О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 03.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1614/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8467/14.11.2012 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], [община], област Б., против въззивно решение №90/12.10.2012 г. по гр.д.№238/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №135/02.5.2012 г. по гр.д.№1980/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което ответникът по исковата молба [фирма] – . Р., [община], област Б., е осъден да заплати поравно на ищците Л. Н. В. и на И. В. Р., и двамата от [населено място], Р. ф., сумата 43440 евро, получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.4.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 4531,31 лева.
За да постанови горния резултат въззивната инстанция е приела, че е налице искова претенция по заявените от ищците фактически твърдения, отнасящи се до неприключило строителство на обект и липсата на необходимите документи за въвеждането му в експлоатация, поради което решението на първата инстанция няма постановен свръхпетитум, и не е налице произнасяне на непредявено основание, поради което е процесуално допустимо. Съдът е стигнал до извод, че с исковата молба е ищците отправят нотариална покана за разваляне на договора, ведно с искането да възстановяването им на исковата сума. Относно този извод въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №706/30.12.2010 г. по гр.д.№1769/2009 г., ІІІ г.о., и решение №37/22.3.2011 г. по гр.д.№920/2009 г., ІVІ г.о. Въз основа на това и с оглед събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че действително не е налице изпълнение на процесния договор, поради което исковата молба действително е произвела действието на нотариална покана, поради което ответникът по исковата молба дължи на ищците връщане на претендираната сума на отпаднало основание – чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла свръхпетитум, тъй като ищците са искали разваляне на договора на едно основание, а именно заради обстоятелството, че имотът не е бил освободен от вещни тежести, и защитата им се е градила на тази теза, а в обжалвания съдебен акт е прието, че са налице предпоставките за разваляне на договора на съвсем друго основание, а именно липса на акт обр.16. Твърди се също така, че апелативният съд се е произнесъл на непредявено основание. Сочи противоречие между обжалваното решение и практика на ВКС, опредметена в определение №255/01.4.2010 г. по т.д.№896/2010 г. на ВКС и решение №132/05.11.2010 г. по същото дело. Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Л. Н. В. и на И. В. Р., посредством процесуалните си представители адвокати В. Р. и Н. А., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че касационната жалба е подадена в законния срок.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения иск, въз основа на приетото с т.1 от ТР №1/1902.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
На касационните жалбоподатели следва да бъде указано да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1700 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №90/12.10.2012 г. по гр.д.№238/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№8467/14.11.2012 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – [населено място], [община], област Б..
УКАЗВА касационните жалбоподатели в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1700/хиляда и седемстотин/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: