4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. София, 24.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5585/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Б. К. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 359 от 07.07.2014 г. по гр. дело № 541/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът – [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение състав на Русенски окръжен съд е отменил решение № 586 от 10.04.2014 г. по гр. дело № 7422/2013 г. на Русенски районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иск за признаване за незаконна заповед № 92#3/14.10.2013 г. на [фирма], [населено място], с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на касатора и е присъдил разноски в полза на дружеството в размер на сумата 340 лв. В. съд е приел, че работодателят е спазил чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като от приложените писмени обяснения на наказания служител, които били поискани с писмо от 07.10.2013 г. се установявало, че ищецът бил наясно за кои нарушения дава обяснения. Съдът е изложил мотив за спазване разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, който е обосновал с констатации за отразяване в заповедта по чл. 188, т. 1 КТ на нарушителят, нарушението и датата на извършването му чрез препращане към доклад № 92/07.10.2013 г. С. тези изводи съдебният състав се е произнесъл по описаните в заповедта за налагане на наказание по чл. 188, т. 1 КТ нарушения, като е приел, че ищецът е извършил тези нарушения – утвърдил е ценова оферта на [фирма], в която в част „Геодезичен” били описани 10 точки, а реално били заснети 5 точки, утвърдил е ценова оферта за строителен надзор на [фирма], в която било записано „Изготвяне протокол за трасиране и даване строителна линия и ниво” за 10 бр. точки и „Заснемане и изготвяне на цифров модел за получаване на удостоверение от АК” за 10 бр. точки, въпреки че в трасировъчния план били реперирани 6 броя точки, а заплатени 10 броя. Окръжният съд е изложил извод за това, че с действията си наказаният служител е причинил щети на дружеството в размер на сумата 358 лв., с което е злоупотребил с доверието на работодателя.
С определение № 131 от 04.02.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: „1. При липса на указания в какво се състои порочността на решението /чл. 260, т. 3 от ГПК/ във въззивната жалба, дължи ли произнасяне по правилността на решението въззивния съд. Длъжен ли е въззивният съд да приема за оплаквания за неправилност на решението изложения, направени от страната едва с пледоарията на процесуалния представител или е длъжен да се съобрази при преценката си по чл. 269 ГПК само с посоченото в подадената в срока въззивна жалба”; „2. Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание препраща към друг документ – доклад, който не е доведен до знанието на работника преди налагане на дисциплинарното наказание„ ; ”3. Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато както от текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и от текста на документа, към който заповедта препраща – доклад, не може да се установи кои от описаните действия представляват дисциплинарни нарушения и кога са извършени”.
По първият от поставените въпроси следва да се имат предвид разясненията в ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на О. на ВКС, т. 1, съгласно които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. По вторият от цитираните правни въпроси ВКС в настоящия си състав споделя разрешенията, обосновани в решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. дело №410/2009 г., решение № 849 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 40/2010 г. на състави на ІV г.о. на ВКС, решение № 171 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че заповедта може се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. По третия от поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС споделя задължителната съдебна практика, формирана с решение № 201 от 17.03.2010 г. по гр. дело № 38/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о., съгласно разрешенията в което липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта по чл.195, ал.1 КТ, включително времето на извършване на нарушението е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на процеса, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма.
Предвид така възприетите съображения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Законността на заповед № 92#3/14.10.2013 г. на [фирма], [населено място], с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на Б. Г., изпълняващ длъжността „Специалист проекти и строителство” в Отдел „Проекти и строителство”, Дирекция „Проекти, технологии и строителство” е оспорена от него с твърдения, изложени в исковата молба за допуснати от работодателя нарушения по чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ. Тези норми са императивни и съобразяването им при преценка на правомерността на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ се осъществява от съда, разглеждащ спора по същество, като въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба. В случая ищецът е оспорил приложението на чл. 195, ал. 1 КТ от страна на работодателя, като е поддържал, че в заповедта не е посочено нарушението с неговите обективни и субективни елементи, както и че не е ясно, за кой обект е твърдяното нарушение, а също така и че не е посочено точното време на извършване на твърдяното нарушение. Изводът на въззивния съд, че процесната заповед е мотивирана чрез препращане към друг акт на работодателя – доклад № 92/07.10.2013 г. е необоснован. Както се посочи по – горе заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, но същият акт трябва да бъде доведен до знанието на работника или служителя. В случая необосноваността на мотивите на въззивния съд произтича от неизлагането на съображения относно доказателствата, от които съдът извежда извода си за уведомяване на ищеца за съдържанието на процесния доклад. Изводът е необоснован и защото доказателства относно запознаване на ищеца с процесния доклад не са представени. В. съд е допуснал и друго нарушение на закона, като е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, въпреки, че в атакуваната заповед по чл. 188, т. 1 КТ липсват данни за времето на извършване на нарушенията, както и за конкретните технически правила, които ищецът е нарушил при приемане ценовите оферти на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. В случая нарушенията не са описани чрез отразяване неизпълнението на трудовите задължения, предвидени в нормативните актове. Посочването в заповедта по чл. 188, т. 1 КТ бланкетно на задължения по длъжностна характеристика не съставлява отразяване на нарушенията. За да се изпълнят изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е следвало да посочи правилата, включително технически, чието нарушаване е било допуснато вследствие поведението на ищеца. Констатации за тези обстоятелства не могат да се изведат и от посочения доклад. От друга страна този доклад е ирелевантен за спазването на чл. 195, ал. 1 КТ от работодателя, тъй като не е доведен до знанието на наказания служител. Необоснован е и извода за спазване на чл. 195, ал. 1 КТ предвид неотразяването в заповедта на времето на извършване на нарушенията. От констатациите в процесната заповед е видно, че работодателят е посочил, кога е извършил проверка на изготвената от ищеца документация, но не е отразил кога са извършени нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на последния. Неизпълнението на задължението за мотивиране на заповедта по чл.188, т. 1 КТ рефлектира и по отношение на процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като обясненията могат да бъдат дадени от работника или служителя при конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил. В разглеждания случай ответникът по претенцията е поискал обяснения и за нарушение по друг фактически състав – чл. 187, т. 9 КТ, което е резултат от неизясняване поведението на ищеца и неуточняване на нарушенията, за които са му поискани обяснения. По този начин е нарушена нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, да се искат обяснения за нарушенията, за които ще се ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Допуснатите нарушения от страна на работодателя засягат императивни разпоредби на КТ – чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и обуславят незаконност на заповед № 92#3/14.10.2013 г., съответно основателност на иска за отмяната й. С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че процесната заповед № 92#3/14.10.2013 г. е незаконосъобразна, а искът за отмяната й основателен и доказан. ВКС намира предвид горните мотиви, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК- допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като искът се уважи. При този изход на спора ответникът по претенцията следва да заплати на ищеца разноски по делото, които видно от договорите за правна помощ и съдействие са в размер на сумата 450 лв.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 359 от 07.07.2014 г. по гр. дело № 541/2014 г. на Русенски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 92#3/14.10.2013 г., издадена от М. М. – член на Управителния съвет на [фирма], [населено място] и А. Г. – Б. – упълномощен представител на [фирма], [населено място], с която на Б. К. Г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 188, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Б. К. Г. разноски в размер на сумата 450 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: