О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1361/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б., действащ като „ [фирма], чрез пълномощника му адв. М. М., против решение № VІ- 24 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 277/2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което като е отменил решението от 10.12.2009 г. по гр.д. № 2622/2009 г. на Бургаския районен съд в осъдителната част е отхвърлил исковете на касатора против Д. П. П. и Х. П. П. за заплащане на сума в размер на по 6933,33 лв. от всеки от тях и против И. Х. М. и А. С. М. за заплащане на сума в размер на по 3466,67 лв. от всеки от тях, представляващи обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на предварителен договор, и е присъдил разноски на ответниците.
Ответниците, чрез пълномощника им адв. Г. К., изразяват становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя процесуалноправния въпрос: как се преценява родовата подсъдност в случаите, в които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88 ал. 1 във вр. с чл. 79 ал. 2 ЗЗД с цена на иска над 25 000 лв.- като се вземе предвид стойността на претендираното обезщетение или като се взема предвид стойността поотделно на всеки един разход, сборът от които формира стойността на исковата претенция, и в тези хипотези касае ли се за един иск, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, или за множество обективно съединени искове за всеки един от направените разходи по договора. Поддържа, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като се позовава на решение № 74/26.VІ-1973 г. по гр.д. № 26/73 г. на ОСГК на ВС и решение № 422/28.12.2009 г. по в.гр.д. № 625/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Касаторът поставя и два материалноправни въпроса, свързани със съществото на спора и поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК, в подкрепа на което сочи множество съдебни актове.
Въпросът относно родовата подсъдност на иска е свързан с допустимостта на съдебното решение. Съгласно задължителното тълкуване в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Посочените от касатора съдебни решения не обосновават основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по формулирания процесуалноправен въпрос, тъй като разрешените в тях въпроси са различни, но обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение- в този смисъл е цитираното тълкувателно решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ- 24 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 277/2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 416 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: