О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 12.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №60103/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Й. А. Д. срещу решение №84 от 01.04.2016г по т.дело № 840/2015г. на Варненски апелативен съд , с което след отмяна на решение №799 от 30.10.2015г на Варненски окръжен съд ,срещу касатора е уважен иска по чл.422, вр. чл. 415,ал.1 ГПК, във вр. чл.538 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД и е прието за установено задължението му към [фирма] до размера на сумата 28252,77 евро по запис на заповед от 24.01.2008г с падеж на предявяване за плащане до 49 месеца от издаването , с издател касатора [фирма] и авалист – втория касатор ,като е присъдена и лихва за забава
В приложеното към жалбата изложение се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК по девет въпроса,свързани с предявяването на запис на заповед и кръга релевантни възражения на издателя и авалиста : 1. Губи ли приносителят правата си срещу издателя и авалиста ,ако пропусне срока за предявяване , посочен в самата ценна книга 2. При запис на заповед с падеж на предявяване , когато е пропуснат срока за предявяване,от кога започва да тече срока по чл.531, ал.1 ТЗ; З.Считат ли се надлежно връчени нотариални покани ,връчени след срока на предявяване и когато не съдържат реквизитите по чл. 502, ал.1 ТЗ ;4.Надлежно ли е по чл.538 ТЗ предявяване ,когато не е удостоверено предявяване на издателя,не е подписано от него и няма дата ;5.При позоваване на каузално отношение от страна на ищеца, сочещо вземане , във връзка с което е издадена и заповедта, настъпила ли е предстрочна изискуемост на вземането, ако длъжника и авалиста не са били уведомени за едностранно прекратяване по чл.87 ЗЗД; 6. При позоваване на каузално отношение от страна ищеца , ако неизпълнението не е виновно , следва ли съдът да се произнесе по това правоотношение и възражение
7.Когато е налице позоваване на каузално отношение , представляващо с менителничното задължение едно житейско единство ,при отпадане изцяло или частично на каузалното отношение поради изтекла в полза на ответниците , следва ли да се уважава установителния иск по чл. 422 ГПК за претенция , основава на същото, по менителничното задължение.; 8. Следва ли да се приема в този случай – когато менителничното задължение е поето заради каузално задължение за лихви , неустойки и пр.периодични плащания , че позоваването на чл.111 ЗЗД за тях е „ирелевантна за успешното провеждане на иска …. давност по каузалното правоотношение” ; 9. Следва ли при позоваване на давността по чл. 111 ЗЗД съдът да отхвърля възражението изцяло , или отчасти , ако част от вноските са лизингови , по погасителен план , а другата чмасдт от претендираното по записа на заповед са неустойки и лихви.
При изтъкване на всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК, решаващото значение на въпросите се обосновава с приетото от въззивния съд , че макар процесната заповед, която е на предявяване , без протест „до 49 месеца от издаването” , да е била предявена от поемателя за плащане на издателя и авалиста след посочения в нея съгласно чл. 487, ал.1,предл. трето ТЗ пролонгиран срок ,последиците на чл.514 ТЗ не са приложими , менителничната давност по чл.531,ал.1 ТЗ не е изтекла ,тъй като началото на срока съвпада с изтичането на 49 месечния срок; предявяването чрез нотариални покани е надлежно ,а евентуално изтеклата давност за обезпечените вземания по каузалното отношение –в случая договор за финансов лизинг на МПС , е ирелевантна и не влияе на давността по менителничното вземане,поради гаранционния характер на запис с уговорен по-дълъг срок.
В отговор ответникът оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане ,съображения са развити от пълномощника по делото адв. Св. Д. . На първия въпрос е отговорено с ТР №1/2005г ОСТК,следващите два въпроса не са произнасяни решаващо , по четвъртия въпрос се сочи неприложимата в случая норма на чл.538 ТЗ. Групата въпроси , засягащи каузалното правоотношение , не са решени в противоречие с установената практика и соченото от касатора ТР №4/2014г ОСГТК .Изтъква се реш. №102 от 2014г по т.д №2680/2013г І т.о .
Касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане по част от въпросите , като съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение са следните :
По първия въпрос – губи ли приносителят на запис на заповед правата си срещу издателя и авалиста по силата на чл.514 ал.1 ТЗ , ако пропусне срока за предявяване , уговорен в самата ценна книга съгласно чл.487 , ал.1 ТЗ , касационно обжалване не следва да се допуска . Отговор е даден в ТР №1/2005г по т.д №1/2004 ОСТК и този отговор е отрицателен . Цитираното от защитата определение №45/2014г по ч.т.д 2880/2013г дава отговор на друг въпрос, а именно че предявяването на запис на заповед „ на предявяване” има за цел да установи падежа на задължението , а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника , поставяйки го в забава . Уточнението е ,че предявяването на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо издател и авалист. Авалистът отговаря както длъжника , считано от момента на изискуемостта на задължението , което става с предявяване менителничния ефект за плащане на именно на длъжника и последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста . В случая по делото записът на заповед е предявен и на двамата .
Въпросът в изложението , че записът в заповедта, който в случая „се предявява до 49 месеца от издаването” (в хипотезата на 487,ал.1, предл. трето ТЗ) и след като предявяването е след изтичане на този срок , от кога започва да тече срока по 531 ал.1 ТЗ, също има установен отговор в практиката на ВКС и въззивното решение е съобразено с нея .
Поначало запис на заповед с падеж на предявяване следва да бъде предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, а тригодишният срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ. Определение №541/2013г по т.д 905/2012г ,ІІ т.о., изтъкнато от защитата , не е задължителна практика , а и не подкрепя тезата на касатора , че началото на давността винаги е обвързано с изтичането на едногодишния срок. В определението е обсъден случай , при който съглашение за по-дълъг срок на предявяване не е имало .В случая третото предложение на нормата е приложимото право. Началото на давността е свързано с изискуемостта , която при менителници , подлежащи на предявяване , е обвързана с този момент. Непредявяването на записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира върху възможността за принудително събиране на вземането от поемателя, ако не е изтекъл срокът по чл.351 ал.1 ТЗ.Тригодишният срок на погасителната давност тече от изтичане на срока за предявяване по 487 ал.1 ТЗ. В този смисъл са реш.№1/2010 по т. д. № 520/09 г. на ВКС, II т. о. и 162/2012 по т. д. № 1126/12 г. на ВКС, II т. о. и др. Изяснен е и въпроса има ли преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата (реш. решение № 162/02.11.2012г. по т. д. № 1126/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 132/17.06.2010г. по т. д. № 161/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., реш. №42/2009 на ВКС, ТК, II т. о. и други ). Специалната давност за менителничните искове започва да тече от изтичането на едногодишнния срок , или след уговорения в заповедта срок за предявяване ,а не от поканата , когато тя е отправена след него .
Следващият въпрос , надлежна ли е нотариална покана до длъжника и авалиста по запис на заповед на предявяване, връчена след срока и без да съдържа реквизитите по чл.502 ТЗ ,е неотносим. В случая процесния запис на заповед е „без протест”, което дерогира правилата на чл.496 и сл. ТЗ. и съответно ефектът може да се предяви с нотариална покана .Изтъкнатото реш. № 829/2005г , І т.о е неотносимо като правно разрешение по настоящето дело
Четвъртият въпрос засяга задълженията на издателя ,когато записът на заповед е платим на определен срок след предявяването. В чл.538 ал.2 ТЗ е дадена уредба от кога тече този срок , което няма общо със случая по делото, когато в ценната книга издателят сочи по-дълъг от едногодишния срок.
Въпросите , засягащи съдържанието и значението на каузалното отношение ( т.5,т.6 от изложението ) и възраженията по него , връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечени със записа на заповед вземания (т.7.8.9 от изложението) , са свързано зададени , допълват се и се припокриват. По тях следва да се допусне касационно обжалване , порази противоречие на въззивното решение с разясненията по т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г. ОСГТК.
В случая ищецът е лизингодател, който има обезпечено със запис на заповед от 24.01.2008г вземане за лизинговите вноски и акцисорните задължения , свързани с тях, неплатени до прекратяването на договора. Не е било спорно, че дълга по иска е формиран от задължения за главница , неустойки , разноски и лихви за забава по безспорно прекратения на дата 22.06.2010г лизингов договор , за периода 13.11.2009г – 22.06.2010г, обезпечени със записа на заповед .Прекратяването на договора в случая няма обратно действие, вземанията за исковия период са били дължими.Има съглашение за предявяване на записа на заповед в срок до 49 месеца , то кореспондира със срока на лизинга , но този договор е бил прекратен значително преди посочения срок, което е от значение за релевантните възражения,свързани с давността. Въззивният съд е обсъдил наличието на каузалното отношение и гаранционния характер за ценната книга и не е приел за релевантно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на обезпечените вземания по лизинговия договор. Съгласно т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г. ОСГТК съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения , като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение . Кръга релевантни възражения по т.17 от ТР№4/2013г ОСГТК не изключва възражението за изтекла обща петгодишна , или кратка погасителна давност , като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане,именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла. Указанието по решение реш. №102 от 2014г по т.д №2680/2013г І т.о е едната давност да се отличава от другата .С разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца , а с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед , се погасяват с тригодишна давност от падежа. От значение е не само срока , а и соченият в специалната норма начален момент, поради което е възможно обезпеченото вземане по каузалното отношение да е погасено от общата петгодишна, или тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД , а задължението по менителницата да не е изсрочено по давност .
Въззивният съд решаващо е прел , че в този случай давността по каузалното отношение не е от значение за основанието на иска по чл. 422 ГПК , това се е отразило на крайните му решаващи изводи . Съгласно реш №102 / 2014 по т.д№2680/2013г, І т.о, ТК, практика по реда на чл. 290 ГПК , ако издателят на менителничния ефект извежда недължимостта на вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с нея каузално притезание, тази защитна теза не представлява по своя характер възражение за погасяване по давност на самия менителничен иск. Разрешението сочи като неправилен и в нарушение на чл.531, ал.1 ТЗ извод на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за погасителна давност, поради неизтекъл давностен срок спрямо каузалното притезание , обезпечено със записа на заповед.Затова от отговора на правния въпрос по решението не следва , че в обратния случай релативното по характера си възражение , не е релевантно .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение №84 от 01.04.2016г по т.дело № 840/2015г. на Варненски апелативен съд
Касаторите да внесат в седмичен срок 1116 лева държавна такса по сметка на ВКС
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .