Р Е Ш Е Н И Е
№ 838
София, 09.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1901 /2008 г.
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Х. от гр. С. срещу решение от 14.01.2008 г. по гр.д. № 2828 /2006 г. на Софийски градски съд, ІV „б” г.о., с което е оставено в сила решение от 22.07.2004 г. по гр.д. № 2749 /1999 г. на Софийски районен съд, 32 с-в., с което е обявен за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД сключеният на 01.08.1998 г. в гр. С. предварителен договор, по силата на който К. Д. Х. продава на П. П. Л. недвижим имот – апартамент № 17, в гр. С., ж.к. Овча купел 2, бл.6, вх. А, ет.5, подробно индивидуализиран в решението, за сумата 3,000 (три хиляди) долара на САЩ, от които 300 долара са платени, при условие, че останалите 2,700 долара бъдат платени в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, като купувачът е осъден да заплати данъци и държавни такси, а продавачът – разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – неправилни са изводите на въззивния съд по възраженията на жалбоподателя, че предварителният договор е сключен при измама и поради крайна нужда при явно неизгодни условия и че жалбоподателят е развалила предварителния договор с едностранно изявление по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД.
Ответникът по жалбата я оспорва в писмено становище.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и за твърдяната цена, от която 300 долара са платени при сключването на договора, а останалата част е уговорено да се заплати при сключването на окончателния договор, което е следвало да се извърши до 31.08.1998 г., но окончателен договор не е сключен. След това въззивният съд е разгледал възраженията на ответника (жалбоподател в настоящото производство) и е изложил съображения за изводите си за тяхната неоснователност.
Настоящият състав намира тези правни изводи за обосновани и правилни:
По възражението, че предварителният договор е сключен при измама: Въззивният съд правилно е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 14.06.2002 г. съдебно решение от 08.04.2002 г. по гр.д. № 8666 /2001 г. на СРС, 30 с-в. (приложено към настоящото производство), след като е сравнил фактическите твърдения, на които е основано възражението по настоящото дело и искът по гр.д. № 8666 /2001 г. и исканията до съда по двете производства и е установил тяхната идентичност. Правилен е изводът на въззивния съд, че по силата на чл.224,ал.1 ГПК (от 1952 г.) е недопустимо да преразглежда въпросът.
По възражението, че предварителният договор е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия: Въззивният съд обосновано е приел, че К. Х. е доказала само един от елементите на фактическия състав, установен с разпоредбата на чл.33 ЗЗД – че уговорената в предварителния договор продажна цена е по-ниска дори от половината от пазарната стойност на апартамента, но че К. Х. , чиято е доказателствената тежест, не е доказала останалите две от трите предпоставки за уважаване на възражението: че се е намирала в състояние на крайна нужда, която да се е изразявала в недостиг на парични средства, която да я е мотивирала да се разпореди със свое имущество и че процесният предварителен договор е сключен въз основа на състоянието на крайна нужда. Въззивният съд обосновано е приел, че по делото не е установено какво е било имущественото състояние на К. Х. към момента на сключването на предварителния договор, поради което е приел, че установеното със свидетелски показания, че К. Х. и дъщеря и са се намирали във влошено здравословно състояние, не обуславя извод, че К. Х. се е намирала в състояние на крайна нужда. Фактическите изводи са обосновани, правният извод е правилен. Следва да се има предвид и че самата К. Х. твърди по това дело и в исковата молба по гр.д. № 8666 /2001 г. неизгодното за нея обстоятелство, че е собственик и на дворно място в кв. Драгалевци.
По възражението, че жалбоподателят е развалила предварителния договор с едностранно изявление по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД: Въззивният съд е обосновал изводите си за това, че въз основа на отразеното в протокол от 18.02.2002 г. по гр.д. № 8666 /2001 г. е приел за установено, че К. Х. е представила по делото предизвестие за разваляне на предварителния договор от 01.08.1998 г., връчено на процесуалния представител на П. П. Л., макар такъв документ да не се намира по делото. Въззивният съд е приел възражението за неоснователно, поради това, че процесуалният представител не е бил овластен с права извън процесуално представителство, включително с права да приема с обвързваща ищеца сила изявления с материално-правни последици и поради това, че дори да се приеме обратното – че предизвестието е връчено на пълномощник, то предпоставките за разваляне не са осъществени, т.к. по делото не е доказано, че купувачът по предварителния договор П. П. Л. е неизправна страна, защото той е изпълнил поетото задължение за заплащането на част от продажната цена при сключването на предварителния договор, а ответникът К. Х. не е изпълнила задължението си да предложи на ищеца сключването на окончателен договор до 31.08.1998 г., изпаднала е в забава, самата тя е неизправен длъжник и не е имала право да развали предварителния договор. Настоящият състав намира последния извод (евентуалните мотиви) за обоснован и правилен и обуславящ неоснователност на възражението.
Поради изложеното и съгласно чл.218ж. от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ответникът е поискал решението да бъде оставено в сила заедно с правните последици, ако това неопределено искане включва искане за присъждане на разноски, то е неоснователно, т.к. ответникът не е доказал, че е направил разноски – с писмените си бележки е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, но не е написано, че е внесена (платена) каквато и да е част от тази сума, а съгласно чл.78 ГПК се присъждат само направените разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.01.2008 г. по гр.д. № 2828 /2006 г. на Софийски градски съд, ІV „б” г.о..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.