гр. София, 03.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от
съдия Фурнаджиева гр.д. № 1860 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. „а“ от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на „Еспресо“ Е. със седалище и адрес на управление в гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Ц, против въззивното решение без номер от 9 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е оставено в сила решение без номер от 7 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г.
Сочи се касационното основание по чл. 2186 ал. 1, б. „в“ от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че ищецът не е активно легитимиран да води предявените искове, както и че ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по тях; по делото е установено, че ответниците са завзели част от имот пл. № 1* и са започнали строеж върху него -разрушили са законно построена пристройка към търговския обект на ищеца, незасягаща имот пл. № 7* част от имота пл. № 1* е заградена с телена ограда; търговският обект е изграден чрез отстъпено право на строеж и е осигурявал ползване и върху незастроената част от имота; строителните документи на ответниците нарушават правата на касатора; съдът необосновано приема, че част от търговския обект се намира в имот пл. № 732 и затова е разрушена; построеният търговски обект в имот пл. № 1* не е на калкан, поради което неправилно на ответниците е разрешено застрояване на калкан, а е следвало да се предвидят отстоянията по чл. 31 от ЗУТ.
Ответниците А. А. В. и Р. Н. В. – двамата от гр. Б. и „Топаз комерс“ Е. със седалище и адрес на управление в гр. Б., не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Процесуалният представител на ответниците – адв. И лично в съдебно заседание и в писмени бележки изтъква доводи за неоснователността на касационната жалба.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че правото на строеж не дава на собственика на постройката правото да защитава мястото, върху което е построена тя; правото на строеж е върху имот пл. № 1* и не е налице право на строеж върху имот пл. № 7* нито пък право на собственост върху пл. № 1* дори праводателят на касатора да е придобил право на собственост върху терена на имот пл. № 1* то това право не е било прехвърлено на касатора; границата между имот пл. № 1* и пл. № 732 не е променяна от 1924 г. до 2001 г., поради което касаторът не е придобил никакви ограничени вещни права върху имот пл. № 7* не е установено ответниците да са завзели част от имот пл. № 1* нито да извършат строителни дейности в същия имот; част от постройката се намира в имот пл. № 732 и в последствие е разрушена, като върху нея е започнал строеж, който не засяга имот пл. № 1761.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността и негаторен иск по реда на чл. 109 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторът твърди, че закупил търговски обект, заедно с правото на строеж върху място от 1245 кв. м., съставляващо имот пл. № 1* от кв. 81 по плана на гр. Б. съседният имот пл. № 732 бил реституиран по правилата на ЗВСОНИ, като реституираните собственици прехвърлили имота на ответниците В. , които започнали да рушат пристройката към търговския обект в имот пл. № 1* и заградили с телена мрежа и бетонни колове част от имота. Иска се признаването на касатора за собственик на заетата от ответниците част от дворно място от имот пл. № 1* от 200 кв.м., предаването на владението върху тази част, премахването на телена мрежа и бетонни колове, както и преустановяване на строителството в тази част на имота.
Атакуваното решение е правилно.
В разглеждания спор не е установено, че ответниците по исковете извършват строителство върху имот пл. № 1* нито че владеят част от него или са я заградили, както и че касаторът е собственик на подобна заета от ответниците част от същото дворно място. От представените доказателства е видно, че през 1999 г. касаторът закупил търговски обект със застроена площ от 339 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото, съставляващо имот пл. № 1* в кв. 81 по плана на гр. Б., като за същия обект ВСК Банкя се снабдила с нотариален акт на основание отстъпено право на строеж през 1994 г. Правата на ответниците В пък произтичат от дарение и продажба на дворно място с планоснимачен № 732 в кв. 81 по плана на гр. Б. от реституираните собственици на същия имот, като през 2004 г. В. учредили в полза на търговското дружество – ответник право на пристрояване на самостоятелна масивна сграда – аптека и хотел, в североизточната част на мястото и на калкан със съществуващата сграда — хотел. Имотите на страните са съседни, границата между тях не е променяна. Липсват доказателства за това, че ответниците са навлезли в съседния на собствения си имот и са започнали да упражняват каквато и да е фактическа власт върху него чрез заграждане и разрушаване на постройки и започване на строителство.
Търговският обект, закупен от касатора, е изграден с позволителен билет за строеж от 1968 г. за павилиони като временно строителство. Изграждането на пристройката към съществуващия в имота на В. хотел е започнало, като сградата е на калкан на самата регулационна линия между сегашните УПИ I и УПИ II. Именно в имота на В. е попадала част от павилион, изграден на базата на позволителния билет от 1968 г. Касаторът обаче не претендира права по отношение на обект в имота на ответниците, а в съседния им имот. Ответниците не отричат правата на касатора върху обекта в изрично заявения от него имот в исковата молба, нито върху правото му да ползва и незастроената му част. Не е установено и въздействие от тяхна страна върху имота, описан в петитума на исковата молба. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни.
Ответниците не претендират заплащане на разноски за касационната инстанция по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение без номер от 9 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: