О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№832
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 310/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Г. Ш. и П. Г. П. са подали касационна жалба вх.№ 85455 от 29.11.2010 год. срещу въззивното решение от 11.08.2010 год. по гр.дело № 11476/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решението от 30.05.2009 год. по гр.дело № 1795/2007 год. на Софийския районен съд, 34-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу В. Д. Г. и А. Д. Г. установителен иск за собственост на имот пл.№ * в кв.*, м.ж.к.”Г. г.”, [населено място], с площ по документ за собственост * кв.м., въз основа на който имот е образуван УПИ * с площ от * кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ Х-*, УПИ ХІІ-* и УПИ *-*.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на практиката на ВКС по приложението на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ с позоваване на решения № 397 от 02.06.2009 год. по гр.дело № 5934/2007 год. ІІІ г.о.; № 311 от 31.03.2009 год. по гр.дело № 6477/2007 год., І г.о. и определение № 25 от 22.01.2009 год. по гр.дело № 2729/2008 год. ІV г.о.; б/ противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ с позоваване на решения № 373 от 21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. І г.о., № 567 от 27.12.2005 год. по гр.дело № 315/2005 год. и тълк.решение № 6 от 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС по тълк.гр.дело № 6/2005 год.
Ответницата по касация В. Д. Г. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че праводателят на ищците/касатори/ по договора за дарение, сключен с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * от * год.-Г. П. В., не е бил собственик на процесния земеделски имот, тъй като решение № 4404 от 07.02.1994 год. на ПК”В.” е нищожно като постановено от некомпетентен орган. Прието е, че решението е постановено от комисия, в която броят на членовете е бил четирима, т.е. четен брой, което противоречи на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/отм./ относно изискванията за компетентност на административния орган.
Градският съд е намерил за основателно и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност за периода 1991-2001 год. Прието е, че съгласно чл.10, ал.13, изр.второ от ЗСПЗЗ ответниците не са могли да се позовават на давностно владение за времето до влизането на реституционния закон в сила, но след това няма правна пречка и ограничение процесният имот да бъде придобит на оригинерно основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Последиците от решение на поземлената комисия/ОСЗГ/, ако е подписано от състав, различен от посочения в чл.60, ал.4/отм./ ППЗСПЗЗ са били предмет на постановените в производства по чл.290-чл.293 ГПК решения на Върховния касационен съд: № 820 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год., № 750 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 1794/2009 год. и № 912 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1753/2009 год., всичките на І г.о., с които се приема, че когато е формирано мнозинство, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на комисията. Съгласно т.2 от тълк.решение № 1 от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, решенията по чл.290 ГПК се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която противоречи разрешението на този материалноправен въпрос, дадено с решението на градския съд.
В. решение, с което е прието, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност от 1991 год. до 2001 год. противоречи на разрешението, дадено от Върховния касационен съд с решения по чл.290 ГПК по аналогични казуси /срвн. например: № 373 от 21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. и № 627 от 05.10.2010 год. по гр.дело № 1623/2009 год. на І г.о./, в които е прието, че владението, установено след 22.11.1997 год. би могло да доведе до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици /т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.08.2010 год. по гр.дело № 11476/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав, по жалба вх.№ 85455 ото 29.11.2010 год. на К. Г. Ш. и П. Г. П..
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщенията да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 119,46/сто и деветнадесет + 0,46/лева и в същия срок да представят във ВКС вносна бележка, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/