О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София 18.06.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2920/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. И., срещу въззивно решение №108 от 04.03.2014 г. по гр. дело №620/2013 г. на Плевенския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение №422 от 11.03.2013 г. по гр. дело №6205/2012 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ и искът за признаване за установено, че трудовото и правоотношение е преминало от [фирма] в [фирма] въз основа на договор за наем на активи от 14.03.2012 г., както и в частта за присъдените деловодни разноски на [фирма] за двете съдебни инстанции. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ на И. Г. П. срещу [фирма] /в несъстоятелност/. Ищцата е работила в това дружество като трудовото и правоотношение е било прекратено на 04.09.2012 г. поради съкращаване на щата. Уволнението и с влязло в сила решение по настоящото дело е отменено като незаконно и ищцата е възстановена на предишната работа в [фирма] /в несъстоятелност/. Междувременно въз основа на договор за наем на активи между [фирма] и [фирма] от 14.03.2012 г. със срок на действие до 31.12.2012 г. е настъпила промяна на работодателя по смисъла на чл.123а КТ, но същата не се е отнасяла до ищцата, защото тя е останала служител на [фирма]
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това дали в хипотезата на чл.123а КТ отговорността на наемодателя и наемателя за неизпълнение на задълженията по трудовото правоотношение е солидарна и дали след като няма изложени съображения от въззивния съд в тази насока може да са се приеме, че обжалваното решение е мотивирано с оглед изискванията на т.19 от ТР на ВКС, ОСГК по тълк. дело №1/2000 г. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №108 от 04.03.2014 г. по гр. дело №620/2013 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите правни въпроси са неотносими, защото срокът на договора за наем е изтекъл на 31.12.2012 г. и съобразно разпоредбата на чл.123а, ал.4 КТ от този момент трудовите правоотношения с работниците и служителите преминават към стария им работодател, срещу който са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ на ищцата.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 600 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108 от 04.03.2014 г. по гр. дело №620/2013 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА И. Г. П., със съдебен адрес [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1020 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.