4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№831
гр. София,08.11.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1916 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 516 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 813/2012г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от № 104/ 25.07.2012г. по гр.д. № 891/2011г. на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора при условията на евентуалност искове с правно основание по чл.45 ЗЗД /преквалифициран от въззивната инстанция като иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.21, ал.2 ЗЗД/ и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 20 280 лева, от които 16 477,50 лева – нереализирана печалба и 3 802,50 лева- неполучена целева субсидия, съответно за реституция на тези суми като имуществени блага, с които ответната кооперация неоснователно се е обогатила за сметка на ищцовото дружество.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата, кооперация „Ч. – Б.”, [населено място], оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира направените от него разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното в исковата молба противоправно поведение на ответната кооперация, тъй като същата не е попречила недобросъвестно на изпълнението на сключен между трети лица наемен договор относно земеделски земи, в резултат на което да са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи за ищеца-наемател от неползването на наетите земеделски имоти. Според решаващия състав, вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, следва да бъдат обезщетени не по правилата на деликтната, а по правилата на договорната отговорност, респективно не от ответника. За цялата стопанска година – 2010/2011г., кооперацията е упражнила право на ползване върху спорните земи първоначално по силата на договор за пренаемането им /комасация за ползване/, а впоследствие – по силата на сключен договор за наем с новия собственик на имота. Ищовото дружество – касатор е имало право да ползва тези земеделски имоти въз основа на сключен договор за наем на 16.08.2010г., но същият в качеството си на наемател е предоставил с договор за комасация възмездно ползването им на трето лице, което от своя страна е отстъпило чрез комасация ползването им на ответната кооперация. Изведено е, че ищецът е упражнил правото си на ползване по договора за наем на земите като преди отпочването на стопанската година ги е преотдал под наем /комасация/ на трето за спора лице, а на по-късен етап се е съгласил насрещната му престация да бъде изменена в парична. Това трето лице е преотдало земеделските имоти на кооперацията, въз основа на което е направен извод, че същата не е лишила ищеца-касатор от ползването на земеделската земя и не е попречила на изпълнението на наемния договор от 16.08.2010г., като ответникът по иска е упражнил получени права на договорно основание. Във връзка с иска по чл.21, ал.2 ЗЗД е посочено, че в конкретния случай правилата на чл.237, ал.1 и ал.2 ЗЗД са неприложими, тъй като посочените разпоредби не разрешават конкуренция между правата на няколко наематели, сключели последователно договори за наемане за един и същ недвижим имот, а осигурява противопоставимост на договора за наем единствено спрямо последващ собственик на наетия имот за целия или за по-кратък срок на договора. Правата на наемателите, възникващи по силата на два различни договора за наем на един и същ недвижим имот, сключени последователно със собствениците му, не влизат в конкуренция по между си. Всеки наемател може да иска изпълнение на задължението по чл.228 ЗЗД единствено от своя наемодател – като насрещна страна по сключения от него договор за наем. Неоснователността на претенцията по чл.59 ЗЗД е изведена от това, че договорите за пренаемане и наем съставляват правно основание за получаване на реколтата от имотите и реализиране на доходи от продажбата й, поради което не е налице имотно увеличение за чужда сметка. Въззивната инстанция се е позовала и на субсидиарния характер на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, като е приела, че претенцията е неоснователна, тъй като ищецът разполага с иск за вредите срещу своя наемодател.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси, от значение за развитие на правото: „/1/ При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тази невъзможност е последица от недобросъвестни действия на трето лице, наличието на възможност на увреденото лице да репарира причинените му вреди с иск по чл.79 ЗЗД срещу страната по облигационното отношение изключва ли възможността то да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, съгласно чл.21, ал.2 ЗЗД?; /2/ Как следва да се разреши колизията между правата на наемателите по два последователно сключени наемни договора, с които собственикът и последващият приобретател на един недвижим имот го предоставят на различни лица, при положение, че първият по време договор има достоверна дата?”.
Първият поставен въпрос е въведен само във връзка произнасянето на въззивния съд по иска по чл.21, ал.2 ЗЗД и е обусловил изхода му, тъй като е прието, че отговорността по отношение на ищеца е договорна и не се носи от ответната кооперация. Ето защо, относно този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане до касационен контрол на решението в частта относно произнасянето по иска по чл.21, ал.2 ЗЗД. Налице е и посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице винаги, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Вторият въпрос, видно от мотивите на въззивната инстанция, е обусловил изхода на спора единствено по отношение по иска по чл.21, ал.2 ЗЗД, но не и относно предявения при условията на евентуалност иск с правно основание по чл.59 ЗЗД. Последният е отхвърлен по съображения за субсидиарния характер на претенцията и липсата на имотно увеличение за чужда сметка. Следователно, доколкото вторият формулиран от жалбоподателя въпрос се поставя единствено във връзка с иска по чл.59 ЗЗД и не е обосновал изхода на делото по тази претенция, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта относно иска по чл.59 ЗЗД.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, единственото в частта относно иска по чл.21, ал.2 ГПК по въпроса: „При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тази невъзможност е последица от недобросъвестни действия на трето лице, наличието на възможност на увреденото лице да репарира причинените му вреди с иск по чл.79 ЗЗД срещу страната по облигационното отношение изключва ли възможността то да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, съгласно чл.21, ал.2 ЗЗД?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 375,60 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 516 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 813/2012г. на Добрички окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от № 104/ 25.07.2012г. по гр.д. № 891/2011г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу кооперация „Ч. м- Б.”, [населено място], иск по чл.21, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 20 280 лева, от които 16 477,50 лева – нереализирана печалба и 3 802,50 лева- неполучена целева субсидия.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 516 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 813/2012г. на Добрички окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от № 104/ 25.07.2012г. по гр.д. № 891/2011г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне предявения от [фирма], [населено място] срещу кооперация „Ч. м- Б.”, [населено място], иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 280 лева, от които 16 477,50 лева – нереализирана печалба и 3 802,50 лева- неполучена целева субсидия, с които кооперацията се е обогатила за сметка на търговското дружество.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 375,60 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.