О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 26.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1292 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. П. и В. Г. Р., двамата действащи чрез адв. Е. К. и адв. К. Б. от АК Р. срещу въззивно решение № 591/18.10.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. №863/2012 г.
Излагат доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна И. И. Х. чрез М. Р. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Д. П. и В. Р. са предявили срещу частен съдебен изпълнител И. Х. искове да им заплати по 17 913,88 лв. обезщетение за имуществени вреди от негови действия по изпълнително дело № 270/2011 г, като е изплатил само на сънаследника И. Г. Р. цялата сума по издаден в полза на тримата като наследници на Г. Р. П. изпълнителен лист.
По делото е установено, че Г. Р. П. е предявил искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на [фирма] и П. Н. Т. да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва от 30.11.2004 г. до окончателното изплащане на главницата.
В хода на касационната производство ищецът Г. П. е починал и е заместен от своите наследници по закон И. Г. Р., Д. Г. П. и В. Г. Р..
При тяхно участие е постановено касационното решение, с което ответниците по исковете [фирма] и П. Н. Т. са осъдени солидарно да заплатят 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва от 30.11.2004 г. на Д. Г. П., И. Г. Р. и В. Г. Р..
Съдът е издал изпълнителен лист в полза на тримата ищци, конституирани на мястото на починалия ищец Г. П..
Един от тях – И. Г. е подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ И. Х. с препис от изпълнителния лист и саморъчно завещание на Г. П., с която му завещава сумата по уважената част от иска за неимуществени вреди и лихва. В молбата излага съображения, че е се явява единствен кредитор.
Частният съдебен изпълнител образувал изпълнително дело, по което събрал цялата сума по изпълнителния лист и я превел по сметка на взискателя И. Г..
Другите сънаследници на Г. П. не са били страни по изпълнителното дело.
В обжалваното решение въззивният съд приел, че действията на частния съдебен изпълнител не ги увреждат, защото нито те, нито длъжника са оспорели частен свидетелстващ документ – завещанието от Г. П. в полза на И. Г.. Правоприемството по чл. 227 ГПК настъпва по силата на закона и се отнася до наследника по закон и наследника по завещание. При завет, страната се замества от заветника в изпълнителното производство. Прието е, че наследниците на починалия в хода на процеса ищец, са участвали по делото като процесуални субституенти – не в защита на свои, а на чужди права. Замесването в процеса е на процесуални, не и на материални права. В изпълнителния процес частният съдебен изпълнител е бил длъжен да се съобрази с частното правоприемство на вземането. Направен е извод, че действията на частния съдебен изпълнител в случая не са деликтни и исковете са отхвърлени, на осн. чл. 45 ЗЗД.
В изложението към частната жалба има изложени отново оплаквания срещу въззивното решение. Поставени са много въпроси „правилно ли е приел съда….”, които е ясно, че не са въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Именно във връзка с правилността на дадено правно или фактическо заключение следва да бъде поставен правен проблем, за който се твърди, че е разрешен от съда в противоречие със задължителна практика, разрешава се противоречиво от съдилищата или разглеждането му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Въпросите, свързани с частно правоприемство, станало в исков процес и съобразяването му в изпълнителен процес, са от значение за постановения от въззивния съд резултат.
Обобщени от касационната инстанция, те следва да се уточнят в следните въпроси: когато един от наследниците по закон на кредитор – страна в процеса е едновременно с това и заветник на имуществото, предмет на иска, кога може да се позове на частното правоприемство по завета в отношенията си с другите наследници по закон; кой е надлежен взискател за вземането по изпълнителния лист, издаден в полза на всички сънаследници, ако един от тях се ползва и от завет относно цялото вземане.
Представените към изложението съдебни решения не разглеждат повдигнатите въпроси, нито аналогични случаи, а и част от актовете са определения по чл. 288 ГПК, поради което не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите правни въпроси са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да есе допусне.
Повдигнати са следните въпроси:
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно въззивно решение № 591/18.10.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. №863/2012 г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 716,55 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: