О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
[населено място], 29.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1226 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.П. Г. срещу решение № 2178/26.11.2014г. по т.д. № 1585/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 1702/21.10.2013г. по т.д. № 4356/2011г. Софийски градски съд, ТО, VI-1 в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против [фирма],гр.София за заплащане на сумата от 26 000 лв., част от цялото вземане от 486 673,20 лв. – неустойка на осн. чл.92 ЗЗД за предсрочно прекратяване на договора по чл.5 от договора.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма],гр.София, чрез пълномощника си адв.В. С. оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта по частичния иск с правно осн. чл.92 ЗЗД на касатора, въззивният съд е приел, че тази неустойка е уговорена с анекс към процесния договор за наем и се предвижда дължимостта й при едностранно прекратяване на договора от страна на наемателя. САС е намерил, че съобразно събраните доказателства е установено прекратяване на договора от страна на наемателя считано от 19.11.2011г., като безспорно от м.октомври 2011г. той не е ползвал имота, а не разваляне на договора за наем от страна на наемателя, поради неизпълнение на задължение от наемодателя да не създава пречки по ползването на наетия обект. Въззивният съд е преценил, че предвид уговореното съдържание на процесната неустойка – в размер на наема за оставащия период на договора, по съществото си тя представлява изпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по прекратен договор за наем, без да се ползва имотът от наемателя, т.е. без наемодателят да предоставя за ползване обекта. Това според САС води до недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед на което и е заключил, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, следователно противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. В този смисъл е уважил възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: „1/ Следва ли да се приеме, че неустойка, уговорена в полза на наемодателя в случай на едностранно прекратяване на договора за наем от наемателя, е нищожна само поради обстоятелството, че е уговорена в размер на месечния наем?; 2 / Във всички случаи ли е налице несъответствие между размера на неустойката, уговорена в размер на месечния наем, и очакваните при сключване на договора за наем вреди за наемодателя в случай на едностранно прекратяване на договора за наем от наемателя, което поражда правото на неустойка ? ; 3/ Необходимо ли е съдът да извърши преценка на това несъответствие и какви са критериите за тази преценка?;4/ Задължен ли е съдът да формира мотиви при преценка за наличие на нищожност на уговорена неустойка ?; 5/ Може ли съдът да приеме, че е налице такова несъответствие единствено въз основа на факта, че след като наемателят едностранно е преустановил ползването на помещенията, то наемодателят вече не предоставя помещенията и следователно няма право на уговорената неустойка; 6/ Във всички случаи ли е налице неоснователно обогатяване за наемодателя от неустойка, уговорена в размер на месечния наем, ако наемателят е преустановил едностранно ползването на помещенията, с което е възникнало акцесорно вземане за неустойка? ”.
Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по поставените въпроси е в противоречие със задължителна практика по ТР 1/15.062010г. на ОСТК ; Решение № 129/09.07.2010г. на ВКС по т.д. № 977/09г., ІІ т.о. на ВКС и чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС с оглед правомощието си съобразно разясненията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС намира, че в своята съвкупност така формулираните въпроси в техния материалноправен аспект засягат проблема за възможността наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя .
Съдът счита, че е налице общото основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 от ГПК , тъй като така уточненият въпрос е значим за изхода на конкретното дело, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е обусловило отхвърлянето на предявения иск. По отношение на същия е изпълнена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото точното прилагане на закона и развитието на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 490 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2178/ 26.11.2014г. по т.д. № 1585/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 1702/21.10.2013г. по т.д. № 4356/2011г. Софийски градски съд, ТО, VI-1 в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата от 26 000 лв., част от цялото вземане от 486 673,20 лв. – неустойка на осн. чл.92 ЗЗД за предсрочно прекратяване на договора по чл.5 от договора.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 490 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: