О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№858
гр.София,06.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 364/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
О. И. Д. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 4* от 15.09.2009 год., както и последваща касационна жалба вх. № 4* от 24.09.2009 год. срещу въззивното решение от 12.08.2009 год. по гр.дело № 2261/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 25.04.2006 год. по гр.дело № 5737/2004 год. на Софийския районен съд, 70-ти състав в частта, с която е допусната съдебна делба на тавански етаж, състоящ се от три тавански стаи: едната-със североизточно изложение с площ от 20.69 кв.м., при съседи: от две страни двор, стълбище и таванска стая; втората-с югоизточно изложение с площ 18.86 кв.м., при съседи: таванска стая, от две страни двор и таванско помещение и третата-с югозападно изложение с площ 16.53 кв.м., при съседи: таванско помещение, от две страни двор и тоалетна; таванско помещение/таванска стая/ с южно изложение, с площ 9.01 кв.м., при съседи: таванска стая, двор, таванска стая и коридор; таванско складово помещение със западно изложение с площ 5.63 кв.м., при съседи: тоалетна, двор, стълбище и коридор и тоалетна, с обща площ 114.25 кв.м., изграден над третия етаж в жилищната сграда в гр. С., ул.”Л” № 5, при квоти: за В. Г. Г. – 1/6 ид.част; за Г. Р. С. – 1/6 ид.ч.; за С. Г. С. и Д. И. С. – 4/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и е отхвърлен иска за делба срещу жалбоподателката и нейния съпруг Г/починал на 30.07.2008 год. и заместен в процеса съгласно чл.120 ГПК/отм./ от правоприемниците си – страните по делото О. И. Д., С. Г. С. и Г. Р. С./.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и ако ВКС приеме, че процесният тавански етаж е самостоятелен обект на правото на собственост/жилище/, то да приеме, че към датата на исковата молба жалбоподателката и нейния съпруг са придобили собствеността върху него по давност, започнала да тече от 29.04.1980 год., а ако ВКС приеме, че не са придобили собствеността по давност, то да приеме, че по силата на приращението таванският етаж е съсобствен между съсобствениците на терена към 29.04.1980 год. – О. Д. , Г. А. , Й. М. и М. Д. , респ. на наследниците им, между които да се допусне делба.
Като основания за допускане на касационно обжалване в изложението към жалба вх. № 4* от 24.09.2009 год. се сочат: противоречие с практиката на ВКС с позоваване на тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на ВС; решение № 821 от 11.11.1998 год. по гр.дело № 479/1998 год. на ВКС, І г.о.; решение № 1* от 10.11.1993 год. по гр.дело № 1435/1993 год. ВС, ІV г.о.; решение № 602 от 26.06.1993 год. по гр.дело № 165/1992 год., ВС, І г.о.; решение № 81 от 30.09.1972 год. по гр.дело № 75/1972 год. ОСГК на ВС; решение № 154 от 01.12.1964 год. по гр.дело № 131/1964 год. ОСГК на ВС; решение № 1049/2008 год. от 07.07.2008 год. по гр.дело № 5016/2007 год. на ВКС, V г.о.; решение № 263 от 26.02.1985 год. по гр.дело № 24/1985 год. на ВС, І г.о.; тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и решение № 394 от 22.02.2005 год. по гр.дело № 2760/2003 год. на ВКС, V г.о.
Ответниците по касация В. Г. Г. и Г. Р. С. от гр. С. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията в жалбите са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че етажната собственост е възникнала с договора за дарение от 23.08.1974 год., с който жалбоподателката и съпруга й Г. С. А. прехвърлили на сина си Р. Г. С. недовършения апартамент, заемащ целия втори етаж от сградата. Прието е по-нататък, че през 1975 год. собствениците на земята са учредили на С. Г. С. правото да надстрои съществуващата в парцела двуетажна жилищна сграда, като построи трети етаж над съществуващите два етажа и с реализиране на строителството суперфициарът придобил самостоятелния имот в индивидуална собственост. Съдът е приел, че след като обособяването на таванския етаж като самостоятелно жилище ограничава достъпа на останалите етажни собственици до покрива на сградата, това е пречка да се счита като самостоятелен обект в рамките на етажната собственост и да бъде придобит по приращение от собствениците на земята. Според въззивния съд, процесният етаж не е придобит в изключителна собственост от О. Д. и починалия й съпруг Г. А. по приращение или по давност – изпълнението на четвъртия етаж остава извън рамките на учредената суперфиция и сочи на разпоредително действие по отношение на съсобствен имот, обективиращо намерение за своене по отношение на останалите притежатели на идеална част от дворното място – Й. М. и М. Д. Съдът е приел, че последните двама не са се възпротивили на така обективираното въздействие върху правото им на собственост. Предвид на това, а и защото законът не третира таванското помещение като самостоятелен обект на правото, както и заради това, че обособеното не позволява обособяване на тавански етаж или ателие при обезпечен достъп до покрива, съдът е приел, че помещенията в подпокривния етаж са придобити от етажните собственици с посоченото вече предназначение. Оттук градският съд е заключил, че М. Д. на собствено основание и като наследник на Й. М. и В. К. , легитимиран като наследник по завещание на А. Д. на Й. М. , не притежават права върху процесния имот, обуславящ участието им в съсобствеността. Приел е още, че Л. Щ. и Й. Н. , като наследници на Н. Д. Н. /баща на А. Н. Д. , отказал се приживе от наследството, останало от нея/, не са правоимащи по отношение на процесния имот. Въззивният съд е приел, че писмените доказателства изключват намерението на О. И. Д. да свои процесния етаж – липсва деклариран от нея имот в подпокривното пространство, а същевременно декларирано е било таванско помещение от 38 кв.м. и не се установява промяна в декларираното свойствено намерение за това помещение за времето от 1998 год.н до 2004 год., когато С. Г. С. е противопоставил претенции към всички помещения, поради което е стигнал до извода, че няма основание да се счита, че всичките обособени тавански стаи са придобити в изключителна собственост от нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че процесният тавански етаж е бил надстроен заедно с третия етаж над двуетажната масивна жилищна сграда преди 29.04.1980 год. – датата на проекта за заснемане за узаконяване на сградата, към който момент собственици на ? ид.част от терена са били жалбоподателката О. Д. и нейния съпруг Г, а на останалата ? ид.част – Й. М. и М. Д. Доколкото е установено, че братята С. и Р. С. са придобили ? идеална част от дворното място на 24.11.1980 год., съдът е приел, че помещенията в подпокривния етаж са придобити от етажните собственици, щом Й. М. и М. Д. не са се възпротивили на така обективираното въздействие върху правото им на собственост. Този извод се различава от приетото в решение № 81 от 30.09.1972 год. по гр.дело № 75/1972 год. на ОСГК, както и в решение № 602 от 26.06.1993 год. по гр.дело № 165/1992 год. ВС, І г.о., според които обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за учредяването му, като построеното извън него е приращение към терена и става притежание на собственика на земята. Това поражда необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж-от друга страна /срвн. решение № 154 от 01.12.1964 год. по гр.дело № 131/1964 год. ОСГК на ВС/.
Посоченият материалноправен въпрос е от съществено значение за изхода на делото и обуславя наличието на касационно основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.08.2009 год. по гр.дело № 2261/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, по жалба вх. № 4* от 15.09.2009 год. на О. И. Д. от гр. С..
ДАВА на О. И. Д. едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30/тридесет/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/