О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 21.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 429 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. В. , представлявана от кмета на общината инж. Р, чрез юрисконсулт М. П. , против въззивното решение № 248 от 20 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 64 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 473 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена от компетентен орган в съответната форма, като при издаването й са били налице основанията за уволнението; нарушенията са констатирани в резултат на извършена проверка; заповедта е мотивирана, защото са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина; писмени обяснения са изискани и дадени, но съдът не е подложил документа на задълбочен анализ. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по всички основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК – налице е произнасяне по съществен материалноправен и по съществен процесуалноправен въпрос, защото изводът на съда по обяснението на ищеца е неправилен и с необосновани констатации. Представят се решения на районния съд в гр. В., на апелативния съд в гр. Б. и три решения на ВКС – всички във връзка с дисциплинарната процедура.
Ответникът Й. Б. В. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Л, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че работодателят не е доказал, че е дал възможност на работника да даде писмени обяснения по образуваното дисциплинарно производство, а представеното такова по делото не е ясно пред кой орган и по какъв повод е дадено; нарушението по пункт първи от заповедта не е индивидуализирано по време, за да се прецени спазването на срока за налагане на наказанието; по втория пункт правото за налагане на наказание се е погасило по давност; наказанието не е съобразено с тежестта на осъществените нарушения, тъй като не са установени липси, а за липсващия каяк не е установено да е връчван на работника за пазене.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Произнасянето на касационния съд по което и да е от основанията, посочени в чл. 280 ал. 1 от ГПК, или пък на две или всички от тях, изисква преди всичко касаторът да е посочил онзи въпрос, разрешаването на който е повлияло решително върху крайния извод на съда и чието разрешаване по друг начин от възприетия в атакуваното решение, би довело до друг резултат по спора. Този въпрос следва да е материалноправен или процесуалноправен. Несъгласието на страната с фактическите констатации на съда или с преценката на доказателства, без да се сочи такова процесуално нарушение, което да е осъществено в разрез със задължителната за съдилищата практика или да е налице колебание в практиката на съдилищата, не представлява по естеството си поставен въпрос в горния смисъл.
Очевидно е от касационната жалба, че касаторът е недоволен от извода на съда за липса на осъществено дисциплинарно производство преди налагането на най-тежката дисциплинарна мярка. Значим процесуалноправен или материалноправен въпрос в тази връзка обаче не е поставен. Представените съдебни решения детайлно изследват императивността на дисциплинарната процедура. Сами по себе си и в целостта си те също не обосновават наличие на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол. За касационния съд е недопустимо да извлича въпрос, като съпоставя оплакванията на касатора с представените съдебни решения, тъй като по този начин ще се наруши основополагащият принцип за диспозитивност на гражданския процес, закрепен в чл. 6 от ГПК и страните ще бъдат поставени в неравностойно положение. Ето защо, като не е успял да формулира важен въпрос в този смисъл, касаторът не дава на съда възможност да прецени допустимостта на атакуваното решение до касационен контрол по критериите, дадени в чл. 280 ал. 1 от ГПК.
На последно място, в контекста на атакуваното решение следва да се отбележи, че дори и касаторът да беше поставил въпрос за разрешаване, то съдът е констатирал и други недостатъци на заповедта за дисциплинарно уволнение, които сами по себе си биха довели до същия краен резултат.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 248 от 20 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 64 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 473 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: