5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 835
С., 20.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Светла Цачева Членове: В. ЙОРДАНОВ
Алексей Иванов
при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 691 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 254 на Л. окръжен съд от 08.01.2008 година по гр.д. № 230/2007 година, поправено по реда на чл. 192 ГПК (отм.) с решение № 328 от 22.12.2009 година, е оставено в сила решение № 103 от 09.05.2005 г. по гр.д. № 120/2002 г. на Луковитски районен съд, с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо УПИ III-461 в кв. 47-3 по плана на с. Д., Ловешка област между съсобствениците Г. Гоергиев М., Ф. Г. М., двамата от гр. П. и С. П. Ф. и М. П. Ф. от гр. София.
Касационна жалба против решението на Л. окръжен съд е постъпила от П. Ф. П., С. П. Ф. и М. П. Ф. с оплаквания за необоснованост и за постановяването му в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “б” и б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът се е произнесъл недопустимо по отношение разпределението на ползването на лятна кухня, в която част първоинстанционното решение е обезсилено с влязло в сила решение на въззивния съд; произнесъл се е недопустимо и по отношение собствеността на лятната кухня, намаляване на завещателни разпореждания, извършени в полза на П. Ф. П., както и в частта, с която е обезсилен нот. акт № 9 от 2003 година. Изложени са оплаквания срещу решението в частта му, с която е разпределено ползването на дворното място, извършено без да се обсъдят всички събрани по делото доказателства; действителните права на собственост на страните и индивидуалното право на собственост на постройките върху терена.
Ответниците по касационната жалба Г. Г. М., Ф. Г. М. и М. Ф. М. я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна предвид следното:
В обжалваното въззивно решение на Л. окръжен съд е прието за установено, че с нотариален акт № 161 от 12.07.1993 година, Ф. П. Ц. и съпругата му С. И. Ц. са дарили на своите внуци Г. Г. М., Ф. Г. М., С. П. Ф. и М. П. Ф. по ? ид. част от дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо УПИ III-461 в кв. 47-3 по плана на с. Д., Ловешка област. Със същия дарствен акт е прехвърлено и правото на собственост върху самостоятелно обособени постройки в дворното място – по една стопанска сграда на Г. Г. М. и Ф. Г. М., а жилищната сграда с площ от 76 кв.м. и по една стопанска сграда на С. П. Ф. и М. П. Ф.. В същото дворно място през 1987 г. е била застроена и лятна кухня, изключена от дарствените разпореждания, извършени с нот. акт № 161/1993 г., която Ф. П. Ц., след смъртта на съпругата си С. И. Ц. е завещал на сина си П. Ф. П.. През 2003 година, П. Ф. П. се е снабдил с нотариален акт № 9, дело № 232 от 12.09.2003 г., с който е признат по давностно владение, наследство и саморъчното завещание от 12.11.1993 година за собственик на лятната кухня, съставляваща масивна жилищна сграда на 53,40 кв.м.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че ползуването на съсобствения имот следва да бъде разпределено съобразно заключение на техническа експертиза от 23.11.2004 г., прието с определение от 11.03.2005 г., в което са съобразени равните права в съсобствеността на дворното място на Г. М., Ф. Г. М., С. П. Ф. и М. П. Ф., като са определени и общи дялове, осигуряващи подход към улица. И. за общо ползване, осигуряваща достъп до лятната кухня от източната страна на улицата е предоставен на П. Ф. П. и М. Ф. М.. Последната, в качеството и на наследник на Ф. П. Ц. и С. И. Ц. е предявила в производството по чл. 32, ал.2 ЗС искане по чл. 30 ЗН за редукция на завещателните разпореждания; за разпределение ползването на лятната кухня и отмяна на констативен нотариален акт № 9, дело № 232 от 12.09.2003 г., в която част производството по делото е прекратено с влязло в сила решение № 171 от 24.11.2005 г. по гр.д. № 244/2005 г. на Л. окръжен съд.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 32 ЗС, общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, въпросът за ползването и се решава от съда, по искане на който и да е от съсобствениците. При спор за разпределение правото на ползване на дворно място, върху което има хоризонтално разположени сгради, последните следва да съставляват индивидуална собственост на един или повече от собствениците на дворното място. Когато въпросът за собствеността върху сградите не е решен, то разпределение на ползването на дворното място не може да бъде извършено, тъй като не само не може да бъде постигната целта на закона – ползването на дворното място да обслужва интереса на собствениците на сградите да ги ползват необезпокоявано, но и извършването на разпределение би се явило вредно за общата вещ, тъй като не е разрешен преюдициалния въпрос за индивидуалната собственост върху сградите.
По делото е установено по безсъмнен начин, че процесното дворно място е съсобствено при равни права между ищеца Г. Г. М. и ответниците Ф. Г. М., С. П. Ф. и М. П. Ф., както и че ответникът П. Ф. П. е носител на суперфициарно право на преминаване предвид правото му на собственост върху индивидуална постройка в дворното място. Установено е също, че в мястото има общо пет хоризонтално разположени постройки, една от които (полумасивна жилищна сграда на 76 кв.м.) е съсобствена между С. П. Ф. и М. П. Ф.. Собствеността върху останалите четири стопански постройки не е установена. Правото на собственост върху стопанските постройки не може да бъде установено нито от нот. акт № 161/1993 г., с който Ф. П. Ц. и С. И. Ц. са прехвърлили на всеки от внуците по една стопанска сграда, без да я индивидуализират, нито от други доказателства по делото – липсват данни за доброволно разпределение на собствеността върху сградите или за придобиването им чрез осъществено давностно владение. Извършеното от вещото лице разпределение на ползването на дворното място не е с оглед доказателства за индивидуалната собственост върху сградите, а предвид общата възможност към всяка от тях да бъде обособена за ползване и площ от земята, независимо чия е собствеността върху сградата. По делото не са въведени дори и твърдения за съществуващо индивидуално право на собственост върху определена сграда от общо съществуващите четири стопански постройки.
Предвид изложеното, извършеното от въззивния съд разпределение на ползването на дворното място е неправилно. Съдът не е разпределил ползването с оглед реалната собственост върху сградите; с оглед всяка от страните да има реален достъп до своята стопанска сграда и да се създадат предпоставки за всеки от съсобствениците да ползува полагащата му се част от дворното място, без да създава пречки за другите съсобственици да ползуват своята част, а фактически е предоставил и ползване на сграда, без да е изяснено дали страната е носител на правото на собственост върху нея. Решението, постановено в нарушение на чл. 32, ал.2 ЗС следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на делото, с което предявения иск за разпределение на ползване следва да се отхвърли като неоснователен.
Касационните оплаквания, касаещи собствеността и разпределението на ползването на лятна кухня; намаляване на завещателните разпореждания, извършени в полза на П. Ф. П. и отмяната на нот. акт № 9 от 2003 година не следва да бъдат разглеждани. Производството в тази му част е прекратено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 171 от 24.11.2005 г. по гр.д. № 244/2005 г. на Л. окръжен съд, поради което повдигнатите в касационната жалба въпроси са вън от предмета на делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 254 на Л. окръжен съд от 08.01.2008 година по гр.д. № 230/2007 година, поправено по реда на чл. 192 ГПК (отм.) с решение № 328 от 22.12.2009 година, с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо УПИ III-461 в кв. 47-3 по плана на с. Д., Ловешка област между съсобствениците Г. Гоергиев М., Ф. Г. М., двамата от гр. П. и С. П. Ф. и М. П. Ф. от гр. София.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Гоергиев М. от гр. П. против Ф. Г. М., М. Ф. М., двамата от гр. П. и С. П. Ф., М. П. Ф., П. Ф. П., всички от гр. С., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо УПИ III-461 в кв. 47-3 по плана на с. Д., Ловешка област.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: