Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София 23.06.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 13.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 681/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение от 17.07.2008 год. по гр. д. № 464/2006 год. Сливенският окръжен съд е отменил решение № 1173/27.12.2004 год. по гр. д. № 925/2004 год. на Сливенския районен съд и вместо него е постановил друго с което обявява за окончателен предварителния договор от 03.02.2003 год., сключен между М ликвидатор на ТПКИ “Б” /в ликвидация/ и С. И. С. от гр. С., кв. “С”, бл. 25, вх. “Б”, ет. 5, ап.13, по силата на който М. И. Н. – ликвидатор на ТПКИ “Б” /в ликвидация/ в качеството си на продавач продава на С. И. С. от гр. С. недвижим имот – “Р” с идентификационен номер 67338.531.55.1.10, находящ се в сграда в жил. блок “Л” на улица “О” в гр. С., с посочени в решението съседи, при условие, че С. И. С. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на ТПКИ “Б” сумата 46 000,00 лв. С решението са присъдени данък, нотариална такса и съдебни разноски, като върху имота е наложена възбрана до изплащане на разноските по прехвърлянето.
ТПКИ “Б” от гр. С., ул. “. № 1, е подала касационна жалба против въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа твърдения, че съдът се е абстрахирал и не е обсъдил всички наведени от него доводи и възражения свързани с нищожността на сделката, за липсата на представителна власт на ликвидатора, за липсата на молба за закупуване на процесния имот, както и за липса на решение за продажба взето от общото събрание на кооперацията съгласно изискването на чл. 15 ал. ІV т. 10 от ЗК. В нарушения на процесуалните норми въззивният съд не приложил разпоредбата на чл. 128 ал. ІІ ГПК /отм./, въпреки че ищецът не се е явил в нито едно от заседанията и не е отговорил по реда на чл. 114 ГПК /отм./ на поставените му въпроси. Според жалбоподателя ищецът не е противопоставил никакви доказателства опровергаващи възраженията на ответната страна, липсвали такива и за действителната дата на предварителния договор и затова счита, че последният с нищо не обвързва ТПКИ “Б”, а приетото от Сливенския окръжен съд в обратен смисъл е необосновано.
Предвид горното, касаторът моли за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът предявен с правно основание чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД се отхвърли ведно с присъждане на всички съдебни разноски направени по делото.
Ответникът С. И. С. от гр. С., кв. “С”, бл. 25, вх. “Б”, ет.5, ап.13, чрез пълномощника си а. П, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата. Съображения са развити и в представената по делото писмена защита от процесуалния представител на ответника по касация.
С определение № 68/06.02.2009 год. ВКС състав на ІІ т. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Окръжният съд гр. С. е приел за установено от фактическа страна, че на 03.02.2003 год. е бил сключен предварителен договор за процесния имот между М, в качеството му на ликвидатор на ТПКИ “Б” и С. И. С. от гр. С.. Договорена била продажна цена и е прието в предварителния договор, че окончателният такъв ще се сключи най-късно до 10.02.2003 год. Въззивният съд приема, че предварителният договор е сключен в писмена форма, което е условие за сключване на окончателен договор изискващ нотариално заверена форма. Прието е още, че предварителният договор съдържа уговорки относно всички съществени условия за окончателния договор и, че отчуждителят е собственик на имота, което се установява от представения по делото нот. акт № 101/13.03.1999 год. Ответникът е кооперация, която по време на сключване на предварителния договор е била обявена в ликвидация, и затова нямало взето решение от общото събрание на кооперацията съгласно чл. 15 ал. ІV, т. 10 ЗК, но при ликвидация, счита въззивния съд, такова решение може да вземе ликвидаторът, както е станало и в процесния случай, защото представителната му власт следва пряко от нормата на чл. 43, ал. ІІ ЗК, както и от естеството на самия институт на ликвидацията, при което с избирането на Н. за ликвидатор на ответната кооперация, той става единствен неин представител. Според приетото от въззивния съд, въпреки че след сключване на предварителния договор ликвидацията на ответната кооперация е прекратена, не е необходимо за сключване на окончателния договор да има ново съгласие изразено от общото събрание на кооперацията.
Възивното решение е неправилно.
През цялото време в хода на производството пълномощникът на ответника, настоящ касатор, е поддържал, че датата 03.02.2003 год. на предварителния договор е недостоверна. В тази връзка са навеждани доводи и са били представени уведомителни писма които не са били оспорени, че след възстановяваване дейността на кооперацията ликвидаторът е продължавал да задържа документи и печата на кооперацията, представени са молби на трети лица за закупувание на имоти, като между тях не е имало молба от ищеца, представена е и експертна оценка за процесния имот, извършена на дата 22.01.2003 год. и предадена на ликвидатора на 05.02.2003 год. когато предварителният договор вече е бил сключен. Във тази връзка ищецът е бил задължен с определение от 30.10.06 год. по в. гр. д. № 464/06 год. на Сливенския окръжен съд, да се яви лично и да отговори на поставените от ответната страна въпроси по реда на чл. 114 ГПК /отм./, което не било сторено. Процесуалният представител на ответника е изтъквал като факт, налагащ извод за антидатиране на предварителния договор и това, че ликвидаторът Н. е бил такъв само 18 дни – от 24.01.2003 год. когато е бил избран от общото събрание на кооперацията до 11.02.2003 год. (с решение № 1338/08.10.2002 г. по фирм. дело № 427/89 год. по описа на ОС гр. С., ответната кооперация е била прекратена на основание § 5 ал. І ПЗР на ЗК, а по силата на § 41 ПЗР на ЗИДЗК – ДВ бр. 13/11.02.2003 год., § 5 ал. І, ІІ и ІІІ от ПЗР на ЗК се отменяват и производството по ликвидация се прекратява по силата на закона), а до датата 10.02.2003 год. когато е трябвало да се сключи окончателния договор – една седмица след подписването му, от ищеца не са предприети никакви действия.
Въззивният съд е приел, че възраженията на ответника са неоснователни, а обстоятелството че ликвидаторът е върнал печата на кооперация значително след прекратяване на правомощията му, не могат да обосноват извод за антидатиране на предварителния договор. Нямало нормативно определено задължение и за даване на задатък, а това било свързано със свободата на страните за договаряне. Досежно неявяването на ищеца за даване на отговор по реда на чл. 114 ГПК /отм./ въззивният съд е приел, че липсата на отговор не може да бъде възприет като установен факт ненуждаещ се от доказване, тъй като в самите въпроси липсвало обстоятелство, което да се твърди и което съдът да приеме за установено.
ВКС ІІ т. о. приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 ГПК /отм./, частни документи, подписани от лицата които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този случай законът ограничава свободата на съда за преценка на доказателствата и го задължава да приеме за доказани определени факти при наличност на определени доказателства. В процесния случай предварителният договор като частен документ доказва единствено, че изявленията направени в него са направени от лицата които са го подписали – това са ищеца и ликвидаторът Н. , и в това се състои формалната доказателствена сила на документа, но тя не доказва както датата така и мястото на сключването на договора, доколкото липсва нотариална заверка на същите. Достоверността на датата на сключване на предварителния договор поставя въпроса за времето когато е бил сключен същия и за това разполагал ли е в случая ликвидаторът с правомомощия на такъв, още повече че последните са били ограничени по време. Фактът относно достоверността на датата на договора, е следвало да се докаже от ищеца съгласно правилата на чл. 127 ГПК /отм./ за разпределение на доказателствената тежест, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици.
Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. счита, че ищецът не е доказал обстоятелствата на които е основавал своето право и затова счита, че въззивното решение с което е уважен иска следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което същият се отхвърли, ведно с присъждане на жалбоподателя на всички направени в досегашните производства съдебни разноски.
Водим от горното ВКС ІІ търг. отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението от 17.07.2008 год., постановено по гр. д. № 464/2006 год. на Сливенския окръжен съд. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. С. от гр. С., кв. “С”, бл. 25, вх. “Б”, ет. 5, ап.13, предявен с правно основание чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД против ТПКИ “Б” гр. С., ул. “. № 1, за обявяване за окончателен предварителния договор от 03.02.2003 год., сключен между М ликвидатор на ТПКИ “Б” /в ликвидация/ и С. И. С. от гр. С., за продажба на недвижим имот – “Р” с идентификационен номер 67338.531.55.1.10, находящ се в сграда в жил. блок “Л” на улица “О” в гр. С. за сумата 46 000,00 лв.
ОСЪЖДА С. И. С. от гр. С., кв. “С”, бл. 25, вх. “Б”, ет.5, ап.13, да заплати на ТПКИ “Б” от град С., ул. “. № 1, съдебни разноски в размер на 2 337,20 лв. /две хиляди триста тридесет и седем лева и 20 стотинки/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: