Р Е Ш Е Н И Е
№ 825
СОФИЯ 21.01.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 19 октомври 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3527/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение от 22.11.2007 г. по гр.д. № 1514/05 г. Софийски градски съд е отменил решението от 29.07.2003 г. по гр.д. № 8703/01 г. на Софийски районен съд в частите, с които на основание чл. 59 ЗЗД А. К. А. е осъдена да заплати на В. А. Р. обезщетение за разликата над 158.40 до 177.05 лв., а на А. Р. А. – за разликата над 157.85 до 164.06 лв. и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил исковете в тази част. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която А. А. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на В. А. Р. и на А. Р. А. владението на реална част с площ от 55 кв.м. от имот, находящ се в гр. С., ж.к. “С”, ул. ”Ж” № 18 б, съставляващ имот пл. № 223а в кв. 261а по плана на гр. С., м. ”С”, целият с площ от 1020 кв.м., която част е заключена по б. АБВА на скица № 1 от заключението на в.л. Митушева, представляваща неразделна част от решението.
В срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ против въззивното решение е подадена касационна жалба от ответницата А. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
По делото е установено, че със заповед № Р* от 01.12.1998 г. на К. на СО – район “П” на основание чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 6 –стар, в кв. 104 – стар, съставляваща имот пл. № 223а в кв. 261 а по плана на гр. С., м.”С”, с площ 1020 кв.м., собственост на Г. С. Й. , А. Р. А. , В. Р. А. и Д. А. К. в качеството им на наследници на Р. А. С. С нот. акт № 63, т. № ІІ, дело № 330/2000 г. същите продали на В. А. Р. ? ид. части от описания имот.становено е също, че с протокол № 32/10.12.2001 г. и решение № 6 на СОС е одобрен нов регулационен план, съгласно който за процесния имот е бил отреден парцел **** 223 а в кв. 104 а с площ 795 кв.м. Около 55 кв.м. от имот пл. № 223 а са били придадени към съседния УПИ * 223, собственост на ответницата. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция ответницата не е представила доказателства, че е платила обезщетение на собствениците на придаваемият имот. Не се спори по делото, а това е установено и от заключението на съдебно- техническата експертиза, че тя владее тази част.
Събраните по делото доказателства сочат на хипотезата на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба проекти за териториалноустрайствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31.05.2001 г., се съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред, т.е. по реда на ЗТСУ /отм./ В тези случаи актовете за одобряване се издават до 31.12.2001 г. Законът дава възможност тези планове да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от влизането им в сила. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал.1 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но не приложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, се прекратява.
При това положение законосъобразно при разрешаване на въпроса за собствеността на спорното място, което има статут на придаваемо от имота на ищците към имота на жалбоподателката по силата на одобрената при условията на § 6, ал.3 ПР на ЗУТ регулация, въззивният съд е изхождал от това дали в указания от закона срок жалбоподателката е заплатила или е предприела необходимите действия за плащане на дължимото обезщетение на собствениците. При липса на доказателства в тази насока е направил обоснован извод, че ответницата не може да се легитимира като собственик на процесното място, тъй като отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено по силата на закона, и то с обратна сила.
Касационният довод за нарушение на материалния закон, обоснован от жалбоподателката с твърдението, че тя е направила своевременно искане за изготвяне на оценка на придаваемото място, но липсва произнасяне до приключване на настоящия спор за собственост, е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде направен такъв извод.
Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 22.11.2007 г. по гр.д. № 1514/05 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :