1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 06.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2595/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. З. Л. чрез адв.Е.М. срещу решение V-23 от 09.03.2018г по в.гр.дело № 63/2018г. на Окръжен съд – Бургас. Предмет на делото са разгледаните искове на основание чл. 59 ал. 9 СК,вр. чл.127,ал.2 СК на двамата родители на малолетното дете З. за изменение режима на лични контакти с бащата на детето , спрямо първоначално определените мерки в решение № 1040 /19.05.2014 год. по гр. д. № 1386/2014 год. на Бургаския районен съд , когато детето още не е било ученик.Исковете са уважени от първоинстанционния съд с постановен разширен режим : всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 ч. на петъчния до 18.00 ч. на неделния ден; всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18.00 ч. в четвъртък до 08.00 ч. в петък; всяка година – от 10.00 ч. на 01.07. до 12.00 ч. на 20.07. и от 10.00 ч. на 10.08. до 12.00 ч. на 25.08.; всяка четна календарна година – през междусрочната ученическа ваканция на детето, от 10.00 ч. на първия до 12.00 ч. на последния ден от ваканцията; всяка нечетна календарна година – през есенната ученическа ваканция на детето, от 10.00 ч. на първия до 12.00 ч. на последния ден от ваканцията; на 06.05. всяка година, от 10.00 ч. до 20.00 ч.; на рождения ден на бащата всяка година – 13.07., от 10.00 ч. до 20.00 ч.; всяка четна календарна година, от 10.00 ч. на Разпети Петък до 12.00 ч. на понеделника след Деня Великден (Светли Понеделник), и от 10.00 ч. на 23.12. до 18.00 ч. на 25.12.; всяка нечетна календарна година, от 10.00 ч. на 30.12. до 20.00 ч. на 01.януари.
По жалба на майката Д. Й. Й. , която упражнява и родителските права ,въззивният съд частично е изменил постановения режим в частта, с която е определен режим бащата Р. З. Л. да взема детето включително всяка втора и четвърта седмица от месеца , от 18.00 ч. в четвъртък до 08.00 ч. в петък , както и в частта , с която е определен режим за двата летни месеца всяка година – от 10.00 ч. на 01.07. до 12.00 ч. на 20.07. и от 10.00 ч. на 10.08. до 12.00 ч. на 25.08. , без да е посочено , че за останалите периоди от месеците юли и август бащата няма да се ползва от режима за лични контакти с детето през първата и третата седмица от месеца. Въззивният съд е променил режима спрямо постановения на първа инстанция в тези две насоки ,като с обжалваното решение на свой ред е съобразил обстоятелството, че детето З. е вече ученик , както и че досегашния режим на лични контакти следва да се ревизира, тъй като създава предпоставки за конфликти. Посочено е ,че създадената до момента връзка между бащата и детето следва да бъде запазена и доразвита чрез по-разширен режим на лични контакти , който да позволи включването на бащата в живота на детето както по време на почивките и уикендите , така и извън тях,в учебно време Въззивният съд не е приел възраженията на майката за стесняване на личния контакт на бащата през седмицата в учебно време,но вместо възможността да взема детето при себе си всеки четвъртък от седмицата , през която в почивните дни детето ще е при майката, съответно със задължение да го връща в петък , пак в условията на разширен режим е постановено бащата да взема детето в четвъртъка след края на учебния ден в седмиците , през почивните дни на които детето ще е при него,като в петък го води на училище и осигурява присъствието му на извънучилищните занимания ,с които детето е ангажирано. Предвид установени по делото конфликтни случаи и тъй като бащата оспорва правото на майката да определя извънучилищните занимания на детето по начин , който засяга определеното за лични контакти време ,респ. неоснователно е поддържал ,че майката злоупотребява с цел да намали времето контакт с бащата, Бургаски окръжен съд диспозитивно е посочил,че през учебен и неучебен периоди, когато детето е при бащата , той следва да води и взема детето от всички задължителни и допълнителни училищни , обучителни и спортни форми част от определения от майката сесдмичен график. Включително предвид поведение на бащата , който е отстоявал формално посоченото в режима да се спазва безусловно при реализиране на личните му контакти, в решението е посочено , че часово фиксиране на контактите с детето в учебните дни ,предвид промените които настъпват в училищните графици ,създава затруднение и е основание за допълнителни конфликтни ситуации между родителите , което може да бъде избегнато като изрично бъде посочено , че в учебните дни бащата ще взема детето в четвъртъците на първата и третата седмица от месеците,от училището , след приключване на учебните занимания .
Към момента на постановяване на решението З. е ученик в трети клас в СУ“Св.Св.К. и М.“ [населено място] на двусменен режим , редуващ се всеки месец , посещава тренировки по фехтовка три пъти седмично , а два дни в седмицата посещава СИП – руски език. Седмичният график на детето с училищни, извънучилищни, образователни и спортни форми търпи динамична промяна през отделните срокове и за отделните учебни години .Въззивният съд е намерил ,че и двамата родители са достатъчно отговорни в процеса на осигуряване на адекватни родителски грижи и задоволяване на битовите му потребности на детето, но отношенията им са конфликтни при осъществяване на взаимните контакти, при вземането и връщането на детето. В тази връзка въззивният съд е посочил ,че не е укоримо поведението на майката за превес на защита на интереса на детето пред интереса на бащата да осъществи контакта с него в точно определен час , при конкретни специфични ситуации ,когато З. боледува или е ангажиран с класна , извънкласна форма на обучение или спорт .
Съставът на Бургаски ОС е мотивирал промяната на месечния режим за контакти спрямо постановения от районния съд със съображенията, че не е в интерес на детето да се уважава настоятелността на бащата да взема при себе си непременно всяка седмица от месеца.Такъв контакт би довел до необходимостта от прекалено честа адаптация на детето към различен битов и социален кръг, което необосновано би го затруднило. Такова разпокъсване на контактите би довел и до физическо претоварване за детето. Ето защо съдът е намерил , че не е в интерес на детето срещите между него и бащата да бъдат осъществявани и всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в четвъртък, до 8 часа в петък.
Поради тези съображения, постановеният от въззивния съд в конкретност разширен режим, в отменената част на първоинстанционното решение , е добил следния вид : В учебен период – всяка първа и трета седмица от месеца, считано от приключване на училищните ангажименти на детето в четвъртък , когато детето следва да бъде взето от училище от бащата ,до 18 часа в неделя , когато детето следва да бъде върнато от бащата в дома на майката. През тези периоди бащата следва да води и взема детето на и от всички задължителни и допълнителни училищни ,обучителни и спортни форми , които са част от определения от майката седмичен график на детето. В неучебен период : всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в четвъртък , когато детето следва да бъде взето от бащата от дома на майката , до 18 часа в неделя, когато детето следва да бъде върнато от бащата в дома на майката. През тези периоди бащата следва да води и взема детето на и от всички задължителни и допълнителни училищни , обучителни и спортни форми , които са част от определения от майката седмичен график на детето ;всяка година – от 10.00 ч. на 01.07. до 12.00 ч. на 20.07. и от 10.00 ч. на 10.08. до 12.00 ч. на 25.08., като за месеците юли и август не се прилага общия режим на лични контакти между бащата и детето през всяка първа и трета седмица от месеца.
Потвърден е определеният от първоинстанционния съд режим в останалата част , за ваканцициите и празничните дни : всяка четна календарна година – през междусрочната ученическа ваканция на детето, от 10.00 ч. на първия до 12.00 ч. на последния ден от ваканцията; всяка нечетна календарна година – през есенната ученическа ваканция на детето, от 10.00 ч. на първия до 12.00 ч. на последния ден от ваканцията; на 06.05. всяка календарна година, от 10.00 ч. до 20.00 ч.; на рождения ден на бащата всяка година – 13.07., от 10.00 ч. до 20.00 ч.; всяка четна календарна година, от 10.00 ч. на Разпети Петък до 12.00 ч. на понеделника след Деня Великден (Светли Понеделник), и от 10.00 ч. на 23.12. до 18.00 ч. на 25.12.; всяка нечетна календарна година, от 10.00 ч. на 30.12. до 20.00 ч. на 01.01. Въззивният съд е запазил определеното време през което бащата да го взема при себе си детето през лятната ваканция , но е добавил изричното уточнение, че за тези два месеца определният режим за контакти няма да важи и бащата няма да взема детето при себе си , за да може майка да ползва остатъка от дните през двата месеца за почивка с детето . При постановено отклонение от общия режим, определяйки в два календарни периода с прекъсване само срока за почивка на детето с бащата за летните месеци юли и август , първоинстанционният съд не е посочил дали за останалия летен период важи определеният режим за извънучебно време, който пропуск въззивният съд е поправил по въззивна жалба на другия родител – майката на детето.
В касационната жалба се оспорва правилността на решението. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва очевидна неправилност на решението поради противоречивост и логическа неправилност на изводите ,с които съдът е изключил прилагането на общия режим през летните периоди .
Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне режима на лични контакти с дете. Според защитата, въззивното решение противоречи на указанията в ППВС №1/1974г и установената в решения № 131/2016г по гр.д №4490/2015г ІІІ г.о и реш. № 112/2016г по гр.д №5435/2015г практика на ВКС по чл. 290 ГПК .Според тази практика мерките трябва да са конкретни и да улесняват отношенията, което означава да обезпечават колкото е възможно по широк контакт,освен ако поведението не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права
В отговор ,депозиран от адв М. П. , пълномощник на Д. Й. Й. се оспорват сочените основания за допускане до касационно обжалване . Липсва ясно и конкретно формулиран въпрос ,който да е противоречиво разрешен .Решение № 131/2016г на ІІІ г.о е в смисъл , противоположен на изтъквания от касатора .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният в изложението общ въпрос за критериите при определяне на режим на лични констакни с родител има установен в практиката на ВКС принципен отговор,изразен включително в цитираната от касатра задължителна практика ,но даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с нея , а изразява дадените като задължително тълкуване , респ отговор на правен въпрос насоки и разрешения в същата .Във всички случаи съдът преценява и съобразява висшият интерес на детето, както е подходил и въззивния съд. Не е в противоречие с изтъкнатата съдебна практика разрешението да се предпочетат двата четвъртъка от месеца, за да се обединят с почивните дни, през които детето ще е при бащата,като през петъчния ден последният води и взема детето от училище в учебно време, съответно да се ангажира и с извънкласните му занимания. Съответно на установеното в съдебната практика е изтъкнатото от въззивния съд водещо значение кое е най- добре за детето при осигуряване на социално-битова среда, очитайки че по- зачестени премествания с преспиване при бащата в четвъртъците биха натоварили детето, ученик с училищни и извънучилищни занимания. В цитираното от защитата решение № 131/2016г по гр.д № 4490/2015г на ІІІ г.о е посочено ,че един по- разширен режим на лични контакти не следва да е за сметка на оптималните условия за учебна подготовка и ангажираност на дете в учебна възраст, което въззивният съд на практика е съобразил
Въз основа на конкретни обстоятелства, които защитата игнорира при обосновката на въпроса,съдът решаващо е съобразил и необходимостта от внасяне на оспорваното от касатора уточнение при определяне на режима за двата месеца през лятото – м. юли и август – с диспозитив , макар че при нормално, коректно и зачитащо паритетите и на двамата родители поведение на бащата с право на личен контакт, това не би било необходимо.Недвусмислено ясно е , че след като за периодите от 10.00 ч. на 01.07. до 12.00 ч. на 20.07. и от 10.00 ч. на 10.08. до 12.00 ч. на 25.08.от годината бащата няма да връща детето на майката както в останалото учебно и извънучебно време, а това време през лятото му се предоставя за организиране на почивка с детето ,остатъкът от тези именно два летни месеца другият родител , който при това упражнява родителските права ,следва да има същата възможност и нейното отнемане не е в интерес на детето.При едно граждански дължимо отговорно и добросъвестно отношение към определения по съдебен режим за бащата,това е самопонятно. Очевидно неправилно би било с решението да се възприеме тезата на касатора , а не обратното .Ето защо не е налице и основанието по чл. 280, ал.2 предл. последно ГПК за допускане до касационно обжалване .
Воден от горното , Върховният касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение V-23 от 09.03.2018г по в.гр.дело № 63/2018г. на Окръжен съд – Бургас
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .