О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 22.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2155/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. В. М., чрез пълномощник адв.Л. Д., срещу решение № 68/ 28.02.2017 г. по гр.д.№ 48/ 2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново. С него е отменено решение № 733/ 07.11.2016 г. по гр.д.№ 2244/ 2016 г. на Районен съд-Велико Търново и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от касатора искове срещу Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“ с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ- за признаване незаконосъобразност и отмяна на уволнението му по договор за допълнителен труд като помощник ректор, извършено със заповед № 336/19.07.2016 г. и възстановяването му на заеманата длъжност. Присъдени са разноски.
Касаторът твърди, че към датата на уволнението му е действал ПОДНС от 2014 г./отм./ С чл.127 ал.1 императивно е предписано запазване на трудовото му правоотношение за времето, през което е бил народен представител.Поради това намира уволнението по чл.334 КТ за незаконосъобразно. Поддържа също така, че е следвало да му бъде отправено предизвестие. Иска отмяна на решението на въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с първото от тях поставя въпроса:
-При прекратяване на трудово правоотношение за допълнителен труд по реда на чл.334 КТ задължен ли е работодателят да отправи писмено предизвестие до работника,в което ясно и безусловно да посочи срок от 15 дни; неотправянето на предизвестие представлява ли нарушение на закона и основание за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Въззивният съд е формирал мотиви, че работодателят може да прекрати договора без да отправи предизвестие или да не спази срока му, като при тези хипотези дължи обезщетение по чл.220 КТ.Касаторът намира този извод за противоречащ на приетото в решение по гр.д.№ 427/ 2015 г., ІІІ г.о. Поддържа, че според този съдебен акт в чл.334 ал.1 КТ се съдържа основно правило, свързано с въвеждането на специфично допълнително основание за прекратяване на тези договори -с предизвестие от 15 дни. То трябва да е направено писмено и в него ясно и безусловно да бъде изразена волята за прекратяване на трудовия договор в 15 дневен срок.
В хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика поставя въпроса:
-При уреждане статута на народните представители ПОДНС съдържа ли забрана за прекратяване на трудовото правоотношение на народния представител / с държавните и общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации/ за времето, през което изпълнява тази длъжност; нормите на ПОДНС, които разпореждат запазване на трудовото правоотношение на народните представители специални ли са по отношение на КТ, касаещи същото правоотношение.
Намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че чл.127 ал.1 ПОДНС от 2014 г. /отм./ не урежда забрана за прекратяване на трудовото им правоотношение или специален начин за такова прекратяване. Поддържа становище, че разпоредбата на Правилника е императивна, предписва запазване на трудовите правоотношения и следователно въвежда забрана за прекратяването им. Тя е със защитен характер и охранява правни интереси от висок обществен порядък. Счита изводите на въззивния съд за противоречащи на основни конституционни принципи, свързани с гарантирането на правото на труд и с възможността за неправомерно въздействие от страна на работодателя.
Ответникът по касационната жалба Великотърноввски университет „Св.св.К. и М.“ в писмен отговор, подаден чрез адв.И. К. я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че с процесната заповед е прекратено на основание чл.334 ал.1 КТ трудовото правоотношение на касатора по договор за допълнителен труд като помощник ректор,сключен съгласно чл.110 КТ. Приел е също така, че моментът на прекратяване на трудов договор с предизвестие е изтичането последния ден от срока на предизвестието. Намерил е, че договорът може да бъде прекратен и без да се отправи предизвестие или да не се спази срока му, като в тези хипотези работодателят дължи обезщетение по чл.220 КТ на работника. Изложил е доводи, че тази постановка, безспорно важаща за основното трудово правоотношение, на още по-голямо основание следва да се приложи и при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд. Когато договорът се прекратява без предизвестие, действието му се счита преустановено от момента на връчване на заповедта за уволнение. Към този момент следва да се преценява и законосъобразността на уволнението. Въззивният съд е изтъкнал, че договорът за допълнителен труд има подпомагащо и допълващо значение и усложняване на прекратяването му чрез въвеждане на допълнителни изисквания не намира опора в закона. Посочил е , че към момента на избиране на касатора за народен представител е действал ПОДНС от 2014 г./ДВ бр.97/2014 г./ Цитирал е чл.124 ал.1 от него вероятно поради техническа грешка, тъй като статутът на народните представители е уреден с чл.127 ал.1. Според тази разпоредба те запазват заеманата от тях длъжност в определени държавни и общински структури, като ползват неплатен отпуск до края на правомощията си. Счел е, че не е въведена забрана за прекратяване на трудовото им правоотношение или специален начин за такова прекратяване и по тази причина следва да се прилага общата уредба на КТ. Прекратяването на трудовите договори за допълнителен труд става на предвидените в КТ основания, като не се прилага закрилата по 333 КТ. Според въззивния съд целта на законодателя е да се спазва възможно най-опростена процедура. Намерил е в заключение, че обстоятелството, че касаторът е ползвал неплатен отпуск поради избирането му за народен представител не прави прекратяването на допълнителното трудово правоотношение незаконосъобразно и че исковете са неоснователни.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Първият от поставените въпроси е релевантен, но с формираните правни изводи въззивният съд не се е откклонил от представената задължителна съдебна практика. Във втората си част този въпрос не изпълнява изискванията за общо основание, тъй като се отнася до правилността на атакувания съдебен акт. Според разрешенията, дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, т.1, поставеният от касатора въпрос не трябва да е свързан с правилността на съдебното решение, обсъждането на доказателствата по делото и възприемането на фактическата обстановка. Тезата на касатора, че трудовият договор за допълнителен труд се прекратява по чл.334 КТ чрез задължително дадено 15-дневно предизвестие, без работодателят да разполага с възможността да заплати обезщетение, ако не го спази, не е застъпена в цитираното от него решение на ВКС, нито намира опора в закона.
Вторият въпрос е релевантен, по него са формирани изводи от въззивния съд, от значение за изхода на делото и включени в неговия предмет. Поради това по него следва да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68/28.02.2017 г. по гр.д.№48/2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново .
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: