Р Е Ш Е Н И Е
№ 857/09
СОФИЯ 08.02.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 ноември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2731/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение от 10.02.2005 г. по гр.д. № 5352/02 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 17.07.2002 г. по гр.д. № 1539/92 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която е уважен предявения от В. А. Ц. и М. А. Ц. против И. В. И. и П. Г. М. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФПНС, сключен на 01.08.1963 г., поради нарушение на чл.5, ал.2 и 3 от НПЖДЖФПНС и в отменената част е постановено друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ е подадена касационна жалба от В. А. Ц. и М. А. Ц.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон.
Ответниците по касация И. В. И. и П. Г. М. чрез своя процесуален представител адв. З изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с навадените в касационната жалба оплаквания, намира:
Делото е за втори път пред тричленен състав на ВКС, след като с решение № 225 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 590/07 г. на петчленен състав на ВКС е отменено на основание чл. 231, ал.1, б. “е” ГПК/ отм./ предходното решение на касационната инстанция, постановено по гр.д. № 1873/05 г. на ВКС, ІV-Б г.о.
Предмет на иска по чл. 7 ЗВСОНИ е договор за продажба на държавен жилищен имот, сключен на 01.08.1963 г., с който ответниците И. В. И. и П. Г. М. и Г. В. К. – баща на П. М. , са закупили от държавата един апартамент, находящ се в гр. С., ул. ”Н” № 1, ет.1 при права 6/7 ид. части за И. И. и съпругата му П. М. и 1/7 ид. част за Г. К. По делото е установено, че този апартамент е бил отчужден от наследодателката на ищците М през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС.
Наведените в срока по чл. 7 ЗВСОНИ твърдения за нищожност на договора поради нарушение на материалния закон, а именно – че Г. К. не е бил наемател на продаденото жилище и не е живял на адреса, поради което не е имал право да го закупи, са намерени от въззивния съд за неоснователни. Съдът е приел, че действително Г. К. не е имал качеството на наемател на продаденото жилище и не е живял в него, факт, установен от представените към преписката за покупко – продажба писмени доказателства и отразен в доклада от 30.05.1963 г. на зам. председателя на ИК на СГНС, но като възходящ на съпругата М бил член на семейството по смисъла на чл.7, ал.2 НПЖДЖФПНС, бил е софийски жител и не е притежавал друго жилище, поради което е имал право да го придобие в съсобственост със съпрузите И. В. и П. М. , които са били наематели. Купувачите В. и К. са декларирали, че ще запазят правото на останалите наематели да ползуват заеманата дотогава жилищна площ, с което било удовлетворено изискването на чл. 10, ал.1 НПЖДЖФПНС. Семейството на купувача И. В. е било четиричленно – той, съпругата му и двете им непълнолетни деца, а това на Г. К. двучленно, и съгласно чл. 8 от ЗН са имали право да придобият тристайно жилище, каквото е и продаденото им.
Касационният довод за нарушение на материалния закон е основателен.
Съгласно чл.5, ал.2 и 3 НПЖДЖФПНС в действуващата към момента на сключване на договора за продажба редакция / И. бр.94/1961 г./ държавни жилища , в които има настанени наематели, могат да се продават на наемателите или на лица, които са постигнали споразумение помежду си относно преместването им в друго жилище, одобрено от ИК на съответния народен съвет. По изключение жилището е могло да бъде продадено и на лице, което не е наемател, ако наемателят или един от наемателите си е построил или притежава собствено жилище в същото населено място, достатъчно за задоволяване на жилищните му нужди. При продажба на жилище, в което са настанени двама или повече наематели на един от тях се е изисквало да бъде дадено съгласието на останалите или купувачът да обезпечи задоволяването на техните жилищни нужди чрез предоставяне на равностойно жилище или запазване правото да ползуват заеманата жилищна площ / чл. 10/. Смисълът на тези изисквания, детайлно регламентирани в Наредбата, е продажбата на жилището да не влоши положението на заварените наематели.
В процесното жилище към момента на продажбата му са били настанени като наематели три семейства- две четиричленни и едно тричленно, всяко от които е заемало по една стая, при общо ползуване на сервизните помещения.становено е, че Г. К. не е бил наемател на същото. Такива са били другите купувачи – И. В. и П. М. Тяхното семейство е било четиричленно и съгласно установените в чл. 8 ЗН норми за жилищно настаняване, приложими и при продажба на жилища по реда на НПЖДЖФПНС, са имали право да придобият двустайно жилище. Незаконосъобразно е становището на въззивният съд, че Г. К. , макар да не е бил наемател на продаденото жилище, е имал право да закупи същото като член на семейството на своята дъщеря. НПЖДЖФПНС не предвижда самостоятелна възможност за продажба на жилище по този признак. Задоволяването на жилищните нужди на възходящите и сключилите брак деца се съобразяват при определяне жилищните нужди на кандидата за купувач. Те се считат членове на семейството и имат право на допълнителна жилищна площ, необходима по нормите на чл. 8 ЗН, когато живеят заедно с него. Това следва от разпоредбата на чл. 7 НПЖДЖФПНС. След като Г. К. не е бил наемател на продаваното жилище, същият би могъл да го придобие при условията на чл. 5, ал.2 и ал.3 НПЖДЖФПНС, които в случая не са били налице – липсва споразумение за преминаване на наемател в друго жилище или освободена жилищна площ, която да бъде обитавана от семейството на този купувач. От събраните по делото доказателства не се установява Г. К. да е живял в жилището след продажбата, което навежда на извод, че е кандидатствувал за закупуването му за да се постигне формално съответствие на броя на стаите с броя на членовете на семействата на купувачите и по този начин да се избегне конкуренцията на останалите наематели, които също са направили искане да им бъде продадено.
От изложеното дотук следва, че договорът за покупко – продажба на държавното жилище е нищожен за 1/7 ид. част поради нарушение на чл. 5, ал.2 и 3 НПЖДЖФПНС, което влече нищожност на целия договор, тъй като не може да се предположи, че би бил сключен само за 6/7 ид. части с купувачите И. В. и П. М. , доколкото продажбата е извършена при съвкупно съобразяване степента на задоволеност на жилищната нужда на членовете на двете семейства. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и спорът решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният от М. А. Ц. и В. А. Ц. против И. В. И. и П. Г. М. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ бъде уважен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Софийски градски съд, постановено на 10.02.2005 г. по гр.д. № 5352/02 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 7 ЗВСОНИ договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, сключен на 01.08.1963 г. между председателя на ИК на Б. народен съвет, действуващ като представител на председателя на ИК на СГНС и И. В. И., П. Г. М. и Г. В. К. , с който И. В. И. и П. Г. М. са закупили 6/7 ид. части, а Г. В. кацарски – 1/7 ид. част от апартамент № 5, находящ се в гр. С., ул. ”. № 1, ет.1, ведно с припадащите му се избено помещение и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел **** в кв. 347, м. Центъра, като сключен в нарушение на закона – чл. 5, ал.2 и 3 НПЖДЖФПНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :