О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София,06.02.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1241 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 09.09.2011 г. по гр. д. № 847/2011 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 298 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 162 от 2009 г. на Несебърски районен съд, 60 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д., всички от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 440 кв. м. от недвижим имот, обозначен по действащия ПУП на [населено място] като УПИ * в кв. *, а по одобрената кадастрална карта на града като поземлен имот с идентификатор *; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за предаване владението на имота, както и в частта, с която са осъдени ищците да заплатят на ответното [фирма] съдебни разноски над 1 042. 50 лв. и вместо него е постановено друго такова, с което предявеният иск за собственост е уважен до размер на 2/3 идеални части от недвижимия имот, съставляващ 230 кв. м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастрална карта на [населено място], целият с площ от 11 087 кв. м., а по действащия ПУП на [населено място] попадащ в УПИ *, кв. * и е осъдено визираното дружество да им предаде владението на имота. В частта над признатите права от 2/3 ид. части от имота и за разликата над 230 кв. м. до претендираните 440 кв. м. исковете са отхвърлени. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част. Присъдени са дължимите разноски по делото, съобразно изхода на спора в съответната му част.
Против решението на Бургаския окръжен съд в съответните му части са постъпили касационни жалби от ищците и от ответното [фирма].
В изложението към касационната жалба на ищците искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос дали съсобственикът, който притежава идеална част от спорния имот, може да поиска от ответниците – несобственици присъждане владението на целия имот, а не само на своята идеална част от него, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се прилагат влезли в сила решения: Решение № 1858/31.07.1974 г. по гр. д. № 146/1974 г., ВС, І г.о.; Решение № 725/10.06.1992 г. по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС, ІV г. о.; Решение № 46/12.01.1973 г. по гр. д. № 2488/1972 г., ВС, І г.о.; Решение № 755/20.07.2000 г. по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Наличието на основанието за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК се свързва с правния въпрос за предпоставките в хипотезата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ за ревандикация на имот, в който има незаконно изграден трафопост, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК. Като такива се сочат Решение № 301/16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., ІІ г.о., ГК; Решение № 76/12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2952/2008 г., ІІІ г.о. Твърди се, че в тях е застъпено становището, че завзети от държавата имоти се връщат на собствениците им заедно с допълнително построеното върху тях по силата на общия придобивен способ по чл. 92 ЗС – приращението, а незаконно строителство е това, което не е съобразено с формалните изисквания за законност на строежите – наличието на редовни строителни книжа. Изтъква се, че в същият смисъл е и Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК.
В изложението към касационната жалба на ответното [фирма] – [населено място] искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за това налице ли са предпоставките за реституция по ЗВСОНИ на части от поземлен имот, които след отнемането от държавата са били включени в регулационните граници на застроен урегулиран поземлен имот, който въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателни решения №№ 6/2006 г. на ВКС и 1/1995 г. на ВС, където е прието, че в подобна хипотеза реституцията е недопустима.
Вторият поставен правен въпрос е дали подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ част от отнет от държавата поземлен имот, върху която част е изградена улично – алейна инфраструктура, предназначена за осигуряване на обществен достъп, когато съответният регулационен план е влязъл в сила, но при липса на данни за законосъобразността на самото строителство, който се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Следващият поставен въпрос е задължен ли е въззивният съд да съобрази всички възражения на страните, да обсъди всички доказателства и установените с тях факти, който е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 4744/2008 г., І г.о. и е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се прилага Решение № 195 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6291/2007 г., ІІ г.о.
Формулира се и правния въпрос за това опорочава ли владението и прекъсва ли давността, изтекла в полза на владелеца на един имот онази искова претенция за собственост върху този имот, която е предявена не против настоящия владелец, а против неговия предходен (и дори непряк) праводател, който е решен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 610 от 09.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 391/2008 г., І т. о. и Решение № 72 от 08.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 17/2009 г., І т. о., според която основанията за прекъсване на давността в хипотезата на чл. 116, б. „б” ЗЗД следва да се прилагат стеснително и са изчерпателно изброени.
Последният правен въпрос, който е обусловил делото е този за предпоставките за приложение на чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 2 ЗС, с твърдения да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 97/29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., ІІ г. о. и Решение № 176/15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2009 г., ІІ г. о., според която след като владелецът е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик, той е добросъвестен и придобива собствеността с изтичане на кратката 5 годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Ответниците по жалбата на [фирма], [населено място] – Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. и [фирма] – [населено място] не вземат становище, а от тези по жалбата на ищците [фирма], [населено място] счита, че липсват основания за допускането й до касационен контрол, респ. че по съществото си е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 09.09.2011 г. по гр. д. № 847/2011 г. на Бургаския окръжен съд както по жалбата на ищците, така и по жалбата на [фирма].
Поставените в изложението към касационната жалба на ищците правни въпроси са обусловили делото, с което се обосновава наличието на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът допустимо ли е съсобственик да иска от трето лице – владеещ несобственик, цялостна ревандикация на вещта, която се владее без основание, е разрешен противоречиво от съдилищата, видно от приложените съдебни решения, което обосновава приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с допускане на решението до касационен контрол.
Доколкото се твърди въпросът за предпоставките в хипотезата на чл.2, ал. 6 ЗОСОИ за ревандикация на имот, в който има незаконно изграден трафопост, да е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК, то налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
До касационен контрол ще следва да бъде допуснато решението и по въпроса, поставен от [фирма], [населено място], за предпоставките за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ с оглед настъпилите промени в обекта, който не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата, в резултат на което свободните части от имота са включени в регулационните граници на застроен урегулиран поземлен имот. Основанието е текстът на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се свързва с поддържаното от касатора противоречие на въззивното решение с Тълкувателни решения №№ 6/2006 г. на ВКС и 1/1995 г. на ВС на РБ.
Останалите изведени от този касатор правни въпроси не са обусловили делото, което налага извода за отсъствие на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.09.2011 г. по гр. д. № 847/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д., всички от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 48. 35 лв. за разглеждане на жалбата им, като в противен случай тя ще бъде върната.
УКАЗВА на [фирма] със седалище [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 145. 05 лв. за разглеждане на жалбата му, като в противен случай тя ще бъде върната.
След представяне на вносния документ за платена държавна такса по всяка от жалбите делото да се докладва на председателя на Второ ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: