ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 857
София, 21.07.2009
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 451 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГГЖ.
Образувано е по касационната жалба на С. Х. П. – Д. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Е, против въззивното решение без номер, обективирано в съдебен протокол от 27 ноември 2008 г. по в.гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено решение без номер от 21 януари 2005 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г. в частта му по иска по чл. 213 ал. 2 от Кодекса на труда над сумата от 756,66 лева, искът на касаторката П. е отхвърлен над посочената сума до сумата от 5898 лева и решението на районния съд е отменено в частта на разноските над сумата от 54,27 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът неправилно приел, че като база за определяне на обезщетение следва да се вземе предвид брутно трудово възнаграждение, получено от касаторката в месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение по чл. 213 от КТ; съдът е следвало да съобрази размера на присъденото обезщетение с ПМС № 25 от 2 март 2000 г., ПМС № 85 от 4 април 2001 г., ПМС № 22 от 5 февруари 2002 г., ПМС № 138 от 5 юли 2002 г. и ПМС № 40 от 17 февруари 2003 г. В частта на жалбата, имаща характера на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с трайната и установена практика на ВКС, която е от значение за точното прилагане на закона и по-специално относно необходимостта съдът да подложи на преценка всички относими разпоредби към установяване на приложеното основание за изчисляване на размера на обезщетението по чл. 213 ал. 2 от КТ, за да не се допусне нарушение на чл. 244 и чл. 245 от КТ относно гарантирания минимален размер на обезщетението, който следва да е съобразен с минималната работна заплата в страната. Сочи се и се представя решение на ВКС между същите страни, но относно различен период за недопускане до работа.
Ответникът Н. с. на Р. България не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че, съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, обезщетението следва да се изчисли на база брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата в месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение по чл. 213 ал. 2 от КТ – м. юни 1996 г., като брутното й трудово възнаграждение за този месец е възлизало на 24,4085 деноминирани лева, а за целия период от 31 календарни месеца сумата възлиза на 756,66 лева.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане. Поставеният материалноправен въпрос е разрешавани различно от съдилищата, но не е установена трайна практика по него, за да се установи, че разрешението е дадено в нарушение на задължителна съдебна практика. Спорът в конкретния случай е само относно размера на дължимото обезщетение – базата, на която то следва да се изчисли и разпоредбите, с които следва да се съобрази. От представената съдебна практика, както и от решения, представени пред от въззивния съд, е видно, че проблемът е разрешавай при съобразяването на други разпоредби, освен правилата на Кодекса на труда. Ето защо решението следва да се допусне до касационен контрол по този ред.
Държавна такса за касационното производство не се дължи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение без номер, обективирано в съдебен протокол от 27 ноември 2008 г. по в.гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 21 януари 2005 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г. в частта му по иска по чл. 213 ал. 2 от Кодекса на труда над сумата от 756,66 лева и искът на С. Х. П. – Д. против Н. с. на Р. България е отхвърлен над сумата от 756,66 лева до сумата от 5898 лева.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: