2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 01.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на тринадесети юни , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2896/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение от 15.10.2012г по гр.дело № 7745/2012г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 19.03.2012г по гр.д.35713/2011г на Софийски районен съд , постановено по трудов спор за незаконосъобразност на уволнение при съкращение на щата и извършен подбор .При съдебния контрол е прието ,че работодателят не е доказал обективност на подбора като не е поискал своевременно разпит на свидетели относно твърденията си които са оспорени още с иска , макар да са представени писмени доказателства ,вкл. протокол за подбор ,които са частни свидетелстващи документи
В приложеното към жалбата изложение се поставят процесуални въпроси : годно доказателствено средство ли е протоколът за подбор и други писмени доказателства , ако ищецът не оспорва автентичност, не оспорва фактите и оценките в тях и следва ли в такъв случай работодателят да провежда пълно доказване ; достатъчно ли е твърдението на ищеца в исковата молба ,че заповедта е издадена в нарушение на чл. 329 КТ и при общо споменати налични качества на уволнения за да се приеме ,че ищецът оспорва отразените оценки, в писмени доказателства , представени с последващо процесуално действие ; следва ли въззивният съд да следи за констатирани нарушения по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд и да повтори опороченото действие , в това число като направи доклад и даде съответните указания на страните . По всички въпроси се сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,въззивният съд е дал разрешение в противоречие с указанията по ТР №3 от 16.01.2012г на ОСГК и практика на ВКС , формирана по чл. 290 ГПК . По третия въпрос е налице противоречива практика на ВКС по смисъла на чл. 292 ГПК
Ответникът по жалбата А. Й. Й. заявява в отговор ,че не е налице основания за допускане до касационно обжалване . Съдържанието на исковата молба се цитира неточно , за да се постави въпрос , който няма да допринесе за преодоляване на противоречие в практиката . Изяснен е и въпросът за доказателственото значение на частни писмени документи Касаторът не е поискал в жалбата си от въззивния съд нов доклад , поради което не може да повдига въпрос за липсата му.Решението е в съответствие с установената тълкувателна практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия процесуален въпрос – за годността на протокола за подбор като доказателствено средство , обвързана във въпроса с наличието или липса на оспорване от страна на работника и доказателствената тежест в тази връзка . Годността на едно доказателствено средство няма връзка с института на процесуалното оспорване , нито за отделянето на спорно от безспорно. Доказателствените средства биват допустими и недопустими , с негодни доказателства спорни обстоятелства не се установяват , а безспорните не се нуждаят от доказателства . Значението на протокола за подбор и съдържащото се в него препращане към друг частен писмен документ в случая не е възприето като негодно доказателствено средство и е ценено от въззивния съд по начин , съответстващ на указанията в ТР №3 от 16.01.2012г ОСГК и решение № 190/2012 по гр.д.1638/2010г ІV г.о , цитирано от защитата.
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по втория самостоятелно формулиран въпрос, в какво се изразява оспорването на законосъобразността на подбора от ищеца ,по-конкретно достатъчно ли е твърдение в исковата молба ,че заповедта е издадена в нарушение на чл.329 КТ . Първо , този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с тълкувателната практика на ВКС и второ , твърденията на ищеца в исковата молба не са се изчерпвали с цитираната фраза. Ищецът е изтъкнал обстоятелствено възприемането на резултатите от своята работа до съкращението с довод, че е работил най-добре. Становище по представените с отговора на исковата молба частни писмени документи от работодателя, обективиращи действията му по подбора , ищецът е изразил по същество,а докладът е съдържал указанието ответникът да докаже спазване на формалните изисквания за уволнение на основание съкращение в щата , включително свързаните с извършване на подбор в случай, че такъв е бил задължителен. При тези обстоятелства по спора въпросът по т.2 от изложението има значението на конкретизация по третия процесуален въпрос , относно преценката на въззивния съд по съдържанието на доклада , по който въпрос е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Има основание за допускане на решението до касационно обжалване по третия поставен въпрос само в първата му част : следи ли въззивният съд за нарушения по чл. 146 ГПК. Решаващо се е оказало допускането на поискани за първи път пред този съд доказателства. Повдигането на въпрос дали на свой ред въззивната инстанция следва да изготви нов доклад по делото, няма решаващо значение при конкретните обстоятелства , тъй като на пропуск в доклада по отношение на част от спорния предмет,като причина да не се ангажират съответните доказателства ,страната се е позовала изрично в жалбата си и заедно с това е поискала допускането им , на основание чл.266 ал.3 ГПК Въззивният съд е отказал да ги допусне без да изложи съображения ,при положение че неангажирането им се е оказало решаващо за изхода на спора пред тази инстанция включително . Поради това Върховен касационен съд приема довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие на обжалваното решение с реш. № 255/2011 гр.д 587/2010г ІV г.о , реш№700 /2010 гр.д №304/2010 ІІІ г.о реш. № 211/2011 гр.д №995/2010 ІV г.о . Втората част на въпроса засяга констатираното противоречие в цитираната практика по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК относно необходимостта от нов доклад ,който противоречиво решаван въпрос (предмет на насроченото т.д.№1/2013г) не е тъждествен с този за допускането на доказателства , поискани за първи път пред втора инстанция в резултат на погрешен или непълен доклад ,т.е не е налице основание по чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 15.10.2012г по гр.дело № 7745/2012г. на Софийски градски съд.
Оставя без движение касационната жалба, в седмичен срок жалбоподателят да внесе 268 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната. След внасяне на държавна такса делото да се докладва, за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .