3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София,30.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 517/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу решение от 10.12.2009 г. по гр. д. № 3446/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 63 състав решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 17773/2007 г., са уважени предявените от “Т. Е.” ООД, гр. София срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 18, ал. 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз за сумата 3 713 лв. – обезщетение за изгубен товар по въздушна товарителница № 623-0098 1 400/11.07.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 03.08.2007 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 387 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.08.2006 г. до 03.08.2007 г. В полза на ищеца са присъдени и разноски в размер на 242 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на разпоредбите на чл. 15, т. 2 и чл. 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. Касаторът счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че липсата на жалба или рекламация при загуба на товар не преклудира правото на иск за обезщетение, както и че активно легитимиран по такъв иск е не само получателят на товара, но и товародателят.
С посочените два въпроса – за правното значение на рекламацията или жалбата за предявяването на иск за обезщетяване на вредите при загуба на товар и за активната легитимация по този иск – е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на същите се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касация – [заличено наименование на фирма], гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [заличено наименование на фирма], гр. София срещу “България Ер” АД, гр. София главен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 18, ал. 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество – превозвач по договор за международен въздушен превоз за загубата на превозените стоки. По-конкретно, прието е, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, обективиран във въздушна товарителница № 623-0098 1 400/11.07.2006 г. и че стоката е била предадена за превоз и натоварена на борда на самолет на ответника на 12.07.2006 г., но че последният не е изпълнил задълженията си по чл. 368, ал. 1 ТЗ да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението. С оглед на това, решаващият състав е направил извод за дължимост на претендираното от товародателя обезщетение от 3 713 лв., представляващо левовата равностойност на 2 652 щ. д. като част от стойността на изгубената стока за общо 4 452.60 лв., определена в рамките на лимитираната отговорност по чл. 22, т. 3 от Конвенцията. Като неоснователни са преценени и двете основни възражения на ответника-превозвач – за преклудиране на правото на иск поради неподаването на рекламация или жалба срещу загубата на товара и за липса на активна легитимация на ищеца, в качеството му на товародател, да предяви този иск. Според съдебния състав, неоснователността на първото възражение произтича от разпоредбите на чл. 373, ал. 5 ТЗ и чл. 31, т. 2 от Конвенцията, тълкувани в смисъл, че рекламация или жалба не е необходима при изгубване на товара, а само при констатирани вреди и то след предаването му на получателя. Неоснователността на второто възражение е мотивирана с общите разпоредби на чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 368, ал. 1 ТЗ и с аргумент за противното от чл. 13, изр. последно от Условията на договора към процесната товарителница, като е прието, че в качеството му на страна по превозното правоотношение товародателят е активно легитимиран да предяви пряк иск срещу съконтрахента си за ангажиране отговорността му за неизпълнение на основното договорно задължение за пазене на товара до предаването му на крайния получател.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставените два въпроса отговарят както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да са значими за спора като обуславящи изхода на конкретното дело, така и на допълнителните изисквания, специфични за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на които произтича от неяснотата на разпоредбите на чл. 12 – 15 и чл. 31 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз и от липсата на съдебна практика по приложението им.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 10.12.2009 г. по гр. д. № 3446/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав.
УКАЗВА на [заличено наименование на фирма], гр. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 82 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: