О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София 18.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7153 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата А. С. К., чрез адв. М. Ш. срещу решение № 3384/16.08.2013 г. по в.гр.дело № 538/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 1387/12.04.2013 г. по гр.дело № 1285/2012 г. на Районен съд [населено място] в частите, с които съдът е отменил заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателката на осн.чл.328,ал.1,т.6 от КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил в нейна полза сумата 2 347.50 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа от 12.11.2012 г. до 12.04.2013 г. и вместо отменената част са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.4 КТ за признаване за незаконно уволнението със заповед № 22/12.11.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ и за отмяна на последната, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 2 347.50 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение и е потвърдено решението на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. С. К. иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за периода след 12.04.2013 г. до 13.05.2013 г. за разликата от 2 347.50 лв. до 2 817 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2012 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1.има ли материална компетентност кметът на кметство чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност, 2. приложими ли са разпоредбите на Закона за администрацията в случаите, когато длъжност в администрацията се заема по трудово правоотношение, решавани противоречиво от съдилищата – решение № 923/23.09.2009 г. по в. гр.дело № 610/2009 г. на Окръжен съд [населено място], решение № 395/31.10.2012 г. по в. гр.дело № 631/2012 г. на Окръжен съд [населено място], 3. има ли право работодателят с длъжностна характеристика да променя изискванията за заемане на определена длъжност и по-специално изискването за образование, когато същите са определени в нормативен акт, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 3/20.01.2011 г. по гр.дело № 621/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 173/08.04.2011 г. по гр.дело № 686/2010 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по касационната жалба Кметство [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на А. С. К. със заповед № 22/12.11.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ на Кмета на [населено място], [община], обл.Б., тъй като служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателката-ищца А. К. е заемала длъжността „специалист ГРАО и архив” на основание сключен трудов договор за неопределено време от 01.11.2007 г. с място на работа кметство [населено място]. Със заповед № 22/12.11.2012 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ, тъй като ищцата не притежава необходимото висше образование за заеманата длъжност. Ищцата е регистрирана в Бюрото по труда за времето от 13.11.2012 г. до 13.05.2013 г.
Прието е за безспорно, че към датата на прекратяване трудовия договор на жалбоподателката същата не е отговаряла на изискването по длъжностната характеристика, връчена й на 10.11.2011 г. да притежава висше образование за заеманата длъжност. Приел е, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законно, тъй като работодателят е доказал наличието на елементите от фактическия състав на уволнението по чл.328, ал.1,т.6 КТ. Прието е, че към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните – към ноември 2007 г. ищцата е притежавала необходимото образование за заеманата длъжност, което съобразно нормативните актове и Единният класификатор на длъжностите в администрацията е средно образование. Изменението на изискването за образование е настъпило в хода на трудовото правоотношение, с връчването на новата длъжностна характеристика на 10.11.2011 г. Прието е, че в течение на трудовото правоотношение и в период преди уволнението е въведено от работодателя ново образователно изискване за длъжността, на която е била назначена ищцата.
Съдът е приел, че изискването за висше образование е предвидено с нова длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, утвърдена от кмета на [населено място]. Според въззивния съд промяната в изискванията и съдържанието на дадена трудова функция настъпва от момента на въвеждане на тези изисквания с влязъл в сила нормативен акт, утвърдени от работодателя щатно разписание или длъжностна характеристика, че длъжностната характеристика е с предназначение да запознае работника с основните му трудови задължения и, че тя е основен елемент в организацията на трудовия процес. Прието е, че задължението за нейната разработка тежи върху работодателя, който е длъжен на основание чл.127, ал.1, т.4 КТ да връчи екземпляр от същата на работника при постъпването му на работа и да запознае работника със съдържанието на трудовата му функция. Прието е, че единствено в правомощията на работодателя,който в случая се представлява от кмета на Кметство [населено място] е правото и задължението да утвърди длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, тъй като същият назначава и освобождава служителите на поверената му администрация. Съдът е направил извода, като е взел предвид разпоредбите на чл.16,ал.1,т.4 от У. правилник на Общинска администрация С.. Приел е, че кметът е овластеното от закона длъжностно лице като представляващ работодателя.
Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 46, ал.1,т.4 ЗМСМА в правомощието на кмета на кметството е да освобождава служителите от общинската администрация, които подпомагат неговата дейност в кметството. Прието е за установено, че заеманата от жалбоподателката длъжност „специалист ГРАО и архив“ съобразно длъжностната характеристика е пряко свързана със съставяне, поддържане и съхраняване на регистрите за населението и гражданско състояние и има спомагателен спрямо функциите на кмета по чл. 46, ал.1,т.6 ЗМСМА характер.
По въпроса дали кмета на кметство [населено място], което е част от териториалната структура на [община] има право да въвежда по-високи изисквания за образование спрямо служителите от общинската администрация, които подпомагат дейността му съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл. 21, ал.1,т.2 ЗМСМА, според които общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на общината. Според съда в рамките на тази численост и структура на конкретните длъжности в администрацията се назначават лица, които притежават задължителна минимална и предвидена в закона /ЕКДА/ степен на образование – чл. 14, ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията, за който закон е прието, че е общ спрямо специалния ЗМСМА. Взети са предвид разпоредбите на чл.14 ал.2 от Закона за администрацията, според които основните изисквания за заемане на определена длъжност в администрацията се определят със закон, както и чл.14 ал.3 от ЗА, съобразно който с устройствен правилник на съответната администрация могат да се въвеждат и допълнителни изисквания към назначените служители извън нормативно регламентираните. Прието е, че устройственият правилник се утвърждава от кмета на общината – чл.44,ал.1,т.17 от ЗМСМА.
Съдът е приел, че в разпоредбите на чл.37 от У. правилник за организацията и дейността на общинската администрация- С. в сила от м.01.2012 г. е предвидено, че длъжностите в администрацията са заемат от лица с професионална квалификация, включваща задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, а в чл.37 ал.2 от същия правилник е предвидено,че секретарят на общината или упълномощен от него служител може да определи и допълнителни изисквания за заемане на определена длъжност с длъжностните характеристики. Прието е, че секретарят на общината няма такива правомощия, предвидени с нормативен акт -чл.43, ал.3 ЗМСМА, каквито са предвидени с У. правилник на [община]. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.43, ал.4 ЗМСМА и е приел, че в случая кметът на [община] може изрично да упълномощи секретаря да го замести при окончателното утвърждаване на длъжностната характеристика за заемани от лица длъжности по служебно правоотношение. Прието е, че секретарят на [община] няма такива правомощия в рамките на трудовоправните отношения между работодателя и заетите по трудов договор с кметство [населено място] работници нито по закон, нито по силата на друг нормативен акт. Според съда всички актове, свързани с делегиране на такива правомощия регламентират процедура по изготвяне, съгласуване и одобряване на длъжностни характеристики за длъжности в администрацията на общините, заемани по служебно правоотношение.
Въззивният съд е приел, че ищцата е заета по трудово правоотношение, както е предвидено за нейната длъжност по Класификатора на длъжностите в администрацията, че в отношенията между страните по спора се прилага Кодекса на труда, който е специален по отношение на Закона за администрацията. Прието е, че съобразно всички действали законови разпоредби към момента на въвеждане на промяната за длъжността на ищцата и към датата на уволнението й К. за заеманата от нея длъжност е предвидено минимално изискване за средно образование и заетост по трудово правоотношение. Поради това според съда отношенията между страните по спора са трудовоправни и се уреждат от КТ, който регламентира правото на работодателя чрез промяна в длъжностната характеристика да въведе по целесъобразност по-високи изисквания от нормативно установените за дадена длъжност, включително и за образование, с цел подобряване на работата и назначаване на по-квалифицирани служители и работници. Прието е, че К. поставя само минимални изисквания за съответната длъжност, като в правомощието на работодателя е да въведе и по-големи такива по съображения за целесъобразност, съответно в случая кметът на [населено място] е действал в рамките на законовите му правомощия на работодател, предвидени с КТ.
Според въззивния съд съобразно КТ работодателят е този, който има основно задължение да изготви и утвърди длъжностните характеристики и че в случая същият е представляван от кмета на кметство [населено място]. Прието е, че с утвърждаването на длъжностната характеристика, с която през ноември 2011 г. е въведено изискване за висше образование за заеманата от ищцата длъжност кметът на кметство [населено място] е изпълнил законоустановените си задължения. Съдът е направил извода за наличие на надлежно изменение на образователните изисквания за длъжността на ищцата преди и към датата на прекратяване на трудовия договор, че са налице предпоставките на чл.328, ал.1,т.6, пр.1 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение и поради това уволнението е законно.
Относно довода за невръчено предизвестие е прието, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение като е предвидил изплащане на ищцата обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Прието е, че в чл. 220, ал.1 КТ е предвидено право на страната да прекрати трудовото правоотношение и преди да изтече срокът на предизвестие, че в случая, работодателят е процедирал по този начин, като с процесната заповед е постановил да се изплати обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за целия срок на предизвестие. Според съда неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
По правните въпроси:
Настоящият съдебен състав преценява, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 КТ за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, който съдът конкретизира както следва – включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност. С решение 923/23.09.2009 г. по гр.дело № 610/2009 г. на Русенския окръжен съд е прието, че допълнителни изисквания към назначените в администрацията служители – различни по вид или по-високи по степен от минимално предвидените могат да се определят само с устройствения правилник на съответната администрация, че правомощие по утвърждаване на устройствения правилник на общинската администрация принадлежи единствено на кмета на общината, като за кмета на кметство такова право в Закона за администрацията няма предвидено. Прието е, че кмета на кметство няма материална компетентност да изменя с изменение в длъжностното разписание изискванията за образование за длъжност, заемана от служител в общинската администрация които подпомагат дейността му и която длъжност е предвидено да се изпълнява по трудово правоотношение. В обратния смисъл е разрешението в решение № 395/31.10.2012 г. по гр.дело № 631/2012 г. на Окръжен съд [населено място].
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по поставения въпрос приложими ли са разпоредбите на Закона за администрацията в случаите, когато длъжност в администрацията се заема по трудово правоотношение. Въпросът касае правилността на обжалваното решение, поради което не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Този въпрос подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса има ли право работодателят с длъжностна характеристика да променя изискванията за заемане на определена длъжност и по-специално изискването за образование, когато същите са определени в нормативен акт. С решение № 3/20.01.2011 г. по гр.дело № 621/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с норамтивен акт. В тези случаи според съдебния състав преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, че в тези случаи при произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведената от работодателя промяна на изискванията за заемане на определени длъжности. Това становище е изолирано и е преодоляно в практиката на ВКС с постановени решения по чл.290 ГПК. Според трайно установената практика на ВКС работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. В случаите при които изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност са предвидени в нормативен акт работодателят може да определи по-високи изисквания за образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако новите изисквания не влизат в противоречие с тях и това не представлява злоупотреба с право. Това разрешение е застъпено в цитираното от жалбоподателката решение № 173/08.04.2011 г. по гр.дело № 686/2010 г. на ВКС, решение № 248/23.04.2010 г. по гр.дело № 254/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 148/05.06.2013 г. по гр.дело № 515/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 71/24.07.2013 г. по гр.дело № 284/2012 г. на ВКС IV г.о., всички постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената трайна практика на ВКС, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 3384/16.08.2013 г. по в.гр.дело № 538/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 2788/23.09.2013 г., подадена от ищцата А. С. К. , чрез адв. М. Ш..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: