3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
[населено място], 20.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 53 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 167 от 15.10.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 330/2012г., с което е потвърдено решение 608 от 26.03.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2144/2011г. за признаване за установено по отношение С. А. Н. от [населено място], че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на недвижим имот – реална част от нива с площ *дка в местн. „Д.” в строителните граници на кв. В., [населено място], представляващ имот № * по КП от 1956г., а от комбинирания план на к.к.”Ч.” имотът представлява част от пл. № * от КП от 1956 г. и включва ПИ № * с площ от * кв. м. и ПИ * с площ от * кв. м., които по одобрената кадастрална карта представляват: 1/ реално обособена част от поземлен имот * с площ * кв.м. при граници на реално обособената част: път, ПИ * и останалата част от ПИ * и 2/реално обособена част от ПИ * с площ * кв.м при граници на реално обособената част: от две страни път, ПИ * и останалата част от ПИ * .
Касационната жалба е подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област В.. Наведени са на първо място доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по недопустим иск – предявен при липса на правен интерес. Като основание за достъп до касационен контрол се сочи разпоредбата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Според касатора съдът се е произнесъл по правния въпрос дали е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск когато правния казус предпоставя защита с ревандикационен иск понеже решението по установителния иск няма изпълнителна сила.
Ответницата по касационната жалба С. А. Н. поддържа в писмения си отговор, че липсват основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост предявен от С. А. Н. като наследник на Н. П. К., починала 1968 г. С Решение № 1656/01.07.2009 г. на ОСЗ [населено място] е възстановено правото на собственост в реални граници върху нива от * дка, находяща се в строителните граници на В. в м. „Д. г.”, представляваща имот № * от КП от 1956 г., а по комбинирания план на КК „Ч.” имотът представлява част от пл. № * от КП от 1956 г. и включва ПИ № * с площ от * кв. м. и ПИ * с площ от * кв. м. Съгласно протокол от 20.07.2009 г. ищцата е въведена във владение на възстановения й имот. В издаденото удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ е посочено, че имот пл. №* от Комбинирания план на КК „Ч.” е в регулация от 1962 г. и е записан в разписния лист на наследници на Н. К.. Тъй като за територията има влязла в сила кадастрална карта ищцата е поискала нанасяне на имота, но е постъпило възражение от Областния управител на Област В., основано на твърдението, че за поземлените имоти има съставени актове за държавна собственост. Във връзка с това на основание чл. 53, ал.2 З. е отказано /с влязъл в сила административен акт/ исканото изменение на кадастралната карта поради наличие на спор за материално право. С горните обстоятелства ищцата е обосновала правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване, че държавата не е собственик на имотите по А. № * от *г. и А. № */*г.
За да уважи предявения иск съдът е приел, че ищцата се легитимира като възстановен собственик на имота по ЗСПЗЗ, а ответникът не доказва придобивно основание, осъществено в полза на държавата. Заповедта от 28.11.1969г. за изменение на регулацията не доказва проведена процедура по отчуждаване на имота по реда на §10 П./отм./ включително чрез изплащане на обезщетение. Върху имота не е извършено застрояване, нито е проведено мероприятие, което да препятства възстановяването на собствеността.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният правен въпрос е за допустимостта на отрицателния установителен иск когато ищецът следва да се защитава с ревандикационен иск предвид липсата на изпълнителна сила на решенията по установителни искове. В случая, тъй като ищцата твърди, че е във владение на имота, тя няма интерес от предявяване на осъдителен иск. Същевременно, стои въпросът за преценка правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която спорът е възникнал от невъзможността имотът да бъде нанесен в кадастралната карта поради възражение на лице, чийто имот вече е нанесен в същата карта. Съгласно Решение № 329 от 24.11.2011г. по гр.д. № 1439/2010г. на ІІ г.о. в този случай защитата на правата на ищеца следва да се проведе с положителен установителен иск, а не с отрицателен такъв. Горното налага да бъде допуснато касационно обжалване на решението служебно за преценка на допустимостта му – Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 15.10.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 330/2012г. по касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област В..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 298,34 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: