Р Е Ш Е Н И Е
№ 837
София, 09.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1872 /2008 г.
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. К. от гр. В., срещу решение от 18.02.2008 г. по въззивно гр.д. № 661 /2007 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.10.2007 г. по гр.д. № 8 /2007 г. на Девински районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот: двуетажна къща заедно с дворно място, участващо в УПИ по плана на с. Т., подробно индивидуализиран в решението.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилен е изводът, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията на жалбоподателката за поставяне в дял на имота на основание чл.288,ал.3 ГПК поради това, че е получила своите права от дарение от своя баща и не е живяла в процесния имот при откриване на наследството.
Ответниците по жалбата – останалите четирима съделители не изразяват становище по жалбата.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претенцията на жалбоподателката за поставяне в дял на процесния имот на основание чл.288,ал.3 ГПК е неоснователна, защото двуетажната жилищна сграда е неподеляема, но съделителката И. Ц. К. е получила своята част от делбения имот (1 /5 ид.ч., равна на правата на останалите четирима съделители) по дарение от своя баща – за нея имотът не е наследствен и тя нито твърди, нито представя доказателства за това, че тя, която е с постоянно местоживеене в гр. В., е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството.
Жалбата е неоснователна, защото въззивният съд правилно е приложил правилото на чл.288,ал.1 ГПК :
решението по допускане на делбата е влязло в сила, с него са определени равни права на петимата съделители – по 1 /5 ид.ч. от описания недвижим имот;
претенция за поставяне дял на процесния имот е предявила единствено жалбоподателката и то в срок – в първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата, правилно въззивният съд е квалифицирал претенцията по чл.288, ал.3 ГПК (отм.), обосновано и правилно е приел въз основа на неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, че двуетажната жилищна сграда е неподеляема, правилно въззивният съд е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за поставяне в дял на имота на това основание, т.к. както и самата тя твърди в исковата молба, съсобствеността е възникнала по наследяване за останалите съсобственици и за нейния праводател (баща и) и по дарение (от баща и) за нея (от смесен фактически състав, в резултат на повече от един юридически факт), а и защото тя твърди, че живее в гр. В. и не твърди и не доказва, че е живяла в процесния имот към момента на смъртта на общия наследодател през 1996 г. Така окончателният извод на въззивния съд за приложението на правилото на чл.288,ал.1 ГПК е правилен и в съответствие и с приетото в т.7 и т.8 на ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС .
Поради което и съгласно чл.218ж. от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.02.2008 г. по въззивно гр.д. № 661 /2007 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.