О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№835
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 396/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Т. Р., Д. Н. М., П. С. М. и Д. С. М. са подали касационна жалба вх.№ 1305 от 08.02.2011 год. срещу въззивното решение № 11 от 18.01.2011 год. по в.гр.дело № 499/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 99 от 04.08.2010 год. по гр.дело №839/2007 год. на Тетевенския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС срещу [фирма], [населено място], [община] за признаване правото на собственост и предаване владението на 1/10 идеална част от реституирано по ЗВСОНИ имущество: 1. дворно място с площ * кв.м. от производствената площадка на ответното дружество, за което е отреден УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1976 год., заедно с всички изградени след одържавяването на дворното място подобрения и приращения, които нямат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост; 2. фабрична постройка – масивна сграда/цех за шперплат/ с площ * кв.м., построена през 1946 год.; 3. административна сграда с площ * кв.м., построена през 1943 год., заедно с всички приращения и подобрения към двете намиращи се в дворното място сгради; 4. Ш.-машина „Р.”; 5. сушилня ролкова за фурнир „Ш.”; 6. хидравлична 15-етажна преса за шперплат и 7. парен котел за твърдо гориво.
Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/въпрос по приложението на чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, а именно: по какъв начин следва да се установи и определи „съобразното” право /делът от възстановената собственост / на член-съдружник и акционер в капиталово търговско дружество-ЮЛ, или на неговите наследници по закон, от имотите на това дружество, които са били национализирани по З. и са реституирани по реда на ЗВСОНИ, когато след национализацията търговското дружество е било прекратено и заличено в търговския регистър, и при влизане на ЗВСОНИ в сила одържавеното търговско дружество, чието имущество се реституира, не съществува като субект-ЮЛ? и б/ противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.3, ал.2 ЗВСОНИ с позоваване на решения: № 1953 от 04.10.2005 год. по гр.дело № 1283/2004 год., ІV-б г.о.; № 1239 от 14.11.2008 год. по гр.дело № 5590/2007 год., V г.о.; № 1163 от 13.01.2009 год. по гр.дело № 1519/2007 год., ІІІ г.о. и № 460 от 01.10.2009 год. по гр.дело № 2023/2008 год. ІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
В. съд е приел, че наследодателят на ищците /сега касатори/ П. Т. М. е притежавал 200 броя акции с общ номинал от 1 000 000 лева, разпределен в 2000 акции с номинал 5 000 лева всяка една от капитала на национализираното по З. [фирма], което дружество е било прекратено по право съгласно т.2 от Указа за отмяна на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност /”Известия”, бр.78 от 28.09.1951 год./ и заличено от търговския регистър съгласно Правилника за ликвидиране на търговските и дружествата с ограничена отговорност /”Известия”, бр.66 от 18.07.1953 год./.
Прието е за установено, че към момента на национализиране на фабриката, имуществото й се е състояло от терен с площ * кв.м.; сгради-административна с площ * кв.м., фабрична със застроена площ от около * кв.м. и описаните в исковата молба движими вещи. Било е безспорно, че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, описаните недвижими и движими вещи са съществували реално, във вида и размерите, в които са отчуждени.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е било установено, че към м.септември 2009 год., съществуващият терен е с площ от около 9800 кв.м., представляващ парцел * в кв.* по плана от 1976 год., с идентификатор №* по кадастралната карта и регистри на землището на [населено място]. Прието е за установено, че построените след национализацията нови сгради са с площ от * кв.м., а пристроените сгради и строителни съоръжения са на площ от * кв.м.; че завзетия имот съществува в размерите, в които е бил отчужден, не е било извършено обезщетяване на собственика и са налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху имота на неговите собственици.
В. съд е разграничил понятията „капитал” и „имущество” на акционерното дружество като несъизмерими величини. Посочено е, че капиталът е разделен на акции, записани от акционерите, които съобразно техния вид и брой пораждат съответните членствени права, а имуществото принадлежи на дружеството, има променлива величина, с наличното имущество дружеството отговаря към кредиторите и в случай на ликвидация се разпределя между акционерите, само след като са удовлетворени всички претенции на кредиторите.
Прието е, че ищците/касатори/ не са доказали активната си легитимация по предявения иск, а същите носят тежестта да установят при условията на главно и пълно доказване притежаваното от техния наследодател имущество или че към момента на одържавяването какво имущество е притежавало [фирма] и че то се е състояло от активите и пасивите на национализираната фабрика. Прието е, че ищците/касатори/ не са установили и доказали обема на вещните права на наследодателя си върху реституираното имущество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед необходимостта от произнасяне по реда на чл.290 ГПК по въпроса: по какъв начин се установява и определя в случаите по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ обемът на правата /делът от възстановената собственост/ на член-съдружник и акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяване на дружеството, което е било заличено в търговския регистър и при влизане на ЗВСОНИ в сила не съществува като правен субект.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ го.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 18.01.2011 год. по в.гр.дело № 499/2010 год. на Ловешкия окръжен съд по жалба вх.№ 1305 от 08.02.2011 год.
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщенията да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 31,82/тридесет и един + 0,82/ лева, като в същия срок представят в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/