О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 849
гр. София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 2272 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Г. чрез адвокат А. П. С. срещу решение № 178 от 25.10.2012 г. по гр. дело № 387/2012 г. на Апелативен съд, [населено място]. Предмет на обжалване е въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 20 от 15.05.2012 г. по гр. дело № 239/2011 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която е уважен иска на Н. С. Г. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за разликата между 2000 лв. и 10000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, в частта на присъдените в полза на ищеца разноски за разликата между 130 лв. и 650 лв. и е постановено друго за отхвърляне на иска в същата част, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част – за отхвърляне иска на Н. С. Г. за разликата от 10000 лв. до 60000 лв. Предмет на обжалване е въззивното решение в частта, с която Апелативен съд, [населено място] се е произнесъл относно началния момент, от който Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. С. Г. законна лихва върху главницата от 2000 лв., от предявяване на иска – 07.10.2011 г.
Ответникът Прокуратура на Република България не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по началния момент, от който ответникът е в забава и дължи лихва.
Петитумът на исковата молба съдържа искане за постановяване на решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., както и „законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 29.02.2008 г. /влизане в сила на ВНОХД № 20/29.02.2008 г. по описа на СОС/, както и мораторна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба”. Ищецът претендира лихва от два различни начални момента, а искането му за присъждане на лихва от датата на завеждане на исковата молба, квалифицирана в петитума, като „мораторна” не включва елементите, определящи лихвата, като мораторна – период на забавата и размер на сумата. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебният контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Силистренски окръжен съд и Апелативен съд, [населено място] са били сезирани с нередовна искова молба относно началния момент, от който страната претендира заплащане на лихва – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Силистренски окръжен съд е постановил определение по чл. 140 ГПК, дал е ход на делото в съдебно заседание на 07.02.2012 г., без да констатира посочената нередовност в производство по чл. 129 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора въпреки нередовността на исковата молба, посочена по – горе. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни.
По въззивното решение в останалата обжалвана част в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са въведени общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи предпоставки за допускане на касационен контрол.
За да постанови посочения по – горе резултат въззивната инстанция е приела, че жалбата на ищеца е неоснователна. Мотивите на апелативния съд се отнасят до размера на обезщетението. Въззивният съд е приел, че за периода, през който е било поддържано процесното обвинение за грабеж, до постановяване на оправдателна присъда, ищецът е извършил над шест други умишлени престъпления от общ характер, по които след групиране, той ефективно е изтърпял повече от три години лишаване от свобода. От тези обстоятелства са направени решаващите изводи на съдебния състав, че лице, което има изявена престъпна дейност не може да се третира еднакво с лице, съобразяващо поведението си с правовия ред, тъй като в първия случай моралните вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление са незначителни. Тези съображения са мотивирали въззивният съд да уважи иска до размер на сумата 2000 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че решението на апелативния съд е недопустимо, тъй като в жалбата на ответника по исковете не се съдържало основанието, посочено във въззивното решение – „алтернативно присъждане на по – малко обезщетение”. С довода на касатора не се обосновава процесуална недопустимост на въззивното решение. Апелативният съд е определил предмета на обжалване в съответствие със заявените в жалбите на страните искания. Съобразено е и наличието на правен интерес за всяка от тях, за ищеца възможността да претендира отмяна на съдебния акт в частта, формираща неблагоприятен за него правен резултат, по неговата жалба, това е частта на решението, с която искът е отхвърлен за разликата между 10000 лв. и 60000 лв., а за ответника възможността да претендира отмяна на съдебния акт в частта, формираща неблагоприятен за него правен резултат, това е частта на решението, с която искът е уважен за сумата 10000 лв. Изцяло в правомощията на въззивната инстанция е да разгледа спора в тези части, като след самостоятелна преценка на доказателствата /дейността на въззивния съд е решаваща, поради което проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от нея/ решава изхода на делото. Касаторът не е разграничил основание и петитум на жалбата, защото оплакването му относно процедирането на съда е относимо не към основанията в жалбата, а към нейния предмет. Както вече беше посочено апелативният съд не е решил спора извън предмета на жалбата и съществуващия правен интерес, поради което съдебният акт в обжалваната част е процесуално допустим и не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол с оглед вероятната му недопустимост / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 /.
В останалата част от приложението не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Освен това съгласно разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Приложените копия от съдебни решения са представени във връзка с началната дата за присъждане на лихва, т.е. не са относими към обезщетенията за неимуществени вреди, а освен това не формират съдебна практика, тъй като няма данни да са влезли в сила. Тълкувателното решение на ОСГК № 3 от 22.04.2005 г. също така е представено във връзка с началната дата за присъждане на лихва. Касаторът не е въвел общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а е изложил основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Правният въпрос не може да се релевира в хипотези по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като наличието им се установява в друго производство. В разглеждания случай касаторът е посочил нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, защото са относими към друго производство по чл. 290 ГПК, при допускане на касационен контрол. Изразеното по съществото на спора недоволство от размера на присъденото обезщетение съдържа доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Начинът, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди във всеки отделен случай е конкретен, зависи от много фактори, основните, от които са изяснени в т.11 на ППВС № 4/1968 г., но които са специфични за индивидуалния правен спор и за това правните въпроси трябва да засягат конкретна проблематика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, а в случая те не са въведени. Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По конкретно не е обоснована практика, формирана въз основа на неточно прилагане на закона или практика, която според касатора следва да бъде изоставена поради промяна в обществените условия и да бъде развита в посочена от него насока, респективно не се обосновава от страната непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни разпоредби в хипотезата на липса на съдебна практика. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се има предвид, че липсата на въведен, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос възпрепятства възможността за обосноваване на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускането на касационен контрол. Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 25.10.2012 г. по гр. дело № 387/2012 г. на Апелативен съд, [населено място] в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. С. Г. законна лихва върху главницата от 2000 лв., от предявяване на иска – 07.10.2011 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 25.10.2012 г. по гр. дело № 387/2012 г. на Апелативен съд, [населено място] в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: