О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София, 26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2870/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№817/05.02.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място], област Л., против въззивно решение №312/21.12.2012 г. по гр.д.№538/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №494/03.9.2012 г. по гр.д.№359/2012 г. по описа на Ловешкия районен съд, г.к., четвърти състав, с което са уважени предявените от Б. А.С. от [населено място] против [фирма] – [населено място], област Л., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, предложение първо КТ – – поради непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа. Прието е също така, че с оглед събраните по делото доказателства е налице промяната в длъжностната характеристика за заеманата от служителката длъжност касае не притежаваното образование, което е висше инженерно, с образователно квалификационна степен “магистър”, а професионалната й квалификация, тъй като тя притежава такава по специалността “технология на консервирането и хладилна технология, а нововъведената специалност е “технология на виното и пивото”. В мотивите си въззивната инстанция се е позовала на решение №561/04.10.2010 г. по гр.д.№1962/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК, според което под “професионална квалификация” следва да се разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.8 от Закона за професионалното образование, в който е визирано, че професиите и специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на професионална квалификация. Решаващият извод на въззивната инстанция е, че в случая работодателят е посочил като фактическо основание първата хипотеза на чл.328, ал.1, т.6 КТ, а фактически уволнението е извършено поради непритежаването на необходимата професионална квалификация., въведена с новата длъжностна характеристика, поради което уволнението е незаконосъобразно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се поставят следните въпроси:
1. “Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по незаявено нито в исковата молба, нито във въззивната жалба, нито в хода на първоинстанционното и на въззивното производство до приключване на устните състезания, възражение за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и то едва в мотивите на въззивното съдебно решение без възможност страните за изравят становище и да ангажират доказателства ?”
2. “Като е поставил изискването в длъжностната характеристика за конкретната специалност “технология на виното и пивото”/без да посочва конкретна професия/, изискване за образование или за професионална квалификация е поставил работодателят ?”, и
3. “При подробно мотивиране на заповедта за уволнение с правно основание чл.328, ал.1, т.6 КТ с конкретно посочване на изискванията, на които служителят не отговаря – “специалност технология на виното и пивото” – от значение ли е за законността на уволнението кое от двете предложения е изписал работодателят в мотивите на заповедта си – липсата на образование или професионална квалификация, при условие, че ясно е посочил, че липсата на специалността обосновава уволнението и е доказал това в хода на процеса ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Б. А. С. е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените от касационния жалбоподател въпроси е относим към спора и по него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Вторият е третият въпрос са фактически, поради което по тях обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да представи платежен документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №312/21.12.2012 г. по гр.д.№538/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, по подадена от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област Л., касационна жалба, вх.№817/05.02.2013 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 80/осемдесет/ лева, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса делото да се докладва на докладчика за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: