Р Е Ш Е Н И Е
N 834
София, 16.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември…………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Р. Иванова………………….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1413/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Постъпила е касационна жалба от Х. В. М., К. Р. М., С. В. М. и М. Б. М., всички от гр. П., срещу решение № 2* от 20.12.2007 година по гр.д. N 822/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е извършена делба на недвижим имот – магазин за плодове и зеленчуци и пакетирани хранителни стоки /дървена конструкция с бетонови фундаменти/ и санитарен възел, с обща площ от 14 кв.м., находящ се в УПИ VII-98, кв.43-нов по плана на гр. П., чрез изнасянето му на публична продан. Решението е обжалвано и в частта, в която е уважена претенция по сметки срещу тях до размер на по 461,94 лева, квалифицирана по чл.61, ал.2 ЗЗД. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. „в” от ГПК /отм./. Считат, че в разрез с нормите на чл.69, ал.2 ЗН във вр. с чл.34, ал.2 ЗС и чл.292 ГПК съдът не е извършил делбата чрез предоставяне на реален дял на всеки от съделителите при положение, че в имота е възможно обособяване на два дяла, колкото е броя на съделителите, тъй като касаторите са се групирали и са заявили претенция за общ дял. Настояват на приложението на чл.147, ал.2 ЗУТ, която правна норма урежда изключения от правилото за изготвяне на одобрен конструктивен проект, а само на становище, като необходима предпоставка за одобряването на инвестиционен проект за разделяне на помещението – изискване по чл.203 ЗУТ.
Ответниците А. И. В. и Р. И. В., двамата от гр. П., оспорват касационната жалба с писмено възражение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, но е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва начинът на извършване на делбата. В частта по сметките тя трябва да се остави без разглеждане с оглед цената на исковете, които са под допустимия размер от 5000 лева – чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. За да се произнесе по основателността на жалбата в допустимата й част Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което делбата на магазина е извършена чрез изнасянето му на публична продан, съставът на въззивния съд е приел, че не могат да се съставят дялове за двете обособени групи съделители. Обосновал е този извод с липсата на одобрен цялостен инвестиционен проект за разделянето. При проверката по чл.203, ал.2 ЗУТ съдът е констатирал, че представения такъв е непълен – той не съдържа одобрени конструктивна част, В и К част, както и оценка за съответствие по чл.144, ал.1, т.5, вр. с чл.142, ал.5, 6 и 8 от ЗУТ. Одобряването на архитектурната част пък е извършено на 26.05.2005г., а съгласуването на ел. частта – на 28.02.2006г. при положение, че предвидената в закона поредност е обратна – одобряването на отделните части от проекти трябва да предхожда одобряването на инвестиционния проект като цяло – чл.145, ал.1 ЗУТ. По отношение на магазина е посочил, че нормата на чл.147, ал.2 ЗУТ не намира приложение, тъй като той не попада в никоя от хипотезите по текста. Развил е подробни съображения в тази насока.
Решението е правилно. Въззивният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. При напълно изяснена фактическа обстановка, включително след изслушване на вещи лица, е приел, че липсва одобрен инвестиционен проект за разделянето на магазина, като е упражнил съдебен контрол върху представения такъв, както го задължава чл.203, ал.2 ЗУТ. С оглед на това не е обсъдил данните, от които зависят другите предпоставки за разделянето на имота – за размера на преустройствата и неудобствата, които произтичат от тях, макар че ако бяха обсъдени, те не биха били в полза на касаторите. За да не приповтаря подробните съображения на въззивния съд относно липсата на един от елементите на инвестиционния проект, за който се настоява в касационната жалба, а именно неговата конструктивна част, Върховният касационен съд има предвид още следното: изключенията по чл.147, ал.2 ЗУТ не касаят самостоятелни обекти на собственост, а само спомагателни постройки и съоръжения. Щом е налице влязло в сила съдебно решение, с което е допусната делба на магазин, независимо от характера на застрояването и начина на изпълнението му, за разделянето на имота ще важат изискванията за разделяне на имот от съответния вид. Правилността на решението по допускане на делбата не може да бъде коментирана, тъй като е извън предмета на това производство.
По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./. Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2* от 20.12.2007 година по гр.д. N 822/2007 година на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е извършена делба на недвижим имот – магазин за плодове и зеленчуци и пакетирани хранителни стоки /дървена конструкция с бетонови фундаменти/ и санитарен възел, с обща площ от 14 кв.м., находящ се в УПИ VII-98, кв.43-нов по плана на гр. П., чрез изнасянето му на публична продан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. В. М., К. Р. М., С. В. М. и М. Б. М., всички от гр. П., срещу същото решение в частта по сметките.
Решението в последната част, което е с характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на касаторите пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.