О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
[населено място], 27.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 572 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.А.В. и адв.Д.П. срещу решение № 1649/20.07.2015г. по в.т.д. № 1732/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав, с което е потвърдено решение № 1916/22.12.2014г. по т.д. № 5113/2013г. на Софийски градски съд, ТО VI-8 с. за отхвърляне исковете по чл.79 и чл.86 ЗЗД на касатора против [фирма] за заплащане на сумите: 635 000 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочената главница по договор за кредит № 250/05г. в размер на 863 080,05 евро; 525,64 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочена лихва в размер на 2 475,64 евро за периода 20.09.2010г.-20.10.2010г.; 802,46 евро, представляваща частична претенция от вземане за наказателна лихва в размер на 116 930,28 евро за периода 20.09.2010г.-20.07.2011г.; 1668,09 евро, представляваща частична претенция за вземане за наказателна лихва в размер на 3 668,09 евро за периода 20.07.2011г.-28.07.2011г.; сума от 11 875,99 евро, представляваща частична претенция от 314 592, 15 евро, начислена наказателна лихва за забава върху главница в размер на 863 080,05 евро за периода 29.07.2011г.-16.09.2013г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не представя писмен отговор.
Третото лице-помагач [фирма] изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че [фирма] не е изпълнило задълженията си по договор за кредит № 250/05 от 01.11.2005г. с настъпил падеж – 20.10.2008г. в посочения по исковата молба размер на претендираните вземания. Въззивната инстанция, след отстраняване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с изключване от доказателствения материал на заверено копие от договор за цесия, е заключила, че между касатора и [фирма] е бил сключен договор за цесия на процесните вземания с длъжник [фирма]. Същият договор не е породил действие за длъжника, тъй като не му е било съобщено за прехвърлянето. Според въззивния съд съобщението до длъжника е изхождало само от пълномощници на цесионера не и на цедента, а обратната разписка не съдържа указания за съдържанието на пратката и не може да се свърже с коментираното уведомление. Решаващият съд е намерил за релевантно обстоятелството, че същото уведомление не е било подписано от длъжника съобразно указанията на цесионера. Поради което и САС е направил извод за неоснователност на предявените от цесионера спрямо длъжника искове.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Дали уведомяването на длъжника от цедента за извършената цесия в хода на делото писмено чрез куриер и чрез нотариална покана следва да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска и имащ значение за изхода на делото, образувано по иск на цесионера срещу длъжника за заплащане на прехвърленото вземане? 2/ Дали представянето на уведомление до длъжника, изходящо от цедента, като доказателство по делото от ищеца-цесионер и получаването им от представител от ответника-длъжник, представлява уведомяване на длъжника по см. на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД? и 3/Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?
Касаторът въвежда допълнителни основания за селекция както следва: по първи въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК: Решение № 178/13.05.2011г. по гр.д. № 984/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 117/21.05.2013г. по гр.д. № 20/2013г. на ВКС, II г.о, Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г. на ВКС, II т.о.; по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика, обективирана в: ППВС №7/1965г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000г. и решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК : Решение № 79/24.06.2009г. по т.д. № 645/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 465/27.05.2010г. по гр.д. № 1199/2009г. на ВКС, I г.о. Допускането на касационно обжалване по първи и втори въпрос е обосновано и с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , а по трети въпрос – с чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с трайната съдебна практика – Решение № 788/19.11.2009г. по гр.д. № 1664/2008г. на ВКС, III г.о, Решение № 1801/30.10.1984г. по гр.д. № 851/84г. на ВС, II г.о, Решение № 642/15.09.1994г. по гр.д. № 1573/93г. на ВС, V г.о
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на поставените правни въпроси ВКС намира следното:
Решаващите мотиви на въззивния съд по отношение на извода за липсата на съобщаване на цесията на длъжника са обусловени от обсъждане на уведомлението, което е представено като доказателство с исковата молба, но не и с оглед на ангажираните в хода на процеса нови писмени доказателства от ищеца за последващо предявяването на иска уведомление. Липсва произнасяне и по въпроса дали връчването на приложено с исковата молба уведомление на ответника-длъжник има правните последици на съобщаване на цесията. Поради което първи и втори въпрос не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Едновременно с това САС не е обсъдил доказателствата за връчване на съобщение, за което се твърди, че изхожда от цедента, ведно с исковата молба на ответника. Доколкото доказателствата се съдържат по делото и ищецът е направил твърдение за съобщаване на цесията на длъжника следва въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1 , т.1 ГПК по процесуално правния въпрос : Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?, за проверка съответствието му със задължителната на практика на ВС и ВКС по същия въпрос: ППВС №7/1965г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000г., Решение № 79/24.06.2009г. по т.д. № 645/2008г. на ВКС, II т.о.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25 425,79 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1649/20.07.2015г. по в.т.д. № 1732/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 425,79 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: