1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. София, 18.05.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 256/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба от подсъдимия П. Ц. Г. срещу присъда № 52 от 10.11.2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 493/2015 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на подсъдимия Г. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на постановената от въззивния съд присъда, за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Към жалбата на подсъдимия Г. е представено допълнение от защитника му – адв.П., в което се излагат съображения за неправилна квалификация на инкриминираното деяние, възприета от окръжния съд. Според защитника на подсъдимия въззивната инстанция превратно е интерпретирала доказателствата по делото, като е приела, че инцидентът е провокиран от собственото му агресивно поведение, докато в действителност пострадалият е бил този, който е отправил обидни изрази спрямо него и е допринесъл за изпадането му в силно раздразнено състояние. В подкрепа на тази теза се сочат показанията на свидетелите И. и М., както и снимков материал, изготвен в рамките на съдебно-техническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
В жалбата и допълнението към нея се обосновава извършване на деянието в афектно състояние, предизвикано от пострадалия Я. най-напред чрез нарушение на правилата за движение в опита му да изпревари подсъдимия при паркиране на автомобила си и в последствие – чрез отправяне на обидни изрази спрямо него публично, в присъствието на съпругата му и свидетелките по делото. Наред с това се оспорва наличието на умисъл у подсъдимия за причиняване телесно увреждане на пострадалия, тъй като действията му са били насочени единствено към автомобила му.
Най-сетне, в допълнението към жалбата защитата възразява срещу едностранната оценка, дадена от въззивния съд на поведението на пострадалия Я., свързано с изваждане на нож срещу подсъдимия, като настоява същото да бъде оценено като противоправно поведение, предизвикало действията на последния в условията на неизбежна отбрана.
Като оплакване в жалбата на подсъдимия Г. и допълнението към нея от защитника – адв.П. се съдържа оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на каквито и да било криминални прояви до този момент, добрите му характеристични данни, семейното му положение и недоброто здравословно състояние, наложеното му наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“, макар с отложено изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК, е завишено.
Въз основа на изложените доводи, от адв.П. към ВКС се отправят искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда на ОС–гр.Пазарджик по ВНОХД № 493/2015 г. като неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, с наложено явно несправедливо наказание и оставяне в сила на първоинстанционната присъда или за изменение на въззивната присъда и определяне на по-леко наказание.
В съдебното заседание на ВКС подсъдимият Г., редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му – адв.П., която е представила молба/становище за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Със същото е заявила, че поддържат касационната жалба и допълнението към нея, като наред с изложеното в тях допълват оплакване за непълнота на доказателствата, свързано с пропуск на въззивния съд да назначи съдебнопсихиатрична експертиза за изясняване физиологичното състояние на подсъдимия към момента на инцидента, което е довело до постановяване на неправилна и необоснована присъда. Във връзка с тези доводи се отправя искане и за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимия или определяне на по-леко наказание.
Частният обвинител по делото К. Я., редовно призован, не се явява. Неговият повереник – адв.П. изразява становище в подкрепа на присъдата на ОС–гр.Пазарджик, която намира за правилна и законосъобразна, а относно наложеното наказание – за снизходителна. Предлага същата да бъде оставена в сила, като в полза на частния обвинител бъдат присъдени разноските за касационното производство в съответствие с представените доказателства за тях.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваната въззивна присъда на Пазарджишкия окръжен съд като законосъобразна и справедлива.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 164 от 15.09.2015 г., постановена по НОХД № 366/2015 г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия П. Ц. Г. за невиновен в това, на 18.10.2014 г. в [населено място] да е причинил на К. С. Я. средна телесна повреда, представляваща счупване на вътрешния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
По протест на прокурор от РП–гр.Пазарджик и жалба от частния обвинител К. Я., било образувано ВНОХД № 493/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, който с присъда № 52 от 10.11.2015 г. на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК отменил изцяло присъдата на РС–гр.Пазарджик и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия П. Ц. Г. за виновен в това, че на 18.10.2014 година в [населено място] е причинил на К. С. Я. средна телесна повреда, представляваща счупване на вътрешния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, поради което и на основание чл.129 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
Окръжният съд се произнесъл относно разноските по делото, включително и тези, направени от частния обвинител, като ги възложил в тежест на подсъдимия.
Касационната жалба на подсъдимия Г. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Основните възражения, отправените срещу въззивната присъда по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Пазарджишкия ОС, въз основа на които са формирани изводите за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.129 ал.1 от НК, довели до осъждането на подсъдимият Г.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи от неговия защитник в подкрепа на поддържаната теза за необосновано и недоказано изключване на състоянието на силно раздразнение, в което е действал подсъдимия, мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането, анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт.
С оглед отправеното от адв.П. към настоящата инстанция искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Г., същата на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Такива правомощия процесуалният закон не е предоставил на касационната инстанция. В него е изключена компетентността на ВКС да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. В касационното производство ВКС осъществява контрол, който се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт. Последователно и категорично в актовете си ВКС подчертава, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка.
В съответствие с тези принципни постановки, ВКС обсъди възраженията на подсъдимия Г. и защитника му единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от окръжния съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност.
Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу присъдата на ОС–гр.Пазарджик се свеждат до оплакванията, че въззивният съд необосновано е изключил наличието на силно раздразнено състояние у подсъдимия към момента на деянието, провокирано от изречените публично тежки обиди от пострадалия, възприети както от съпругата му, така и от свидетелите по делото М. и И.. Макар това възражение да сочи на оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт, доколкото същото е мотивирано с процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна интерпретация на доказателствените материали по делото, настоящият касационен състав го обсъди и намери за неоснователно. В мотивите към въззивната присъда е направен обстоен анализ на признаците, които следва да са налице, за да бъде приета квалификация на деянието по чл.132 ал.1 от НК в контекста на наличните по делото доказателствени материали. Достигнатите в резултат на този анализ изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Допълнително следва да се отбележи, че възприетото от свидетелите поведение на подсъдимия Г. не разкрива признаци на силно раздразнение в юридическия смисъл на понятието, визирано в чл.132 ал.1 от НК предвид демонстрираната от него последователност в действията му, ясния спомен за събитията и контролирания подход в инициираната от него разправа с пострадалия. В този смисъл силно изявеното му желание да надделее в конфликта, не може да се цени като силно раздразнено състояние, обуславящо приложение на по-леко наказуемия състав на престъпление. Във връзка с този довод следва още да се подчертае некоректната интерпретация на показанията на свидетелките М. и И. от страна на защитата. Цитираните в допълнението към жалбата техни изявления касаят по-късен момент от конфликта, когато подсъдимият се е насочил към колата на пострадалия Я.. В началния момент обаче, непосредствено след установяване на двете превозни средства, първият, който е подходил агресивно, с обидни думи, е бил подсъдимият Г.. В последствие, възприемайки отговор в същия тон от страна на пострадалия, той се насочил към автомобила му и е изрекъл репликите, възпроизведени от двете свидетелки и цитирани от защитата в допълнението към жалбата. Обсъжданите гласни доказателствени средства са детайлно анализирани от въззивния съд, който въз основа на това е направил верни изводи за инициатора на скандала в лицето на подсъдимия и последователността на неговото развитие. Тези изводи категорично изключват наличието и на втората предпоставка за квалифициране деянието по чл.132 ал.1 от НК – състоянието на дееца да е предизвикано от пострадалия по някой от указаните в тази законова норма начини. Като възприема изцяло съображенията на въззивния съд, настоящият касационен състав намира, че квалифицирайки деянието по чл.129 ал.1 от НК той е приложил правилно материалния закон, поради което това оплакване на подсъдимия и неговия защитник е неоснователно.
Такова е становището на касационната инстанция и по отношение възражението за неправилно отхвърляне искането за квалифициране действията на подсъдимия като такива в условията на неизбежна отбрана. Доводите на защитата в тази насока са детайлно обсъдени и категорично отхвърлени и от двете инстанции по същество. Изводите си в тази насока районният и окръжният съд са основали на прецизния анализ на всички доказателствени източници, при който са констатирали такова твърдение единствено в обясненията на подсъдимия Г.. Установено е обаче, че то е в противоречие с всички останали гласни доказателствени средства – показанията на свидетелките М., И. и Х., на пострадалия свидетел Я. и е изключено от механизма на самото престъпление – пострадалият през цялото време е бил в автомобила си, с притиснат крак между прага и вратата на същия, в която позиция не би могъл по никакъв начин да осъществи нападение над подсъдимия и да застраши неговия живот или здраве.
Неоснователно е оплакването и за липса на умисъл у подсъдимия за причиняване телесна повреда на пострадалия Я.. То се основава на механизма на увреждането – при притискане на крака между прага и вратата на автомобила на пострадалия, което е дало основание на подсъдимия да твърди, че физическото въздействие от негова страна е било насочено единствено към автомобила. Обстоятелството, че кракът на пострадалия Я. се е намирал между прага и ританата от подсъдимия врата на колата, според последния му е било неизвестно. Това твърдение също е опровергано от доказателствените материали по делото и по-конкретно от показанията на самия пострадал и свидетелката Х. – негова бивша съпруга. Двамата са категорични, че изваждането на нож от страна на пострадалия Я. е било провокирано именно от нанесената му травма в областта на глезена при физическото нападение от подсъдимия, изразило се в ритане и блъскане на вратата на колата, когато кракът му бил изнесен навън в опит да слезе от нея. С показването на ножа пострадалият се опитал да възпре подсъдимия, казвайки му за силната болка в крака, причинена от ритниците по вратата и блъскането й. Вместо това агресията на подсъдимия Г. продължила, подсилена от изваждането на оръжие. Така изяснените обстоятелства категорично установяват наличието на съзнание у дееца, че продължавайки физическото въздействие върху вратата на автомобила и то със силата на ритници, когато кракът на пострадалия се е намирала притиснат към прага от вратата на колата, неминуемо ще му причини телесно увреждане, свързано със затруднение в движението на този крайник, което обуславя прекия умисъл за извършване на престъплението по чл.129 ал.1 от НК.
Най-сетне като неоснователно този състав на ВКС намери и оплакването в жалбата на подсъдимия Г. и адв.П. за явна несправедливост на наложеното му наказание. Пазарджишкият ОС е обърнал съществено внимание на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като е отчел значителния превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, положителните характеристични данни за личността му, липсата на предходни противоправно прояви, стабилното семейно положение – все обстоятелства, характеризиращи го като личност с ниска степен на обществена опасност. Това е дало основание на въззивния съд да определи наказание близо до минималната, предвидена за това престъпление санкция – 1 /една/ година „лишаване от свобода“.
От друга страна, правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетена високата степен на обществена опасност на самото деяние, засегнало телесната неприкосновеност на пострадалия и то по незначителен повод – конкуренция за паркомясто. Липсата на толерантност в отношенията на гражданите в такива хипотези не бива да се стимулира, което оправдано е довело до налагане на посочения размер наказание „лишаване от свобода“.
Ниската степен на лична обществена опасност на подсъдимия Г. и изтъкнатите от защитника му данни, касаещи здравословното му състояние са отчетени с прилагане института на условното осъждане, по силата на който изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за минималния изпитателен срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че определеното по вид и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия Г. е съобразено с целите на наказателната репресия по чл.36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.
Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 52 от 10.11.2015 г., постановена по ВНОХД № 493/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Ц. Г. да заплати направените от частния обвинител К. С. Я. разноски пред касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.