 30, 41, 56, 58, 60, 62, 64 и 67 било препратено към съответната страница от констативния протокол, където е описано нарушението. В конкретния случай, след като е приел, че за част от нарушенията, описани в процесната заповед по чл. 188, т. 3 КТ, работодателят е препратил към съответната страница от констативния протокол, където нарушенията са описани, въззивният съд е следвало да се произнесе относно запознаването на ищеца с този документ, както и относно мотивирането на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, предвид направеното в нея препращане към констативния протокол, в който нарушенията са описани, респективно да разгледа твърденията на страните във връзка с доказването на тези нарушения, а също така и да прецени по реда на чл. 189, ал. 1 КТ, дали наказанието им съответства по тежест. При тези обстоятелства следва да се приеме, че изводът на ПОС по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ не е съобразен с приетите по – горе правни разрешения, както и не е мотивиран с оглед на данните, установяващи, че ищецът е бил запознат с документите, към които препраща процесната заповед.
Освен посочените нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост на изводите, нарушение на материалния закон, въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на обстоятелствата, относно приложението на чл. 195, ал. 1 КТ във връзка с оплакванията на жалбоподателите, сега касатори ПОС е изложил, че възприема мотивите на районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, без да мотивира съображенията, с оглед на които е достигнал до същите правни и фактически констатации. Съдържанието на мотивите на въззивното решение не отговаря на изискванията за излагане на мотиви от второинстанционния съд, разяснени в т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с дейността на въззивния съд. Съгласно приетите правни разрешения от ОСГК на ВКС въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви с оглед процесуалната си дейност, като решаваща инстанция и не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция, дори когато е възприела мотивите й в хипотезата на чл. 272 ГПК, а следва да обоснове собствени изводи, резултат от осъществяваната решаваща, а не контролна дейност. Посочените разрешения са актуални и при действието на ГПК – 2007 г. и са отразени в редица решения на ВКС по чл. 291 ГПК / решение по гр. дело № 63/2013 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 47/2009 г. на І г.о., решение по гр. дело № 1413/2009 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ г.о. и др./. Преценката на доказателствата не е отразено в мотивите, липсват съображения с оглед, на които решаващият състав е достигнал до същите правни и фактически констатации, до които е достигнал първоинстанционния съд по релевантните обстоятелства, засягащи приложението на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.
Предвид възприетите по – горе правни разрешения по съществото на касационната жалба на Регионален инспекторат по образованието – П., ВКС в настоящия си състав приема следното:
Доводите на ответника по касация – А. А. К. за недопустимост на касационната жалба са неотносими към настоящото производство. Преценка за процесуална допустимост на касационната жалба е направена при извършената проверка в производството по чл. 288 ГПК, приключило с цитираното по – горе определение. Третото лице помагач е страна в производството и в това си качество има право на касационна жалба.
Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение в частта, с която ПОС се е произнесъл по исковете, предявени против Общински детски комплекс – П. от А. А. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които е уважил, като е потвърдил решение № 3746 от 12.11.2015 г. по гр. дело № 1665/2015 г. на Пловдивски районен съд, 8 граждански състав в същата част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел мотиви, изложени вече при разглеждане на предходната касационна жалба.
С оглед на приетите по – горе разрешения, относно поставения правен въпрос по приложението на чл. 193, ал.1 КТ изводът на въззивната инстанция е направен в противоречие с тях. Както вече се посочи при разглеждане на предходната жалба в конкретния случай работодателят не е бил длъжен да съобразява определен от него срок, да изчаква изтичането му, след като са налице данни, че ищецът е бил запознат с документите, към които препраща процесната заповед, а и от поведението му може да се направи еднозначен извод, че той не възнамерява да представи допълнителни обяснения. В тази връзка изводът на ПОС по прилагането на чл. 193 КТ е направен в нарушение на нормата.
В противоречие с приетите по – горе разрешения по тълкуване на чл. 195, ал.1 КТ са изводите на ПОС за това, че всички изложени в процесната заповед по чл. 188, т. 3 КТ нарушения не са конкретизирани. Както по предходна жалба, така и по настоящата жалба следва да се приеме, че след като е констатирал, че за част от нарушенията, описани в процесната заповед, работодателят е препратил към съответната страница от констативния протокол е било необходимо въззивният съд да разгледа доводите на страните относно запознаването на ищеца с протокола, мотивирането на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, доказването на нарушенията, както и да прецени по реда на чл. 189, ал. 1 КТ, дали наказанието им съответства по тежест. Необсъждането на горните обстоятелства е довело до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като прилагайки чл. 272 ГПК не е направил преценка на доказателствата, не е изложил собствени мотиви, с оглед на които е достигнал до същите правни и фактически констатации, до които е достигнал първоинстанционния съд по релевантните обстоятелства, засягащи приложението на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ. Както и по предходната жалба, така и по тази жалба следва да се приеме, че допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории нарушения, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 507 от 21.03.2016 г. по гр. дело № 357/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 граждански състав в обжалваната част, с която Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по исковете, предявени от А. А. К. против Общински детски комплекс – П. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 137.79 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: