Решение по т.д.№ 318/2012 год. на ВКС-ТК І т.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
С., 05,07,2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 318 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.4 ЗМТА.
К. Д. И. е предявил молба за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното на 28.03.2011 год. от Арбитражния съд към БТПП решение по В. № 268/2010 год. С него е била уважен искът на [фирма] срещу К. И. за сумата 21366.66 лв., представляваща сбор от неплатени вноски по договор за лизинг, сключен на 03.12.2007 год.
Искането се основава на твърдението, че постановеното от АС при БТПП арбитражното решение подлежи на отмяна поради обстоятелството, че К. И. не е бил уведомен за арбитражното производство и то е протекло без негово участие, като е осуетено и правото му да посочи арбитър. В исковата молба се сочи общото твърдение за нередовно призоваване, като в съдебно заседание въвежда и твърдението, че следвало да бъде призован и от И., където живеел от 1989 год. и за адреса му в чужбина имало данни по делото.
Ответникът по молбата [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че искът е предявен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 ГПК. Подържа и евентуалното становище за неоснователност, тъй като в процесния период И. е бил обвиняем по преписки на Районна прокуратура-П. и Софийска районна прокуратура и при взета мярка за неотклонение е бил длъжен да пребивава на адресите от които е призоваван за арбитражното производство.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 03.12.2007 год. между в качеството на лизингодател и К. И. в качеството на лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг на лек автомобил на стойност 25640 лв. В чл.25 на договора е включена арбитражна клауза, съгласно която всички спорове отнасящи се до тълкуването, недействителността, изпълнението или прекратяването на договора, по които не поде постигнато взаимно съгласие, ще бъдат отнесени на решаване пред АС на БТПП.
Твърдението по исковата молба с която [фирма] е сезирал АС при БТПП е, че И. е погасил задължението си само до размера на 4273.40 лв. Преустановил е плащането на останалите лизингови вноски, позовавайки се на това, че автомобилът е бил откраднат в И., като не е направил пълна застраховка на автомобила с клауза за покритие в чужбина. Исковата претенция е заявена в размер на 47880.82 лв., уважена е до посочения по-горе размер. Няма спор, че в арбитражното производство К. И. не е взел участие – лично или чрез процесуален представите. Спорно е обстоятелството дали правото му на участие е било опорочено. Поради това е предявен и искът по чл.47 т.4 ЗМТА
Като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на документите в арбитражното производство, настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното:
Няма спор, че за арбитражното производство на ответника-молител К. И. книжата са били изпращани, чрез писма с обратни разписки – чл.11 ал.2 от Правилника на АС при БТПП. Първоначално, исковата молба и приложенията и са били изпратени на адреса на И., посочен в договора – [населено място], [улица] ет.2 ап.5, който е адрес на ответника по исковата молба. Тъй като писмото е върнато в цялост, ищецът е представил доказателства за постоянен и настоящ адрес на К. И.. Съгласно удостоверението от 27.08.2010 год. на СДВР, постоянният адрес на К. И. е в [населено място], [улица], ет.3, ап.7, а настоящ – [населено място],[жк] вх.Д ет.2, ап.75.
В рамките на арбитражното производство, книжата и съобщенията са били изпращани и на трите посочени адреса. Писмата от П. са върнати с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес, а от [улица]– като непотърсени. Три от пратките на адреса в[жк], включително съобщението за решението, са редовно връчени на лице, посочено като „съдружник” с фамилия Г.. Поради непосочването на арбитър от ответника, той е определен по реда на чл.14 ал.4 от Правилника.
Дори да се приеме, че лицето, получило арбитражните съобщения и книжа на адреса в[жк]не е уведомило К. И. за арбитражното производство, това само по себе си не обуславя нарушено право на участие по смисъла на чл.47 т.4 ЗМТА.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Правилникът на АС при БТПП, за разлика от ГПК не се основава на установяване факта на връчването на призовката и то на лице от кръга на лицата по чл.46 ГПК – за физически лица, а на опита тя да бъде предадена на което и да е лице по адреса – постоянен, настоящ, посочен от страната, адрес на обичайно пребиваване и пр., които са установени след старателно издирване – чл.12 ал.1 и 2 вр.чл.11 ал.2 предл.2 ПрАСБТПП. В настоящия случай, след като И. не е бил намерен на адреса, посочен в договора – чл.11 ал.1 от Правилника, са били предприети действия по установяване на адрес в страната на който да бъде намерен. Изпращането на книжата на трите установени адреса и още повече – редовното връчване на съобщенията на единия от тях, удостоверява „старателно издирване” по смисъла на чл.12 ал.1 от Правилника. Нито за ищеца в арбитражното производство, нито за арбитражния съд е съществувало задължението да изпращат книжа на адреса в И., посочен в полицейския протокол, съставен в участъка на полицията в [населено място], който протокол е бил приложен от ищеца по делото. Дори да се приеме, че И. има адрес и в чужбина на който пребивава постоянно, това обстоятелство не е отразено нито в договора, нито в разменена между страните кореспонденция по повод изпълнението му. Ще следва да се отбележи и това, че соченото обстоятелство не се съдържа и в молбата за отмяна, а е въведено едва в с.з. пред ВКС.
Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на К. Д. И. за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на Решение от 28.03.2011 год. от Арбитражния съд към БТПП решение по В. № 268/2010 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.