5
Р Е Ш Е Н И Е
N 83
София,08.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря София С.
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 1105/ 2013 година
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.7, за отмяна на влязлото в сила решение № 41 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 2924/2011 г. на Районен съд – Шумен, с което дружеството молител е осъдено да заплати на „А. Т.” ЕИК[ЕИК], [населено място], Индустриална зона, [улица] сумата 10 757.07 лв. – обезщетение по чл.373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, ал.2 от Конвенцията CMR, по договор за международен превоз на товари, сключен със заявка – договор № 203/17.08.2010 г. и товарителница от 13.08.2010 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.08.2011 г. и 1 530.28 лв. – разноски по делото.
В молбата се поддържа, че дружеството не е било надлежно уведомено за делото и е нередовно призовано, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, без данни за преместване на адреса на управление на дружеството, а от друга страна неправилно не е било залепено уведомление съгласно изричната разпоредба на чл.50, ал.4 ГПК. Молителят счита, че по този начин е нарушено правото му на участие и защита в процеса. По съображения в молбата, поддържани в съдебно заседание от процесуалния му пълномощник, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с присъждане на разноски.
Ответникът по молбата- [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя с оглед инвокираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл. 305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от получаване на призовката за доброволно изпълнение, което следва да се счита и за момент на узнаване на решението, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
В производството по делото пред Шуменския районен съд съобщенията и призовката за публичното съдебно заседание на 15.12.2011 г. до ответното дружество [фирма], сега молител, са изпращани на посочения в исковата молба адрес – [населено място], [улица], ап.7. Безспорно е, че този адрес съответства на вписаните в търговския регистър по партидата на [фирма] седалище и адрес на управление на дружеството, както и, че липсва промяна по отношение на тези вписани обстоятелства. Това се установява и от представеното по делото удостоверение за актуално състояние, издадено от Агенция по вписванията. Изпратеното на този адрес съобщение, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното лице връчител, че „на адреса няма афиширан офис на фирмата” . Въз основа само на това отбелязване, с разпореждане на съда от 04.10.2011 г. е приложена разпоредбата на чл. 50 ал.2 ГПК. По идентичен начин е оформена и призовката за посоченото съдебно заседание, както и съобщението за решението.
От представеното от молителя удостоверение за актуално състояние е видно, че в търговския регистър не са вписвани промени относно седалището и адреса на управление на търговското дружество – молител. На посочения адрес на управление е редовно връчена както изпратената нотариална покана от 06.01.2011 г./ приложение към подадената от [фирма] искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 2924/2011 г. по описа на РС – Шумен/, така и призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 20128760400781 на ЧСИ Д. З. и съобщенията и призовките, свързани с настоящото извънинстанционно производство.
В настоящото производство са представени писмени доказателства – трудов договор № 006/01.08.2008 г. , сключен между [фирма] и С. П., на длъжност административен секретар и длъжностна характеристика, включваща и приемане на постъпващата за дружеството кореспонденция. Разпитана е и свидетелката К. Т./живуща в същата кооперация/, която е установила, че има обозначаване/табела/ на фирмата на молителя както на пощенската кутия, така и на звънеца за апартамента още от 2010 г., че дружеството има офис и на партера на кооперацията, също обозначен, както и, че има непрекъснато служител на дружеството в офисите.
След преценка на данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Шуменския районен съд. При призоваването на ответника – молител е допуснато нарушаване на процесуални правила на ГПК, вследствие на което страната е била лишена от възможност да участва в делото. Направените от длъжностното лице – връчител във върнатото в цялост съобщение и в призовката за съдебно заседание на 15.12.2011 г. отбелязвания не съдържат данни, че дружеството е напуснало посочения адрес на управление, за да може да се приложи фикцията по чл. 50, ал.2 ГПК. Отразеното от връчителя, че няма „афиширан офис на фирмата” не би могло да се тълкува или възприема в смисъл, че търговското дружество – ответник/сега молител/ не се намира на вписания в регистъра адрес на управление на дейността му, който по смисъла на чл. 12, ал.2 ТЗ е адрес на търговеца. По принцип липсата на фирмен знак, дори и да се приеме, че такъв не е съществувал към момента на връчванията, не може да обоснове извод за промяна на адреса на дружеството. В случая, направеното от длъжностното лице отбелязване не е достатъчно, за да се счете, че търговецът е променил адреса си, без да изпълни задължението си за вписване на това обстоятелство. След като не е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на призоваването на [фирма] за съдебно заседание на 15.12.2011 г. дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес, то неправилно съдът е приложил фикцията за редовност на призоваването съгласно специалната разпоредба на чл. 50, ал.2 ГПК.
Предвид на горния извод, не се налага подробно обсъждане на показанията на свидетелката Т., нито преценка на предпоставките за връчване при условията на чл.50, ал.4 ГПК – чрез залепване на съобщение по реда на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като този начин на връчване не е относим към предвидената в чл.50, ал.2 ГПК фикция за редовност на призоваването, която обаче неправилно е приложена от РС – Шумен.
При този изход на делото, на молителя се дължат разноски за настоящото извънинстанционно производство в размер на 1 185 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 41 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 2924/2011 г. на Районен съд – Шумен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ОСЪЖДА „А. Т.” ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Индустриална зона, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.7 сумата 1 185/ хиляда сто осемдесет и пет/ лева – разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: