Решение №837 от 6.12.2018 по нак. дело №499/499 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр. София, 06.12.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3528/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение №146/06.07.2018г., постановено по в.гр.д. 185/2018г. на ВТАС, в частта, с което е потвърдено решение №45/02.02.2018г. на Плевенски окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на ищеца Е. М. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че решението на първоинстнационния съд е правилно и го е потвърдил.
В касационната жалба са изложени доводи, че съдът не е изложил собствени фактически и правни изводи, не е взел предвид всички обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и не е изложил мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди. Във връзка с тези доводи се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите дали съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението и дали съдът е длъжен да изложи мотиви за причинно- следствената връзка.
Относно искането за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
За да се допусне касационно обжалване е необходимо да се установи, че по формулирания от касатора въпрос, въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС(т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото и не е изготвил мотиви за това кои факти счита за доказани и кои не, не е извършил тълкуване на приложимата правна норма и не е съпоставил доказаните факти с предпоставките от хипотезата на нормата. Въззивният съд е действал като контролно- отменителна инстанция, а не като втора първа инстанция и доколкото в трайната практика на ВКС е установено друго, то е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №146/06.07.2018г., постановено по в.гр.д. 185/2018г. на ВТАС.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top