ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 858
София, 21.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 514 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б като процесуален представител на Ю. В. Х. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 15. Х.2008г. по в.гр.д. № 2115/2006г.
Ответницата по касационната жалба Е. Й. С. от София не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийския градски съд от 25.VІІІ.2006г. по гр.д. № 3065/2004г., с което Ю. Х. е осъден да заплати на Е. С. 14003.30лв., представляващи неустойка за забавено изпълнение през периода 10. ХІ.2001г. – 10. ХІ.2004г. до степен на завършеност “годен да се обитава” съобразно споразумение от 20.І.1997г. на апартамент в сграда, построена в УПИ * кв.9 по плана на София, ведно със законната лихва, считано от 25.VІІІ.2006г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице условията на чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на уговорената между страните неустойка. Ответникът, сега касатор, виновно не е изпълнил договорните си задължения да предаде апартамента на ищцата довършен в уговорената степен през процесния период. С влязло в сила решение по гр.д. № 305/2000г. на СГС той е осъден да заплати на ищцата 1. неустойка за забавено изпълнение за предишен период 01.ІІІ.1997г. – 15.ІІІ.2000г., както и да изпълни договорните си задължения за завършване на апартамента, включително да изгради външни връзки за електрозахранване и В и К за своя сметка. В производството по това дело Х. е следвало, но не е направил възражения за предаване на апартамента в уговореното състояние и за наличие на обективна невъзможност за изграждане на трафопост. С оглед на това релевираните в настоящото производство такива възражения са недопустими като преклудирани и не следва да бъдат разглеждани по същество. Прието е и че уговорената неустойка – 0.25% върху левовата равностойност на 2800 щ.д. за всеки просрочен ден – не е прекомерна с оглед възможната средна наемна пазарна цена за исковия период за двустаен апартамент, ново строителство, намиращ се в търсен за наемане район.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, а именно: при влязло в сила осъдително решение за неустойка преклудирани ли са възраженията за обективна невъзможност за изпълнение по договора, които не са направени в първоначалното производство, в производството по предявен иск със същия предмет за последващ период, по който липсва съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона, и във връзка с приложението на чл.92 ал.2 от ЗЗД относно критериите за намеса на съда при определяне размера на присъдената неустойка с оглед нейната прекомерност не е взето предвид обстоятелството, че процесното жилище е обитавано от ищцата през процесния период и че задължението си ответникът е изпълнил в по-голямата си част, което е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочени и представени решения на състави на ВС и ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси. По разрешаването на първия въпрос на настоящия състав на ВКС не е известна съдебна практика, поради което произнасянето по него ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. А разрешаването на втория процесуален въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.188 от ГПК /отм./.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, от 15. Х.2008г. по гр.д. № 2115/2006г.
УКАЗВА на касатора Ю. В. Х. в десетдневен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 280лв. държавна такса, като в същия срок представи копие от вносния документ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: